Носител на наградата „Кръстан Данков“ за превод на литературно произведение от английски език през 2019 г. е Зорница Христова за превода на „Кладата на суетата“ от Том Улф (изд. „Лист“, 2019). Наградите бяха връчени на 5 декември т.г. в Литературен клуб „Перото“.
Останалите номинирани от краткия списък бяха: Бистра Андреева за „Отивам си е възвратен глагол“ от Тайе Селаси („Жанет 45″, 2018); Боряна Даракчиева за превода на „Онзи в мен“ от Сам Шепърд („Лист“, 2019); Герасим Славов за превода на, „Гладният прилив“ от Амитав Гхош („Жанет 45″, 2018); Стефан Аврамов за превода на „Лунно сияние“ от Майкъл Шейбон („Еднорог“, 2018)
Наградата се връчва от фондация „Елизабет Костова“ за 13-и път. Журито на конкурса през тази година беше в състав: доц. д-р Ани Бурова (СУ „Св. Климент Охридски“), доц. д-р Бойко Пенчев (СУ „Св. Климент Охридски“) и доц. д-р Мария Пипева (СУ „Св. Климент Охридски“).
На церемонията по награждаването бяха дошли и вече утвърдени, и съвсем млади преводачи. Както винаги, присъстваше и Алеко Дянков, синът на уважавания преводач Кръстан Данков, чието име носи наградата. За разлика от баща си обаче той превежда не от английски, а от немски.
Правейки обзор на номинираните преводи за 2019 г., доц. д-р Бойко Пенчев, сподели впечатлението си, че преобладават книги от американски автори, като се пошегува, че отсъствието на английските през тази година може би е свързано с Брекзит.
В тазгодишното издание на конкурса има една новост – поясни доц. д-р Мария Пипева. В него са привлечени студенти англицисти, които са прочели по една от номинираните книги и са подготвили кратки анализи на оригинала и на превода му на български. Това са Теменужка Иванова, Крстияна Милчева, Евелина Маринова, Галя Георгиева, Георги Кръстев. Преди да бъде обявена наградата, те прочетоха своите бележки за преводите, както и откъси от книгите на български език. Със сигурност тези студенти са и бъдещи носители на наградата за превод „Къстан Дянков“.
Доц. д-р Бурова уточни, че критериите, по които е определен лауреата за 2019 г. са били: сложността на оригиналния текст и степента на риска, който преводачът е поел в работата си.
Приемайки наградата, Зорница Христова изтъкна преди всичко качествата на другите номинирани преводи, които също са заслужавали да бъдат отличени. Истината е, че Зорница е талантлив преводач и то не само на художествена литература. Наскоро имахме удоволствието да я чуем как превежда консекутивно, когато в резиденцията на ирландския посланик в София, Н.Пр. Майкъл Форбс, бе представен сборникът с разкази от Франк О’Конър „Моят едипов комплекс“ (изд.„Лист“), преведени от Иглика Василева. Както е известно, за устния превод се изисква специална дарба. Зорница Христова владее майсторството и на писмение, и на устния превод.
(източник: evropaworld.eu)