Днес, 9 ноември, честваме 30 годишнината от падането на Берлинската стена, на зловещия символ на разделението на Европа. Поробените от СССР народи бяха оградени със стени и телени мрежи за да не могат да избягат от "комунистическия рай" на кървав терор и унижения. Вижте как изглежда тази история през очите на българския евродепутат от СДС Александър Йорданов*.
На 13 август 1961 г. Източен Берлин е разделен от Западен Берлин чрез поставянето на телена мрежа, на мястото на която по-късно е изградена бетонна стена известна като Берлинската стена и превърнала се в символ на разделението между свободния Западен свят и несвободният свят на комунистическите държави. Просто в Кремъл са решили тогава, че „социализмът” трябва да се варди с телена мрежа и бетонна стена.
В Москва, където постоянно се измислят подобни дивотии, живееха тези, които се хвалеха, че ще „разрушат старият свят” и ще „изградят светло бъдеще”. Фен на това бъдеще с „яки бетонни стени” у нас става поетът Никола Вапцаров. Срещу солидна сума в чужда валута, получена кеш, той започва да работи за действаща на българска територия терористична организация в интерес на чужда държава. Това е СССР. Бил е той като "куче-касичка" на местния Багдади, лидерът на терористичната организация у нас Цвятко Радойнов ("Васил"), полковник от съветската армия, прехърлен нелегално в България с подводница. Вапцаров наистина си е представял „светлото бъдеще” като „завод на живота с яки бетонни стени”. Действителността след съветската окупация на Източна Европа се оказа още по-зловеща. Това обяснява и защо всички народи, които Съветският съюз бе заключил зад тези "яки бетонни стени" в края на 80-те години започнаха даги рушат, за да излязат на свобода. Комунистите твърдяха дълги години, че ще разрушат "стария свят", т.е. статуквото и ще изградят "нов свят". Случи се обратното: „новият” съветски свят бе разрушен. И избрахме западното статукво. Избрахме го цялото - с ЕС и НАТО, със свободната пазарна икономика, със свободното движение на хора, стоки и капитали. С демокрцията. Абсолютно западно статукво и наш избор.
Вапцаров наистина си е представял, че „телените мрежи” „движат живота” и по тях ще тече „нашата кръв”. Той дори допълва, че „ние гледаме това с тъпа, наивна небрежност”. ( „Ще строим завод”). Е, не всички са гледали тъпо, но е факт, че и ние, българите, изкарахме близо половин век зад „телените мрежи” и „бетонните стени” на социалистическия „завод”. Далеч от нормалния свят.
Берлинската стена, обясняват навремето нейните строители, се издига, за да се „предпази населението на източната част на града от западни шпиони, които се стремят да попречат на изграждането на социалистическото общество". Истината е, че изграждането на тази стена започва, когато жителите на част от Берлин научават, че ще останат в „съветската зона”. Те тогава започват масово да бягат в зоните на свободата – американска, английска, френска. Над 5 000 източногерманци успяват да преминат Берлинската стена и да избягат в Западен Берлин. Близо 300 са разстреляни при опита си да достигнат до нашия днешен свят.
Но дойде 12 юни 1987 г., когато пред Бранденбургската врата, в непосредствена близост до Берлинската стена, американският президент Роналд Рейгън произнасе знаменита реч. Това бе времето когато каквото кажеше Роналд Рейгън, това и ставаше. И в Западен Берлин той направо заповяда на съветския държавен и партиен лидер Михаил Горбачов:
„ Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!”
И поясни: „ В цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”
И другаря Горбачов се хвана за кирката. На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена рухна. На следващия ден, 10 ноември, българските комунисти панически проведоха свой партиен пленум и на него свалиха от поста на генерален секретар на своята партия Тодор Живков. Бе ги хванало голямото шубе. И решиха да изиграят театрото със свалянето на Живков, за да оцелеят всички те, колективно. Че бяха се размисли за бъдещето на деца и внуци. Затова и 10 ноември не е никакво начало на демокрацията у нас, а ден първи на старата, но предтавяща се за нова, комунистическа театрална трупа, която си смени само името, за да си остане същата. А първото й голямо представление бе фалшифицирането на изборите за Велико народно събрание н 10 юни 1990 г. Второто бе импозантно - на 26 август 1990 г. комунистите си подпалиха партийния дом. И какъв парадокс: за да не останат по-назад от тях, на 26 декември 1991 г. съветските им другари си разрушиха Съветския съюз.
Никола Вапцаров не доживява да види как по време на „гладната Луканова зима”, наистина в магазините нямаше олио и хлябът бе от „мъката по чер”. Не видя как гражданите тогава казаха единодушно:„Терорът долу"! Вапцаровият лозунг „Съюз със СССР!” вече бе останал само като дупка във въздуха. Защото предстоеше СССР да го хване липсата.
Днес Русия се опитва да се прави на СССР, т.е. да продължи театралното представление. Но подражанието е толкова лошо и слабо, че предизвиква по-скоро смях и съжаление. Говори за бездарие. Преди две години руското посолство в София се обгради с висока бетонна ограда, за да скрие шпионите си. Но явно неуспешно. Защото отдавна мина времето на бетонните стени. Наскоро в Москва един български клоун получи орден от не кой и да е, а от самия Него, Първият, Незаменимият. Дрънкулката ще краси шпионските гърди на нашенеца, но времето е вече друго. Бетонните огради и порциите раздавани в Москва не могат да върнат времето назад. Нова Берлинска стена няма да има. Няма да има и Софийска.
* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора