Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), съобщиха за Агенция "Фокус" от НЦИОМ.
Партията на Волен Сидеров удвоява влиянието си в резултат на протестите.
Четвърто и пето място заемат съответно "Атака" - с 5% и "България на гражданите" на Меглена Кунева, която получава 3,5% от всички имащи право на глас. Това е нгопага формация, която е загубила 2,4% от началото на годината.
ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и Национален фронт за спасение на България (НФСБ), получават по 2% електорална подкрепа.
Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.
15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител.
Конформистки вот по-често заявяват високообразованите респонденти и жителите на столицата. Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии.
Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство.
Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести.
Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство.
Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на Народното събрание – http://parliament.bg/.
Изследването е проведено в периода 21-29 март 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното интервю лице в лице по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани.
Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата).
Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.
Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега.
Изследването регистрира обществено политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.
В края на февруари лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе одобряван от 40% от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51%
След оставката на кабинета одобрението и неодобрението към Бойко Борисов са съизмерими дялове - 46% към 45%
Няма доминираща оценка за оставката на премиера Бойко Борисов. 45% я определят като бягство от отговорност, а 42% – като достойна постъпка.
Като бягство от отговорност оставката оценяват по-често хора на възраст над 60 години, със стандарт под средния, жители на столицата, както и живеещи в селата. Склонни да споделят това мнение са симпатизанти на БСП, на Атака и на ДПС.
Мнението, че оставката на Борисов е достойна постъпка е преобладаващо сред хора на възраст между 18 и 49 години, сред заможни избиратели и сред жители на градовете. 83% от симпатизиращите на ГЕРБ оценяват оставката на премиера като достойна постъпка.
Без промяна остават дяловете на одобрение и на неодобрение към лидерите на БСП, на ДПС и на "Атака"
Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7 пункта, като пропорционално нараства и неодобрението й.
Бойко Борисов е одобряван от 93% от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев – от 90% от социалистите. Лидерът на ДПС Лютви Местан е одобряван от 77% от избирателите на ДПС, а лидерът на Атака Волен Сидеров – от 86% от симпатизантите на своята партия.
Меглена Кунева е одобрявана от 86% от подкрепящите Движение "България на гражданите".
Формирането на служебен кабинет носи позитиви за президента Росен Плевнелиев
В края на март 2013 г., дейността на Плевнелиев е одобрявана от 56% от пълнолетните българи, дял с 5 пункта по-висок в сравнение с февруари 2013 г.
С 4 пункта намалява и неодобрението към президента, което сега възлиза на 30%.
Още е рано е да се дават оценки на служебния кабинет. Нужен е поне месец работа на министрите, за да натрупат хората впечатления.