Не е ясно обаче какво пише в акта на БНБ за надзора на КТБ, изтъкна проф. Огнян Герджиков
Бившият председател на Народното събрание и специалист по търговско право проф. Огнян Герджиков и икономистът Лъчезар Богданов разгледаха в сутрешния блок на Нова телевизия няколко варианта за действие на вложителите и кредиторите в банката и изтъкнаха възожностите на законодателството по така дискутираните цесии.
„Държавата иска да помогне в този казус, но рискува вместо да изпише вежди, да извади очи. Не може току така да се отменят цесии“, каза проф. Герджиков.
За разлика от цесията, прихващането е едностранен акт. Ако един длъжник на банката си е купил влог, за да може да си приспадне задължението със сумата на този влог, неговото активно вземане трябва да е изискуемо, т.е. трябва да е настъпил падежът, за да може да го изиска. Когато банката е под специален надзор обаче, както е в случая с КТБ, надзорът може да спре вземането и то да не е изискуемо.
Проблемът, според Герджиков е, че не се знае дали БНБ е стопирала задължението на банката. Ако го е направила, тогава не може да се направи прихващане. Юристът коментира направеното от премиера изказване така: „Това е удар във въздуха. Приказка на един загрижен държавник, който се изказа неподготвен“.
Икономистът Лъчезар Богданов също уточни, че не става въпрос за цесиите, а за прихващането. „Това е актът, към който ще се насочат евентуално някакви законодателни промени“, допълни той и разказа какви са измамите с влогове, които са над 100 000 евро и кредитите. Има примерно един човек с депозит от 500 000 евро, гарантирани са му 100 000 евро и той губи следователно 400 000 евро. Това, което може да направи въпросният човек, е да раздроби депозита и да прехвърли вече малките депозити на познати лица и приятели и така вместо един влог, ще има пет влога и те ще се изплатят. Това е най-простичката схема, обясни икономистът.
"Това е един от начините на измама, които властите искат да прекратят", каза още Богданов. Икономистът даде и друг пример: Дадено лице има кредит от 1 000 000 евро, а друг има депозит от 1 000 000 евро. В този случай какво става - кредитополучателят не връща кредита и Държавният фонд за гарантиране на депозити губи 1 000 000 евро, а депозантът получава определени пари, които би загубил, тъй като гарантираните средства, които му се изплащат, са 100 000 евро.
Относно сценария, според който един вложител може да продаде вземането си на няколко души за сумата до гарантираната от държавата – 100 000 евро, Герджиков посочи, че Фондът за гарантиране на влоговете ще го счита за недействително. „Към момента, в който се явят 5 души срещу тези 100 000, те не могат да претендират за тези 100 000“, заяви той. Причината е, че банката трябва да смени в нейната система титуляра. Когато тя е под специален надзор обаче това е незаконно.
„Точно това е големият спор – дали банката да одобри това прихващане, или не“, допълни Лъчезар Богданов. Проф. Герджиков пък посочи, че още не знае какво пише в акта на БНБ за специален надзор на КТБ и как са уредени тези въпроси.
Според Богданов, случващото се в момента за пореден път доказва, че управляващите неглижират законите за бизнеса – нещо, което е основна функция на държавата. Още по-фрапиращото е, че европейското законодателство в тази област още не е пренесено в българското. „Срокът е 31 декември, а ние нямаме дори проект в момента“, заяви икономистът.