Църквата отбелязва на  днешния ден годишнина от смъртта на Александър Невски, а българите трябва да свеждат глава в знак на почит към натрапения „светец“, на чието име е кръстен и катедралният храм в столицата.

В житието на Невски няма никаква святост, нито чудеса, извършени в името на бог, а само много кръв, зверства, предателства и лукавство, за да оцелява и пази владенията си.

През различни етапи от живота си Невски се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“.

Александър Невски провежда политика на сближаване и подчинение на Златната орда като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Фаворизира Източноправославната църква в противовес на европейското влияние, но с едничката цел да бъде безпрекословен владетел. Александър нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро. Това са най-големите му „чудеса“, в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монгоите собствените си братя и окървавява ръцете си, за да си гарантира власт и почести.

Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение при монголите в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир, но е канонизиран от Руската православна църква едва през 1547 когато кървавите му дела са забравени. Празникът му е на 23 ноември.

В края на 13 век е съставена хрониката „Житие на Александър Невски“ („Житие Александра Невского“), която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. Цялата манипулация става по заповед на Петър I, който иска държавата му да има за покровител свой светец. Останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и днес.

На 21 май 1725 императрица Екатерина I създава ордена Александър Невски като едно от най-високите руски военни отличия. Премахнат след Руската революция от 1917, но на 29 юли 1942, по време на Втората световна война пак по идеологически причини 

Сталин възстановява ордена в Съветския съюз, за да поднови спомена за войните на Александър срещу германците.

В България повече от 100 години Църквата мълчи гузно, че най-големият храм носи името на масов убиец и мъчител, който завършва живота си като мюсюлманин, приемайки вярата на господарите си от Златната орда.

Преди смъртта си през 1263 г. приема исляма в столицата на монголите, тъй като новия хан на Златната орда, Берке, е първият хан-мюсюлманин, а Невски бил гъвкав политик. Това разкрива Олег Чеславски в свое изследване, което в България е почти непознато.

Насаждането на Невски като светец – покровител и на българите става след Освобождението от турско робство. Русия налага агресивна политика за доминиране на тяхното православие над съвземащото се след робството българско духовенство. С дипломатически шантаж руснаците налагат най-големия български храм да носи името на техен светец като знак на благодарност за „освобождението“. Мечтата на българите е храмът да бъде кръстен на св. княз Борис Покръстител или на братята Кирил и Методий, но амбициите им са порязани безапелационно от Русия.

19 октомври 1915 г. се оказва един изключителен ден в най-новата история на България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима изключително тежко, но родолюбиво държавническо решение - катедралният храм в София „Св. Александър Невски”да бъде преименуван и 

да носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”

Единодушно гласуват всички министри, а смелото решение е взето преди 100 години с протокол № 166 на МС. Поводът е обявената от Русия война на България и предприетите от руската флота убийствени и разрушителни бомбардировки на Варна и цялото северно крайбрежие. Така българската държава ясно показва, че Русия е вражеска страна, а България може да има самостоятелна и независима външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „братушките“ и имперските им амбиции. Този исторически факт е малко известен, а през последните години на комунизъм и посттоталитарен преход е грижливо укриван и подценяван от обществото.

Малко повече от пет години храмът носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”, но след края на Първата световна война, в началото на март 1920 г., името отново е възстановено на „Св. Александър Невски”. Заслуга за новото коленичене пред Русия има изцяло земеделското правителство на Александър Стамболийски, което даже осъжда на доживотен затвор Васил Радославов.

Днес БПЦ продължава да бъде под острата зависимост на Руската църква и комунистическите тайни служби – ДС и КГБ, а това я прави неспособна да отдаде почит на своите светии и да пресече измамните митове, насаждащи руска хегемония. Но по-лесно е да почитаме руските светци, отколкото да признаем Македонската църква за автокефална и да работим за духовното единение на двата народа.