Бизнесменът стана известен в аферата "Батко и Братко", заради който бяха спрени 165, 4 млн. евро по програмите ФАР и ИСПА от ЕК. Запорираното в полза на държавата имущество обаче е едва на стойност над 4 100 000 лв. и включва недвижими имоти, акции, облигации, дружествени дялове и банкови сметки.
Част от недвижимото имущество, апартамент от 107.13 кв. м и гараж с площ 21.12 кв.м, се намира в район Лозенец, гр. София. Останалите имоти са в община Нова Загора, област Сливен. Те са 108, като един от тях е изцяло собственост на Нина Георгиева. При другите тя притежава по 1/2 или 1/3. Голяма част от имотите са ниви, а останалите са лозя и овощни градини.
Съдът е наложил запор и върху акции, облигации и дружествени дялове, собственост на двамата съпрузи, на обща стойност близо 300 000 лева. Искът за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, за което се счита, че е придобито от престъпна дейност, е внесен в съда от Комисията въз основа на събрани доказателства от съответните териториални дирекции на Комисията. Това обаче не е последна инстанция и присъдата може да бъде обжалвана пред апелативен съд.
Скандалът с "братските" сделки гръмна още през 2008 г. и стана причина ЕК да ни спре временно 165,4 млн. евро плащания по програми ИСПА и ФАР. Делото влезе в съда година по-късно. Заради ротации на съдии обаче вече три години се протака. Първоначално процесът тръгна при съдия Георги Колев, който 2 години разпитва свидетели. До присъда обаче не се стигна, понеже ненадейно той оглави Върховния административен съд и се оттегли от делото. По закон то трябваше да бъде разпределено на друг съдия и да започне отначало. През март м.г. го пое съдия Весела Дончева, но върна обвинението на прокуратурата заради "съществени нарушения".
Обвинението бе поправено и за трети път внесено в съда. Оказа се обаче, че командировката на Дончева в градския съд е приключила и делото попадна при съдия Петя Крънчева. Първото заседание тя насрочи за юли. Но тогава Батко се яви без адвокат. И процесът не тръгна. Вчера най-сетне Крънчева му даде ход. И разпита трима свидетели. Сред тях бе и шефът на областното пътно управление в Сливен Костадин Костадинов. Той обясни, че договорите по Закона за обществените поръчки се сключвали в областното управление, но след това минавали за одобрение през Георгиев.