„Понеже този празник е свързан с армията, свързан е и със змейове и чудовища, си мисля – лицето на Св. Георги е едно от най-умиротворените, най-благите лица, които може да има човек убиващ змей. Мислех си, че в това вероятно има скрито някакво послание – колко е важно като убиваш змея, да не се превърнеш в него, да не минеш тази линия между човека и звяра, защото това, което се случва днес - много лесно се преминава тази линия. Ние имаме ясен пример за диктатор, който е минал тази линия“, каза Господинов.
Нарича храбри хората, които помагат на бежанците от Украйна и остават докрай хора.
„Днес говорим за сърце – тази смелост на сърцето да застанеш от страната на жертвите, на слабите, на гонените, на децата и майките, които бягат, а не от страната на диктатора. Това е лицето на храбростта днес“, добави Георги Господинов.
Романът му „Времеубежище“ беше определен като „Предупреждение към Европа и Путин“ от британския критик Саймън Ингс.
„Когато писах книгата исках да хвана тези процеси на разпад, когато преди три-четири години бяха сякаш в началото си. Исках да напиша една книга, която може да предупреди, да обърне внимание, да фокусира на това, което може да се случи. Да си призная, никога докато съм писал книгата не мислех, че може да се случи толкова скоро. Мислех, че пиша нещо, което ще избегнем, защото зад нас лежи цялата култура на 20 век. Просто исках да уловя тревожността, не съм искал да бъда Оруел“, добави писателят.
По думите му, миналото сега се завръща и като че ли ни уплаши.
„Миналото дойде не като убежище, а като бомбоубежище и това вече е страшно. Това е една голяма метафора – миналото, от което се опитваме да се скрием, за да избягаме от бъдещето, никога не е същинско убежище. Рано или късно се изправяме лице в лице срещу бъдещето и щем не щем трябва да го погледнем. Това беше идеята на „Времеубежище“ и за съжаление, сега наблюдаваме това в действителност.
Войната е срив в човешкото време, човешките измерения на трагедията. Ние имаме памет за много животи, които не са нашите животи. Имаме памет за всичко, което ни е развълнувало, одраскало, от всичко, което сме прочели и е останало в нас, от историите на други хора около нас. И това е голямо богатство. Да си дадем сметка колко много чужди животи носим в себе си и за колко много животи сме отговорни“, каза Георги Господинов.