С помощта на подробен анализ на дългогодишни сателитни данни, „Ню Йорк Таймс“ разработи запис на всеки град, всяка улица, и всяка сграда, която е била взривена.
Мащабът е труден за възприемане. В Украйна са разрушени повече сгради, отколкото ако всеки блок в Манхатън бъде изравнен със земята повече от четири пъти. Части от Украйна, отдалечени на стотици километри една от друга, приличат на Дрезден или Лондон след Втората световна война, или на Газа след половингодишна бомбардировка.
За да изготви тези оценки, „Ню Йорк Таймс“ работи с двама водещи учени в областта на дистанционното наблюдение - Кори Шер от Граунд Юнивърсити Център в Ню Йорк и Джеймън Ван Ден Хук от Държавния университет в Орегон, за да анализира данни от радарни сателити, които могат да откриват малки промени в застроената среда.
Анализът показва, че повече от 900 училища, болници, църкви и други институции са били повредени или разрушени, въпреки че тези обекти са изрично защитени от Женевските конвенции.
Тези оценки са консервативни. Те не включват Крим или части от Западна Украйна, за които няма точни данни. Истинският обхват на разрушенията вероятно е още по-голям - и той продължава да расте. В средата на май руснаците бомбардираха някои градове в Североизточна Украйна толкова яростно, че един жител каза, че са заличени цели улици.
Украинските сили също нанесоха големи щети, като бомбардираха руските позиции на фронта и атакуваха контролирани от Русия територии като Крим и град Донецк. Въпреки че не винаги е възможно да се определи коя страна е отговорна, разрушенията, регистрирани в контролираните от Русия райони, бледнеят в сравнение с тези, които се наблюдават от украинска страна.
Малко са местата, които са толкова опустошени, колкото Маринка, малък град в Източна Украйна.
Общообразователно училище № 1, в което толкова много млади украинци са се научили да пишат първите си букви, е разрушено.
Православната катедрала, в която са се венчавали двойки, е срината. Осеяните с кестени улици, по които са се разхождали поколения, млекопреработвателното предприятие и фабриката за зърнени храни, където са работили хората, Музеят на краезнанието, сградата на администрацията на Маринка, магазините и кафенетата - всички забележителности за поколенията - са превърнати в безлики руини.
Щетите се изчисляват на милиарди, но истинската цена е много по-висока. Маринка е била общност. Маринка беше жива история. Маринка е била извор за семействата в продължение на почти 200 години. Заличаването ѝ е накарало хората да се чувстват изгубени.
"Ако затворя очи, виждам всичко от стария си живот", заяви 34-годишната Ирина Хрушковкса, която е родена и израснала в Маринка. "Виждам входната врата. Мога да мина през нея. Мога да вляза в красивата ни кухня и да погледна в шкафовете. Но ако си отворя очите, всичко е заличено". /БГНЕС