Почти година след като Русия започна пълномащабната си атака срещу Украйна, подкрепяните от Кремъл разкази стратегически са се насочили към отричане на отговорността за войната и прикриване на военните провали, заяви водещ експерт по дезинформация, предаде EURACTIV.
Докато войната се проточва по-дълго от очакваното, Москва коригира целите си в областта на дезинформацията, казва Греъм Бруки, който понастоящем ръководи Digital Forensic Research Lab (DFRLab) - програмата за дезинформация на американския мозъчен тръст "Атлантически съвет".
В резултат на това руската пропагандна машина все повече се насочва към прикриване на военната цена на войната и избягване на бъдеща отговорност, каза Бруки. Той преди това е работил в Белия дом и в Съвета за национална сигурност на САЩ.
"Това не означава, че те губят информационната сфера на войната", добави той, "но голяма част от стратегическия императив за информационните им операции в този момент, като паралел на военната им стратегия, е да прикрият колко много не печелят".
Тази промяна идва заедно с по-широка тактика за подкопаване на информационните усилия и военните сили на Украйна, както и на нейните съюзници и партньори. Това е преобладаващата насока на наративите на Кремъл от началото на войната. Това е еволюция от предишния дългосрочен подход за изграждане на оправдания, като същевременно се отрича подготовката за инвазия.
DFRLab, която следи пропагандата на Кремъл от анексирането на Крим през 2014 г. насам, публикува два доклада, в които е очертано развитието на стратегията на Кремъл в областта на информацията.
Първият доклад, разделен на два раздела, разглеждащи междувоенния период от 2014 г. до 2021 г. и 70-те дни, разделя подхода на Кремъл на три отделни направления: оправдаване, маскиране и отричане.
Чрез сложна инструментализация на съобщенията правителството и подкрепяните от държавата медии "използват фалшиви и подвеждащи разкази, за да оправдаят военните действия срещу Украйна, да маскират оперативното планиране на Кремъл и да отрекат всякаква отговорност за предстоящата война".
"Тези лъжи, измами и преувеличения не бяха в подкрепа на casus belli на Кремъл", заключава DFRLab. "Те бяха casus belli на Кремъл."
Във втория доклад изследователите разглеждат формата на руските информационни операции от началото на пълномащабната инвазия. Те установяват, че отслабването на Украйна с надеждата да бъде принудена да се предаде или да преговаря по условията на Русия се превръща в основна цел.
Тази тактика, според DFRLab, е била насочена към повлияване на морала на украинските сили и граждани, подкрепата на съюзниците и партньорите на страната и общественото мнение в глобалния Юг. Пропагандата на Русия беше особено ефективна в Африка и Латинска Америка поради липсата на ангажираност от страна на Запада.
В същото време
машината за дезинформация на Кремъл
се обърна към вътрешността на страната и се превърна в движеща сила за затягане на авторитарния контрол и потискане на независимите медии в Русия.
Макар че Русия не е "загубила" в областта на информационната война, Бруки от DFRLab заяви, че е имало известна корекция на стратегията.
"Там, където те срещат големи пречки за постигане на целите си, е бойното поле", каза той. "Част от стратегията им в информационната област е да направят непостигането на военните си цели по-приемливо. Скептичен съм да твърдя, че те губят, но става въпрос за прикриване на това колко много не печелят на бойното поле."
Успоредно с това в рамките на настоящата информационна стратегия на Кремъл, казва той, се наблюдава стремеж към избягване на отговорността в дългосрочен план чрез делегитимиране или ограничаване на възможностите на съществуващите механизми за отговорност.
За да се противодейства на тези информационни операции, Бруки подчерта предимството на контрастратегията на Запада, основана на открит подход: широкото и координирано разсекретяване на възможно най-много разузнавателни данни за руските дейности в периода на подготовка и след инвазията.
Според него разкриването на това поведение и тактики на бойното поле "е било по-ефективно за създаване на напрежение в действията на руската военна машина и машина за влияние, отколкото забраната на RT и Sputnik".
Що се отнася до забраната на Брюксел за тези подкрепяни от Кремъл медии, въведена за първи път през март миналата година, Бруки я определи като полезна краткосрочна мярка в условията на криза. Тя трябва да бъде допълнена с дългосрочна стратегия за повишаване на устойчивостта на обществото срещу дезинформацията.
По-рано този месец външнополитическият орган на ЕС обяви създаването на нов център за обмен на информация и координиране на реакциите срещу чуждестранна информационна манипулация и дезинформация. Тя пое ангажимент да подобри дипломатическото обучение за справяне с тези проблеми.
Бруки приветства инициативата, но подчерта, че е важно работата на равнище ЕС и на национално равнище да се свърже с дейностите на онлайн платформите и да се предотвратят стъпки за отслабване на прозрачността, като например ограничаване на достъпа на изследователите.
Формулирането на тази връзка "е изключително важно" и "нещо, което рядко чуваме от висшите политици", допълни той. /БГНЕС