Как Брекзит разклати стабилността на Великобритания - 58% от британците го смятат за грешка

Габи Бизингер, ARD, Дойче веле

Преди точно 10 години британците гласуваха за излизане от ЕС. Но нищо от онова, което обещаваха твърдите привърженици на Брекзит, не се случи. Няма я и предишната стабилност на страната. Спечелиха само популистите.

Само часове след затварянето на избирателните секции на 23 юни 2016 година се разбра накъде вървят нещата – 51,9% от британците, участвали в референдума, се произнесоха за излизането на страната от ЕС. Още на следващата сутрин консервативният премиер Дейвид Камерън подаде оставка, тъй референдумът беше за него всъщност опит да се отърве от евроскептиците в партията си, припомня АРД.

От Камерън до Стармър

Тереза Мей, съпартийка и наследничка на Камерън на поста, се провали заради исканията на същите тези хардлайнери–привърженици на Брекзит от собствената ѝ политическа сила. А нейният наследник Борис Джонсън, също представител на торите, на свой ред се провали малко по-късно, макар че беше осъществил излизането от ЕС.

Консервативната наследничка на Джонсън Лиз Тръс пък трябваше да освободи премиерското място след само 49 дни, понеже икономическата ѝ политика предизвика паника на финансовите пазари. Следващият премиер - Риши Сунак – пожертва поста си в името на предсрочни избори, които бяха загубени от консерваторите.

През 2024 година на тези избори лейбъристите извоюваха съкрушителна победа и на Даунинг стрий 10 се настани Киър Стармър. Той можеше да управлява с комфортно мнозинство, но макар да отбеляза определени успехи, собствената му фракция го принуди да подаде оставка – заради някои политически провали и катастрофалните резултати в допитванията.

Шестимата премиери за десет години смаяха света, защото навремето Великобритания бе известна със стабилността си, резюмира политическият журналист Джеймс Ландейл по ВВС.

"Структурните проблеми се изостриха"

Професорът по икономика Джонатан Портес от лондонския „King's College“ смята, че една от причините за тази нова нестабилност на "Даунинг стрийт" е излизането от ЕС. Пред АРД той казва: "Бе обещано, че Брекзит ще реши някои от нашите икономически и политически проблеми благодарение на това, че си възвръщаме контрола и ще можем да взимаме суверенни решения. Формално така и стана. Но същностните структурни проблеми останаха нерешени – те по-скоро се изостриха", отбелязва Портес.

Поддръжниците на Брекзит от своя страна изтъкваха, че в икономически план Великобритания може да се позиционира по новому: да стане нещо като „Сингапур на Темза“ - едно относително дерегулирано финансово средище. Но и тази мечта не се сбъдна, пише германската обществена медия.

Икономическите щети от Брекзит

Вместо това, по преценки на икономистите от Центъра за европейски реформи, износът на Великобритания за ЕС намаля с 12 процента в сравнение с времената, в които страната все още членуваше в Общността. Това даде и съответно отражение на БВП на глава от населението: спадът е с 6 - 8%.

Друга визия на поддръжниците на Брекзит бе т. нар. „Глобална Великобритания“ - страна с много по-силни позиции в световен мащаб и с търговски връзки по цял свят. На това обаче попречиха последвалите кризи – пандемията от Ковид, войните, нарастващите енергийни разходи, американският президент, който е по-скоро за изолация на международните пазари, а и действа абсолютно непредсказуемо.

Ще има ли ново сближаване с ЕС?

Според актуалните проучвания 58% от британците междувременно смятат излизането от ЕС за грешка. Подалият оставка премиер Стармър напоследък залагаше на прагматичното сближаване с Общността. И ако на поста го наследи бившият кмет на Манчестър Анди Бърнам, той най-вероятно ще продължи този курс.

Икономистът Портес е на мнение, че въпреки празните каси Бърнам има възможности да стимулира икономическия растеж и стабилността – например чрез радикална данъчна реформа или либерализация на миграционната политика, като се отчитат все пак и тревогите на онези граждани, които държат на контролираната миграция.

Възможно е и преориентиране по отношение на Европа в средносрочен план, прогнозира пред АРД Портес като допълва, че подобно нещо би стимулирало растежа.

Печелят популистките партии

Полза от недоволството на гражданите и от политическата нестабилност имат популистките партии, изтъква германската обществена медия. Това са от една страна Зелените, но в много по-голяма степен дяснопопулистката партия „Реформирай Обединено кралство“ на Найджъл Фараж, която води в допитванията в национален мащаб.

Джонатан Портес предупреждава, че новото лейбъристко правителство, което предстои да се сформира, ще трябва да овладее проблемите, защото трайната икономическа стагнация и продължаващото снижаване на жизнения стандарт увеличават вероятността да се стигне до дясноекстремистко правителство.