Николай Флоров, svobodata.com
За последните пет-шест години стана банално Москва да ни сервира поредната си заплаха. Ето и някои от тях.
Току що (на 31 май) Русия заплаши, че «би могла да използва ракети с ядрени глави, АКО СЕ НАЛОЖИ», срещу ислямския халифат. Медведев заявява, че всички страни в преговорите за бъдещето на Сирия трябва да преговарят, «ЗА ДА ИЗБЕГНАТ СВЕТОВНА ВОЙНА»!!!
Известната руска голяма уста Жириновски (една от многото от антуража на Путин) само преди дни заяви, че «Русия трябва ДА ВЗРИВИ някъде атомна бомба, за да я уважават»!!!
Последва го Кисельов, който заяви че Русия може ДА ИЗПЕПЕЛИ Ню Йорк!
На втори април тази година четири бомбардировача и два изтребителя се приближават предизвикателно до шведските териториални води. Шведите, напълно изненадани от тая агресивност, едва смогват да вдигнат своите изтребители. Те също така веднага поискват помощ от НАТО. Дания и Прибалтика пращат свои самолети като част от НАТО. Според специалистите, целта на руснаците е била да симулират ядрена атака. Полетът е нещо като демонстрация на изявлението на руския външен министър Лавров, че Швеция трябва да внимава дали да стане член на НАТО!
През март 2015 руският посланик в Копенхаген заявява, че датските военни кораби могат да станат цели за руските ядрени ракети! (Дания е член на НАТО, бел.авт.)
Пак през март същата година Путин заявява, че Русия е била готова да използва ядрени оръжия в Крим, «АКО СЕ НАЛОЖИ»!!!
Вече близо до България - през май 2014 руския вицепремиер Рогозин, известната друга голяма уста от обкръжението на Путин, получава отрезвителен шамар от Румъния, която не разрешава самолета му да мине над румънска територия. Рогозин заплашва, че ако трябва пак да лети над Румъния, той ще лети на военен самолет ТУ 160, последната бомбардировъчна новост на руската стратегическа авиация.
През същата година Русия заплашва Молдова със санкции, ако се присъедини към Европейския съюз. Независимо от това санкциите са приложени и Молдова трябва да понася последствията от зависимостта си от съветската икономика.
Особено свързан с положението на руснаците в България е случаят с Черна Гора. В статията си «Охлаждане в балканския курорт», публикувана във вестник «Руская газета» през май 2014, авторът Сергей Глазьов, икономически съветник на Путин, заявява, че политиката на черногорския премиер Мило Джуканович към Русия е била особено враждебна, че руснаците са изключени от живота в страната и че руски компании са лишавани от техните собствености. Глазьов също заявява, че главната цел на Черна Гора е членство в ЕС и НАТО.
Ето как отговаря Обрад Станишич, член на комитета за европейска интеграция на Черна Гора на черногорската Демократична партия на Социалистите: «Черна Гора не води никаква анти-руска или каквато и да е «анти» политика срещу която и да е страна в света. Нашие най-важни национални цели са европейска и евро-атлантическа интеграция и нашата политик се ръководи от тези цели. Ако някой си мисли, че нашите национални интереси са насочени срещу тях – това си е тяхно право. Но аз повтарям, че това няма нищо общо с анти-руска» или каквато и да е друга «анти» полдитика.»
Тук опираме до понятието «национално достойнство», което Черна Гора недвусмислено демонстрира и което никой дори и под лупа не би могъл да открие в думите на българския премиер. Опира до това - или го имаш, или го нямаш.
В България обаче положението с руснаците е много по-опасно. Заплахите, идващи от Москва, могат да бъдат разглеждани по два начина: първо, че са истински и второ, че са предназначени за вътрешна употреба. С други думи, руснаците имат нужда от периодично презареждане на болното си величие. Ако обаче тези заплахи са истински и някой от идиотите в Москва реши да «изпепелява» каквото и да е в света, България при една ядрена криза ще се озове в особено опасна ситуация ви-за-ви руснаците, живеещи в България.
Дори и да не допуснем, че половината от тия руснаци са тук, за да помагат на всеки опит за отделянето на страната от ЕС и НАТО, българските власти ще бъдат изправени пред неизбежност какво да правят с тях, тоест как да бъде неутрализирано тяхното негативно или враждебно присъствие.
Планове за такава ситуация няма, тъй като те опират отново до понятието «национално достойнство» и до факта или го имаш, или го нямаш. Така или иначе, разбунените духове на безбройните комунистически фракции показват директна връзка с руски стимуланти към пренасочване на политиката на България. Бездействието тук е равносилно на национално самоубийство.