Александър Йорданов
Показателни са някои коментари в полската преса след визитата на българския президент Румен Радев във Варшава.
Първо е факт, че редица медии отминаха визитата на Радев с пълно мълчание. Второ, самият полски президент запази дипломатично мълчание по отношение на изказаното от Радев мнение за „сваляне на санкциите срещу Русия”. Мълчанието на президента Дуда е показателно. Той е разчитал, че се среща с президента на България, а не с лобист на Русия. Затова и отминава Радевото лобиране с дипломатично пренебрежение. И все пак, коментари има.
Най-популярният полски ежедневник „Газета Виборча” представя Румен Радев като „проруският президент”. Така е озаглавено неговото представяне в медията. Тук можем да прочетем:
„От януари, когато встъпи в длъжност, Радев се застъпва за снемане на санкциите наложени на Русия от държавите от Европейския съюз през 2014 година след агресията от страна на Русия в източна Украйна. В едно от своите изявления той заяви, че санкциите не носят никаква полза на ЕС и че те не могат да се продължават безкрайно, защото подкопават доверието между Русия и Европа сред самите европейци, които по този въпрос са разделени.”
Но на тези приказки на Радев
ЕС не е обърнал никакво внимание
и дори точно обратното, както пише изданието „в края на юни продължи санкциите срещу Русия до края на годината.”
В коментара се припомня, че в предизборната си кампания в България Радев е „заслужил определението „проруски кандидат”. Тогава той е опровергал това с твърдението, че като офицер от авиацията е завършил американско военно училище и че неговата позиция за подкрепа за членството на България в НАТО не е антируска. Но това очевидно е било предизборен ход.
Следва и заключението:
„Това че във Варшава президентът Радев отново повдигна въпроса са снемане на санкциите наложени на Русия, показва най-малкото ГОЛЯМА НЕСЪОБРАЗИТЕЛНОСТ, защото именно полската дипломация бе тази, която през 2014 година активно настояваше за въвеждането на санкции и лобираше затова в Европейския съюз. Полша настояваше Европейският съюз в един общ глас да осъдят руските действия в Украйна. А след това убеждавахме останалите държави, които загубиха от санкциите милиони, защото Русия наложи контрасанкции, независимо от това да водят твърд курс спрямо Русия. Отделни гласове за подобряване на отношенията с Кремъл се чуваха в Берлин и Рим, но досега никой държавен глава в Европа не е формулирал така открито тезата за „сваляне на санкциите”, както Радев.
И коментарът приключва със заключението:
„Твърде големи са разликите между Полша и балтийските държави от една страна и България,от друга, а така също и между Полша и близката до Кремъл Унгария.”
Изводът е очеваден. Проруското лобиране на Радев в Полша е
дипломатически гаф,
който вреди на полско-българските отношения. И така ще бъде поне до края на мандата на българския президент. Разбира се, това „представяне” на Румен Радев като лобист на чужда държава – Русия, дава вярна представа за него, но поляците намекват за нещо много важно – че не може един държавен глава да бъде лобист на друга държава. Не знам дали са чели българската конституция, но е факт, че и тя не допуска такова поведение. Затова и поведението на Радев като проруски лобист поражда редица проблеми. Доскоро само вътрешни, а след визитата в Полша и външни. Впрочем, това във Варшава е добре известно и не случайно още на 1-ви септември в статия в същото издание българският президент и премиерът на Унгария Виктор Орбан бяха определени като политиците, които „работят в интерес на Владимир Путин”.