99-годишна бивша секретарка на нацистки лагер загуби обжалването на присъдата си за съучастие в убийството на повече от 10 000 души.
Това може да се окаже последното подобно съдебно решение в Германия.
През декември 2022 г. Ирмгард Фурхнер получи двегодишна условна присъда за ролята си в това, което прокурорите нарекоха „жестоко и злонамерено убийство“ на затворници в лагера Щутхоф в окупирана Полша.
Защитата ѝ подаде жалба до Федералния съд срещу присъдата, постановена от регионалния съд в северния град Итцехое, предаде АФП.
На 20 август обаче висшата съдебна инстанция, чиято задача е да провери дали определени правни норми са били приложени правилно, потвърди решението.
„Осъждането на подсъдимия... на двегодишна условна присъда е окончателно“, заяви председателят на съда Габриеле Циренер.
Между юни 1943 г. и април 1945 г. Фурхнер приема диктовки и води кореспонденцията на началника на лагера Паул Вернер Хоппе, докато съпругът ѝ е колега офицер от СС в лагера.
В лагера край днешен Гданск загиват около 65 000 души, включително еврейски затворници.
При произнасянето на присъдата през 2022 г. председателстващият съдия Доминик Грос заявява, че „нищо от случилото се в Щутхоф не е било скрито от нея“ и че подсъдимата е била наясно с „изключително лошите условия за затворниците“.
Фурхнер се опитва да се укрие от процеса, тъй като той е трябвало да започне през септември 2021 г. Тогава тя бяга от старческия дом, в който живее.
Тя успява да се измъкне от полицията в продължение на няколко часа, преди да бъде задържана в близкия град Хамбург.
Но с наближаването на края на процеса тя изрази съжаление, като заяви пред съда, че „съжалява за всичко, което се е случило“.
Фурхнер е била тийнейджърка, когато е извършила престъпленията си, и затова е била съдена от съд за непълнолетни.
Почти 80 години след края на Втората световна война времето за изправяне пред съда на престъпниците, свързани с Холокоста, изтича.
През последните години няколко дела бяха прекратени, тъй като обвиняемите починаха или бяха физически неспособни да се изправят пред съда.
Осъждането на бившия охранител Джон Демянюк през 2011 г. на основание, че е служил като част от машината за убийства на Хитлер, създаде правен прецедент и проправи пътя за няколко съдебни процеса.
Оттогава насам съдилищата са произнесли няколко осъдителни присъди на това основание, а не за убийства или зверства, пряко свързани с отделните обвиняеми. | БГНЕС
Фактор
Това може да се окаже последното подобно съдебно решение в Германия.
През декември 2022 г. Ирмгард Фурхнер получи двегодишна условна присъда за ролята си в това, което прокурорите нарекоха „жестоко и злонамерено убийство“ на затворници в лагера Щутхоф в окупирана Полша.
Защитата ѝ подаде жалба до Федералния съд срещу присъдата, постановена от регионалния съд в северния град Итцехое, предаде АФП.
На 20 август обаче висшата съдебна инстанция, чиято задача е да провери дали определени правни норми са били приложени правилно, потвърди решението.
„Осъждането на подсъдимия... на двегодишна условна присъда е окончателно“, заяви председателят на съда Габриеле Циренер.
Между юни 1943 г. и април 1945 г. Фурхнер приема диктовки и води кореспонденцията на началника на лагера Паул Вернер Хоппе, докато съпругът ѝ е колега офицер от СС в лагера.
В лагера край днешен Гданск загиват около 65 000 души, включително еврейски затворници.
При произнасянето на присъдата през 2022 г. председателстващият съдия Доминик Грос заявява, че „нищо от случилото се в Щутхоф не е било скрито от нея“ и че подсъдимата е била наясно с „изключително лошите условия за затворниците“.
Фурхнер се опитва да се укрие от процеса, тъй като той е трябвало да започне през септември 2021 г. Тогава тя бяга от старческия дом, в който живее.
Тя успява да се измъкне от полицията в продължение на няколко часа, преди да бъде задържана в близкия град Хамбург.
Но с наближаването на края на процеса тя изрази съжаление, като заяви пред съда, че „съжалява за всичко, което се е случило“.
Фурхнер е била тийнейджърка, когато е извършила престъпленията си, и затова е била съдена от съд за непълнолетни.
Почти 80 години след края на Втората световна война времето за изправяне пред съда на престъпниците, свързани с Холокоста, изтича.
През последните години няколко дела бяха прекратени, тъй като обвиняемите починаха или бяха физически неспособни да се изправят пред съда.
Осъждането на бившия охранител Джон Демянюк през 2011 г. на основание, че е служил като част от машината за убийства на Хитлер, създаде правен прецедент и проправи пътя за няколко съдебни процеса.
Оттогава насам съдилищата са произнесли няколко осъдителни присъди на това основание, а не за убийства или зверства, пряко свързани с отделните обвиняеми. | БГНЕС
Още от Закон и ред
Евтим Костадинов: Наследниците на ДС не искат да затворим една страница от историята, която не е прочетена
Абсурдно е да говорим, че темата за досиетата трябва да остане в миналото – не всичко е открито, не всичко е осветено, казва бившият председател на Комисия по досиетата
Касиерка на партия е обвинена за измами с кредити за близо милион евро
„Тя е измамила голям брой български граждани под предлог да теглят кредити от различни банкови институции, с които да кандидатстват по програма за европейско финансиране. Убеждавала ги е, че колкото по-голям е кредитът, толкова по-голяма ще бъде печалбата им“, заяви главен комисар Николай Пелтеков.
Мартин Димитров: Два месеца Комисията по досиетата мълчи - кои в новата власт са свързани с ДС
До сега проверките са правени в рамките на месец, трябва да си свършат работата, независимо че „Прогресивна България“ иска да ги закрие, казва депутатът