За последните 10 години българско гражданство са получили 125 руски граждани. Бройката е рекордна, защото е по-голяма от броя на гражданите на Армения, Сърбия, САЩ и Израел, ползвали тази привилегия. Това съобщават от екипа на „Антикорупционен фонд”(виж ТУК докладът им, б.р.), които са извършили мониторинг. В случая става дума за получаване на гражданство по заслуги, което е предвидено в чл. 16 на Закона за българското гражданство.
От фонда настояват да получат отговор – защо руски граждани са предпочетени в пъти пред лица от партньорите ни в ЕС и НАТО? Още повече, че през последните години Руската федерация се приема от демократичния свят, като подчертано авторитарна страна, в която се нарушават човешките и политическите права, а по отношение на съседите си тя е обявена за агресор. Няма яснота и
какви проверки са правени
на желаещите от българските специални служби и преди всичко от ДАНС, за да се гарантира националната сигурност и предотвратяване на възможността съмнителни лица, опасни за евроатлантическите структури, да пробият в държава, която е техен член.
От „Антикорупционен фонд” посочват и доста притеснителни примери:
Така например българско гражданство е получил "руски олигарх с Указ №56 от 23 май 2008 г. Въпросното лице е родено през 1961 година, но е било
съдено за измама в САЩ
За него се установява още нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа по чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г., уточняват от фонд. За сметка на това обаче въпросното лице е имало сериозен гарант. В основанието, посочено от министъра на транспорта от правителството на Серегей Станишев - Петър Мутафчиев, е декларирано намерение за осъществяване на мащабни инвестиции, но няма информация дали това се е случило реално. По-късно за същото лице е установено, че е било осъдено в САЩ по обвинение за измама (wire fraud) с международен елемент през 1998 г. Към настоящия момент въпросният руски олигарх има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми и нефт в Русия и Уганда. Този български гражданин използва в своята дейност офшорно дружество - Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови, което го превръща в рисков фактор от гледна точка на превенцията срещу прането на пари и избягване на данъчното облагане. Олигархът участва и в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия, сочат справки за него.
От фонда се спират и на друг скандален случай. Българско гражданство е дадено и на бивш заместник-генерален директор на „Лукойл България“ ЕООД - роден през 1967 г. в Русия. Той е получил гражданство с Указ №29 от 23.03.2007 г. Предложението за това е направено от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.
"Напълно основателен е въпросът чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит. От 2008 г. същото лице е генерален директор на „Лукойл Хърватия“ ООД, т.е. след получаване на българско (европейско) гражданство лицето напуска страната", питат от фонда.
Любопитен е и случаят с
бивш посланик на Руската Федерация в България,
който е награждаван с медал „За заслуги“ на Службата за външно разузнаване на РФ, с медал на Федералната служба за безопасност, както и с медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ, (р. 1942 г. в Русия, български гражданин с Указ №9 от 23.01.2009 г.).
Указите за тези скандални случаи са издадени по времето на президентския мандат на Георги Първанов и вицепрезидента му Ангел Марин. От страна на ДАНС пък контролът е трябвало да бъде упражняван от не по-малко скандалния бивш директор Петко Сертов.
От „Антикорупционен фонд” настояват президентът Румен Радев, министърът на правосъдието Цецка Цачева и председателят на ДАНС Димитър Георгиев да направят ревизия на процедурата по Закона за българското гражданство. Освен това да се предприемат стъпки за създаване на обективни стандарти и критерии за преценка на особените заслуги на лицата и интереса на страната от тяхната натурализация. Наложително е да се усъвършенстват процедурите по предварително проучване на лицата от ДАНС, за да не се поставя под заплаха и тази на евроатлантическите ни партньори.