Отлюспеният от „Демократична България” кмет Росина Станиславова се оказа не само „майстор” в подпомагането на пенсионери, болни от COVID-19, но и таен русофил, пазител на болшевишки и сталински символи в европейска България. Няма как по друг начин да бъде изтълкуван мълчаливият й отказ да инициира в Столичния общински съвет процедура за възстановяване името на 36-о СОУ. Днес то е кръстено на сталинския писател Максим Горки, но от създаването му в началото на миналия век до 1952 година се е казвало „Ген. Иван Колев” – герой от Балканската и Първата световна война, спасил Добруджа от руския ботуш. Осем години след комунистическия преврат у нас името на учебното заведение е сменено по чисто идеологически причини без зачитане на общественото мнение, а 31 години след демократичните промени заклети русофили и отявлени комунисти и българомразци 

саботират възстановяването на една историческа справедливост,

която ще даде урок на младите, че пред измислени чужди „герои” родолюбието няма алтернатива.

Отдавна жителите на район „Красно село”, на чиято територия е 36-О СОУ, а и много софиянци се питат – какво общо с България има сталинският и болшевишки писател? Та дори в Путинова Русия е възстановено името на Нижни Новгород, преименуван от болшевиките на Горки, съборен е паметникът на спорния писател в центъра на Москва, ново име носи и известният от епохата на СССР проспект „Горки”. Искането да бъде възстановено старото име на учебното заведение в „Красно село” е подкрепено от близо 4 хиляди души, но вече 

трета година родолюбивата идея  удря на камък

Изборът преди година  на новия кмет на „Красно село” от листата на „Демократична България” даде надежда за рестартиране на идеята, още повече, че районният кмет има право на инициатива. В средата на януари Faktor.bg поиска среща с кмета Станиславова. След една седмица протакане секретарката отговори, че заради епидемиологичната обстановка е по-добре да зададем въпросите си писмено като увери, че ще получим веднага отговор. На 26 януари изпратихме официално писмо (виж прикачения файл) с въпроси на електронните адреси [email protected]  и [email protected]. Получихме уверение, че са пристигнали. Зададохме само два въпроса на Станиславова:

1. Готова ли сте да инициирате  Процедура за възстановяване името на 36-о СОУ?
2. Какви са Вашите аргументи, ако отказвате да се ангажирате с тази българска кауза?

Общоприетият срок за даване на отговор от държавните и общинските администрации е 14 дни. Междувременно избухна скандал с „демократката” Станиславова. Тя бе уличена в тежък конфликт на интереси и злоупотреба с власт при изпълнение на проект по европейска програма за подпомагане на пенсионери, болни от коронавирус. Оказа се, че Станиславова е сключила договор със себе си и заедно с група приближени са прибрали над 40 хил. от проекта за хората в трета възраст, което е повече от една трета от отпуснатите от ЕС пари. Вероятно кметицата е била засипана от работа по усвояване на парите от въпросния проект и затова е нямала време да отговори на два прости въпроса. Но 40 дни до днес 

Росина Станиславова се крие

и демонстративно отказва да обяви публично позицията си по една обществено важна за „Красно село” и столицата тема. Всъщност Станиславова не за първи път е атакувана по горещия казус. Миналата година журналистът Пламен Каменов, който живее в близост до 36-о СОУ и изпраща писмо, в което аргументира необходимостта да се възстанови името на учебното заведение. Но повече от година Станиславова не му е отговорила. Интересна подробност е, че Каменов е изпратил подобно писмо и до предишния кмет на района - Христо Апостолов, от СДС, който също отминал идеята с мълчание. Хора от района пък твърдят, че Апостолов бил явен противник да се възстанови името „Ген. Иван Колев”. Необяснима е привързаността на хора, представящи се за част от демократичната общност с личността на един сталинист и отявлен болшевик.

По-важен обаче е въпросът за факторите, които носят отговорност, номинирайки подобни лица да управляват един от най-големите столични райони. Вместо да са носителите на демократични и публични практики на взаимодействие с хората, те се превръщат в 

спирачка за родолюбиви идеи,

демонстрират лош стил с мълчанието си.

Росина Станиславова е номинация на „Да, България” на Христо Иванов. Преди седмица той свали доверието си от нея, заради отказ да върне парите и да се разграничи от начина, по който се реализира една европейска програма. Но с това едва ли моралната отговорност на Иванов  трябва да приключи. Липсата на национална памет и желание за възстановяването й е по-опасно от злоупотребата с власт и ощетяването на пенсионери. Станиславова ще заема поста още близо три години, въпреки, че вече работата й се е покрила с печална слава – сформира доста спорен екип (за него ще разкажем друг път, б.р.), демонстрира надменност и високомерие,  комуникацията й с гражданите е трудна и непрозрачна, административни преписки трудно се придвижват, съмненията за корупция вече се разследват от КП КОМПИ.

Демонстрацията на Росина Станиславова да блокира една обществена идея няма да прекърши желанието на родолюбиви столичани да възстановят името „Ген. Иван Колев”. Ще се върви по по-трудния път – чрез общинските съветници. Бавно и с много битки каузата ще бъде спечелена, защото е справедлива. Но със сигурност името на настоящия кмет на „Красно село” няма да бъде запомнено с добро, защото безродието никога няма да бъде алтернатива на родолюбието.