Христо Слави Рачев*
Правителството на Васил Радославов решава храм-паметникът Александър Невски да бъде преименуван на Св. Св. Кирил и Методий. Но за кратко. През 1920 година, връщат първото име на руския побойник разгромил шведите и обявен за светец. За какви трябва да бъдем обявени ние, които в самото сърце на България, там където туптят клапите и се поддържа духовното налягане, националната съвест и вяра… където се кръстим под сводовете и в паметта на чужд завоевател. Бил борец за православната вяра. Както сме я подкарали и с тези Альоши, вирнали калпави шмайзери, в най-големите ни градове, утре ще предложат храм-паметника да бъде преименуван на великия завоевател Владимир Владимирович Путин. Ще го сторят същите, които никой не можел да спре да обичат Тодор Живков, да ни слеят с Русия. Начаса ще довтасат хълцайки в раболепен гърч. Ще се намери ли второ правителство, “ради славата”, което да предложи най-естественото и исторически справедливо, българско духовно име за храма, построен с български дарения. Имаме толкова подходящи личности: Иван Рилски, Пайсии Хилендарски, Симеон велики…
Едно време се питахме, пуснали ли са банани, сега се питаме, кои ли взимат по четири хилядарки на месец, за копейките знаем. Няма по ефикасен тест, как да лъснат червените задници на взимащи надници от следния: парламентът включва точка първа от дневния ред: смяна имената на храм-паметника, демонтиране от българските площади символите на руската имперска армия. Препоръчвам този тест на потъналата в коматозен сън ДАНС. Веднага ще щръкнат главите и на милионерите от енергийната мафия, цялото БСП със столетната си история увиснало на спирачката. С двата крака е и цялото президентство/ без почетния караул/, грамадната уста, копеечните възрожденци, плод на копулачна свързаност с Русия. Ето ги днес, поставят ултиматуми на държавното кормило тръска перчем, лишената от врат и елементарна изтънченост Корнела. Тази месеста путинка бди за Путин, дори повече от Митрофанова, която очевидно е изпаднала в тежък климактериум; избухливост и девиантно поведение. Ту мрази мъжете, ту ги обича безумно; залага истерично - всичко на червено. Българското криминално ляво е стаило надежда Украйна да бъде изтребена и изпепелена. Заработва светлото си бъдеще, упълномощена от мързеливите, подивелите, остарелите, като галоши, умствено изостаналите, впиянчените и дървените провинциални философи. Тежка котва се е забила в седиментите на българското политическо дъно; ретроградното е набъбнало до забележителните 23 процента. Всички пеят с широко отворена уста, че да отскубнем смукалата на руския октопод от снагата на България, щяло да ни донесе национална катастрофа. Тук така се разсмях, че кучето залая, изквича териерчето на съседката и някакъв петел изкукурига посред бял ден.
Не, братя българи, идва тяхната, голяма катастрофа. Поради тежкото автоимунно заболяване сполетяло Русия. Империята е започнала да се самоизяжда, да припознава собствените си граждани, като врагове. Над Русия се носи едно голямо шшшт… всички да млъкнат. И те мълчат.
“Говорит Москва” ще припука и замлъкне. Тя се е върнала в 1240 г. При Александър Невски, да се сражава със Швеция за територия. Провисналото от лъжи акромегално лице на Лавров ще изчезне. А Швеция вече разбра, че Русия няма да се очовечи.
В близкото ни минало, кое правеше полицаят Никола Гешев толкова специален - ами ловеше комунистите като зайци. Днес имаме Рашков, който е заешки комунист. Няма кой, нито “случаен транспорт”, да мине и “прибере” предателите. Идват нови избори. Бой, стригане, палки, ботуши, прибиране и пак нови избори. Само така българската ливада ще замяза на европейски двор.
Смътното усещане, което ме преследва цял живот, вече е дълбоко убеждение: човечеството от самото си раждане, се препира и философства за едни и същи неща. Само се сменят гледните точки, разположени по чертата на хоризонта, за да се отместят магически, щом се приближим.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg