В обширен репортаж на АП се коментира, че в момента тече напрегнат диалог между българското посолството и американския Музей-мемориал на Холокоста, докато градският съвет на Вашингтон се готви да вземе по-късно тази месец решение дали да почете Димитър Пешев. Дебатът подчертава не само комплексността на историята на Холокоста, но и трудностите, които срещат държавите, които се опитват да обединят делото на една политическа фигура по време на Втората световна война с постигнатото от цял един народ, се казва още в материала, цитиран от Би Ти Ви.
Въпросът за съдбата на българските евреи по време на Втората световна война е повдигнат през декември, когато посолството на България се обръща към градския съвет на Вашингтон да кръсти пресечка на името на Пешев. То изпраща специално писмо, което представя в положителна светлина българското отношение към евреите по време на Втората световна война.
Музеят на Холокоста, поканен от градския съвет да се произнесе за точността на фактите, в писмото заявява, че формулировката на искането на посолството - заедно с наскоро приетата декларация на Народното събрание, говорят за по-различна история.
В качеството си на заместник-председател на Народното събрание Пешев разпространява петиция сред народните представители, църквата, студентите и други в подкрепа на еврейското население. Депортиранията са спрени, а цар Борис ІІІ изпраща евреите в трудови лагери в страната, но отказва да ги предаде на нацистите с довода, че има нужда от тях като строителни работници.
Историята на спасяването печели на България славата на единствената европейска страна, отхвърлила нацистките искания, а Пешев е признат от мемориалния комплекс на Холокста на Израел „Яд Вашем" като „Световен праведник".
Музеят във Вашингтон заявява, че не спори заради признаването на Пешев или историческия му принос, а затова, че всяко оказване на чест трябва да се поставя в по-широк контекст. Той се противопоставя преди всичко на характеризирането на България в писмото като „окупирана от нацистите страна" и твърдението, че нито един български евреин не е бил изпратен в лагерите на смъртта.
Музеят и други историци твърдят, че писмото на посолството прикрива истината, че България е била съюзник на Германия и че 11 343 евреи са били депортирани от Македония и Северна Гърция - по това време територии под български контрол, коментира АП.
Музеят е изпратил отделна кореспонденция до градския съвет на Вашингтон, подчертаваща комплексността на българската история.
Посланик Поптодорова заявява, че е била обидена от „изключително грубия" отговор на музея във връзка с писмото на посолството, което било подписано, но не и изготвено от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Поптодорова допълва, че макар и страната ѝ да има с какво да се гордее от времената на Холокоста, нейната цел е била да уважи делата на един човек, а не на цялото правителство.
Според Пол Шапиро, директор на Центъра за напреднали изследвания на Холокоста към същия музей, наричането на улица на името на заслужил човек, може да се използва за фалшифициране на историята.
Нийл Глик, предприемач от Вашингтон, който първи лансирал пред българското посолство идеята за почитане на личността на Пешев, изготвил основната част от молбата до градския съвет, отбелязва, че според него музеят допуска грешка, като оставя съдържанието на писмото да хвърля сянка върху делата на Пешев.
„Нека не обвиняваме Пешев за лошите дела на други. Нека го уважим за великите постижения, които е направил - и това е всичко, което искам да направя, защото той е катализаторът", заявява Нийл Глик.
Градския съвет на Окръг Колумбия ще разгледа молбата за именуването на „Площад Димитър Пешев", точно пред сградата на посолството, на 28 май.
„За мен най-важното е дали Димитър Пешев трябва да бъде почетен с церемониално именуване на улица, а не каква реторика е използвана от посолството на България или от музея на Холокоста", заявява градския съветник Фил Мендълсън.