На 11 юли международната общност ще почете жертвите на геноцида в Сребреница.
Преди точно 29 години (юли 1995 г.) в босненския анклав сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиват само за няколко дни над 9000 души. До днес са открити телата на над 7000 от тях. Те са погребани в Поточари. Стореното е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война. Някои жени губят своите син, съпруг и баща едновременно.
На 23 май 2024 г. т.г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която утвърждава 11 юли като международен ден за отдаване на почит на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.
На 8 юли около 5000 души тръгнаха в "Поход на мира" от Незук към Поточари, за да отдадат почит на хилядите убити мъже и момчета. Малцина оцелели поведоха множеството.
За днес е обявен траур във Федерация Босна и Херцеговина. По обяд ще бъдат погребани още 14 жертви. Най-младата от тях е била на едва 17 години през 1995 г. Всяка година биват откривани още останки.
В същото време се очаква днес парламентът на Сърбия да ратифицира Декларацията за защита на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ.
Документът беше приет на съвместно правителствено заседание между Сърбия и Република Сръбска /РС/, което се проведе в рамките на Всесръбския събор на 8 юни в Белград. Сръбският президент Александър Вучич и лидера на босненските сърби Милорад Додик лично подеха кампанията за отричане на геноцида, извършен преди три десетилетия. Призивите за отделяне на Сръбска от БиХ връщат горчивите спомени сред местното население.
По време на войната в Босна и Херцеговина (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата.
През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“.
Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.
Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца.
Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.
„Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.
В следващите няколко дни следва систематично изтребление от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти, припомня БГНЕС