Огнян Минчев*
Развалихме си отношенията и с Албания. Единствената балканска страна, с която имахме безусловно добри отношения. Проблемът е в това, че с блокадата на РСМ за начало на преговори с ЕС, блокираме и Албания. Аз съм преживял от първия до последния ден очакването и притесненията за това дали и кога България ще бъде допусната за членство в ЕС и разбирам много добре как се чувства премиерът Рама и неговите колеги - без вина виновни...
Когато през 2017 г. партньорите на България стимулираха разработването и подписването на договора със Скопие, те споделяха презумпцията, че България може да бъде лидер - балкански лидер за подкрепа и напредване на РСМ и Албания по пътя към еврочленството. София сякаш разбра посланието и го потвърди с поведението си по време на българското председателство на Съвета на ЕС. Година по-късно - през октомври 2019 -
се появи т.нар. "рамкова позиция" на българския парламент
и импулсът на промяната, започнала с договора и председателството, отшумя. Партньорите на България с удивление вдигнаха рамене - "Защо поехте ангажимент след като имате нерешени двустранни проблеми...?"
Твърдението за "национален консенсус" в България по повод членството на РСМ в ЕС не може да обясни важни и конкретни неща в развитието на двустранните ни отношения със Скопие, а и с Тирана. Защо договорът между България и РСМ бе формулиран толкова общо - без конкретни разписани ангажименти, които днес да ни позволят не само да твърдим, но и да докажем, че Скопие не го изпълнява? Защо България пое лидерската роля по отношение на Македония и Албания - да бъде страна европейски патрон на тяхното присъединяване, само за да осуети тази своя роля през октомври 2019 г. и след това? Шофираш със 140-160 км./час по магистралата на регионалната и европейската политика - и изведнъж внезапно набиваш спирачки и обръщаш на 180 градуса? Ако си шофьор - взимат ти книжката. Ако си политически лидер - правиш "национален консенсус" и продължаваш да караш напред (назад).
Вместо да бъдем ние лидер на двете страни - РСМ и Албания - по пътя им към европейската интеграция,
Белград се превърна отново в техен патрон и водач в създаване на нов постюгославски проект - Open Balkans
Защо? Кой управлява България? УДБА? КГБ? ДС? Или и трите заедно? Некадърни ли са българските политици за европейска политическа игра или са нещо по-лошо от некадърни? Кой ще компенсира - и с какво - съсипването на българо-албанските отношения в епоха, в която имаме все по-остра нужда от партньори и съюзници? За отношенията със Скопие дори не споменавам - да приемем, че за тях сме си взаимно отговорни и виновни.
Понеже вие имате консенсус - "национален консенсус" (чието съдържание така и не стана ясно) - искам да попитам: какво ще стане, ако утре Скопие приеме всичките ви мъгляви искания - "обща история", "вписване на българите тук и там", "скоростен коридор 8" и т.н., и след като вдигнем ветото отново "забрави" да реализира в практиката на своето управление каквото и да е от договореното? Така както стана след декларацията от 1999 г., а очевидно и след договора от Илинден 2017 г.? Имаме ли малко интелектуален и политически ресурс за да решим основен наш национален проблем без илюзии и без да се самозаколим? И без да разрешаваме на продажници и полуидиоти от двете страни на границата да правят нас, всички останали, на идиоти?
Аз лично бих искал да се извиня на Албания и на албанците за мечешката услуга, която им направихме и продължаваме да им правим!
*Коментарът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук, заглавието е на Faktor.bg.