„Всяко решение, до което стигаме ние, а по-късно и всички заедно, закъснява с около една година“, каза той в интервю за Ройтерс.
След шест месеца на политически борби и забавяния, през април САЩ приеха дългоочаквания пакет от помощи в размер на 61 млрд. долара. На следващия ден Пентагонът обяви, че е готов да изпрати на Киев оръжия на стойност 1 млрд. долара от американските запаси.
По време на шестмесечното прекъсване на помощта Украйна загуби ключовия фронтови град Авдеевка през февруари в условията на остър недостиг на боеприпаси.
Недостигът на противовъздушна отбрана на Украйна също се усети, тъй като Русия засили ударите си в цялата страна, насочени главно срещу енергийната инфраструктура.
По данни на Министерството на енергетиката руските удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна са стрували на държавата над 1 млрд. долара.
Президентът определи доставянето на помощи, особено крайно необходимата въздушна отбрана, като „една голяма крачка напред, но преди това две крачки назад“.
Зеленски очаква западните съюзници да се включат по-пряко в защитата на Украйна, като помагат за прихващането на руски ракети над страната и позволяват на Киев да неутрализира руска военна техника със западни оръжия.
„Руснаците използват 300 самолета на територията на Украйна“, каза Зеленски.
„Нуждаем се от поне 120, 130 самолета, за да се противопоставим“, добави президентът, визирайки изтребителите F-16, които се очаква да бъдат доставени на Украйна това лято.
Зеленски заяви, че ако съюзниците не могат да предоставят изтребители на Украйна по-рано, те трябва да отблъснат руските атаки, което означава, че държавите от НАТО могат да използват своите системи за противовъздушна отбрана, за да защитят западните региони на Украйна от руски атаки.
Държавният глава също така посочи, че няма „нищо положително“ в разговорите със западните партньори относно използването на техните оръжия за нанасяне на удари по руски военни обекти по границата и по-навътре в руската територия. /БГНЕС