Огнян Минчев
Навремето имаше една Академия за Югоизточна Европа - колегата Дайнов свиреше там първа цигулка. Минават поредните избори, парламентът се напълни с новобранци, инсталирани да движат по-нататък "риформата" - и в академията почва усилена работа. Привикват се новите депутати за да преминат базисно политическо обучение. То, обучение, обучение, ама колко беше политическо... Голямо внимание в началото се обръщаше на парламентарния етикет, който, както знаем, е част от по-общия протокол за появяване на публично място. Magister dixit - "Няма да ходите в НС с отровнозелени костюми, с бели чорапи и къси крачоли..." Понякога съветите по необходимост стигаха до границата на приличието - къде да държим и къде да не държим ръцете си на публично място... и т.н., както се казва сега - ИТН... Обучението по А-Б-В на политиката продължаваше общо взето дотогава, докато в погледите на парламентарните новобранци заблестяваше бързо придобитото задоволство от властта, а зелените костюми се подменяха с такива на "Версаче" от два бона нагоре - с какви пари, друг разговор... Оттам нататък питомците разсеяно слушаха втората част от конспекта, свързана с демокрация, разделение на властите и т.н. (ИТН).
Тези спомени изплуваха в съзнанието ми миналата вечер когато наблюдавах откровенията по мокасини на бос крак на един нов политически месия, който с леко отегчение ни информираше за нелеките изисквания на суверена към самия него, с които и ние - щем не щем - трябва да се съобразяваме. Между другото - суверенът го нямаше. Само неговият пророк загадъчно притваряше очи, за да превърне трансфера на сувереновата воля в мистично свещенодействие. Понеже познавам пророка на суверена от доста време, през което неговите публични изявления изобилстваха предимно с грубовати етюди на профанното, да не кажем неприличното, новопридобитият му афинитет към сакралното, към трансцедентното - към волята на "суверена" - ми припомни, че един актьор трябва да може да играе различни роли. Така както навремето ние превръщахме новопридобитите от парламента бичета в лъскави депутати ("депутат, че дрънка" - доволно казваше един от обучителите), така "незнайни" ментори бяха обучили изпълнителя на "7/8 и ще ти..." в мистичното очарование на голямата политическа дъвка...
Като казвам "незнайни", то не значи, че не ги познавате. Те не са кой знае колко политическите технолози - фокусници в България. За да си добър политически технолог, трябва да комбинираш няколко основни роли. Първо, трябва да убедително да претендираш. че правиш социологически сондажи. Какво всъщност правиш - не е на магарето... ш-ш-т ... на суверена работа... Второ, трябва да "интерпретираш" убедително "резултатите". Ако не е достатъчно убедително само с уста - също и с ръце. Трето като си казал, че някой расте - няма как, трябва да ходиш да го помпаш. Като си казал А, трябва да кажеш и Б... Това е - търчиш и помпаш! Останалото е от лукаваго... ш-ш-т ... от Агата... И ето го, с извинение, резултатът. Завоалиран, мистичен, скрит от хорско любопитство нов пророк на суверена - да се свети името му, който се появява в изключителни случаи за да сведе иносказателно и загадъчно волята му. "В следващия парламент трябва да направим правителство на всяка цена", мълви в полутранс (защото намига) пророкът, който по също така трансцедентни причини за.ра формирането на правителство в този и в предишния парламент. Ама сигурно си има важни причини... Каквото е горе (при Агата), такова е и долу - при нас, простосмъртните... Е-ех, Хермесе, Хермесе... Вълкът като остарее става за подигравка на кучетата! (Политическите технолози биха се изразили в оригинал - Kurt kocayınca köpeklerin maskarası olur!)