Патриотите: Признаването на българско малцинство в Албания открива пътя на страната към европейска интеграция

Българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на ранното Средновековие

Признаването на българско малцинство в Албания е исторически момент и показва европейския подход от страна на Албания към всички малцинства на нейна територия, доказва приятелските чувства между народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция. Това заяви в парламентарната пленарна зала Красимир Богданов в декларация от името на ПГ "Обединени патриоти". Декларацията бе по повод приетия миналата седмица от Албанския парламент закон за защита на националните малцинства в страната, с който се признава официално съществуването на българско малцинство в Албания наред с още осем други малцинства в страната.

По думите на Богданов този успех на българщината е бил постигнат с изключителните дългогодишни усилия на много институции и личности, учени и изследователи, евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, както и с усилията на българските дружества в Албания. Според Богданов приемането на закона "възстановява историческата истина, нанася съкрушителен удар на историческите фалшификации и лабораторно създадени национални доктрини и най-важното - реабилитира тази близка, почти непозната за много наши сънародници българска общност".

По различни оценки днес в Албания живеят между 50 000 и 150 000 души с българско самосъзнание в района на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в големите градове във вътрешността на страната, допълни той. След 1990 г. те създават няколко свои организации, открити са били и три български съботно-неделни училища - в Тирана, Корча, Билища.

"Българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на ранното Средновековие. В големи периоди са били в състава на Първото и Второто българско царство. Тук се намират важни духовни и просветни български средища, свързани с дейността на Св. Климент и Св. Наум. Тук се водят заключителните борби срещу Византия за запазване на българската държавна независимост в началото на XI в. Земите на Голо бърдо и Мала Преспа са признати за български по силата на Санстефанския договор", каза той.

Съпротива срещу признаването на българско малцинство изразяват единствено представителите на т.нар. македонско малцинство, което създава парадокса в една суверенна държава едно малцинство да се противопоставя на признаването на друго такова, коментира Богданов.

Признаването на българско малцинство в Албания доказва за пореден път, че ние, българите, сме силни и постигаме националните си цели само тогава, когато сме единни, каза в заключение Богданов.