Огнян Минчев*
Спонсорът потвърди своето разочарование от политическите си стипендианти от 2020 г. Създаването на "политическата му формация" преди три години бе първия израз на това разочарование и опит лично да влезе в политиката. Тогава обаче Спонсорът бе в изгнание и Магнитски заедно с противоречивите резултати от протеста осуетиха политическите му амбиции. Вчера той поднови намеренията си за лична политическа кариера...
България не от вчера е страната на неограничените възможности. Тук човек, който е бил на практика монополист в неограничения от нищо - от държава, от морал, от приличие - хазартен бизнес, може да се превърне в политик, тръгнал да се бори със "статуквото" и да "оправя" обществото и държавата. Това другаде трудно може да се случи.
Америка винаги е била най-добрия пример за свободен пазар, а рулетката и "едноръкият Джак" винаги са били сред основните символи на "страната на неограничените възможности". Неограничени - ама друг път... На практика, в Америка хазарт може да практикувате в Лас Вегас, Рино и още няколко места в щата Невада, в Атлантик сити и в резерватите на коренното население - индианците, получили тази привилегия именно поради изкореняването си при експанзията на модерна Америка. В Невада има специален борд - управително тяло за регулиране на хазарта - който има пълномощия, в определени сфери по-големи и от тези на губернатора на щата да регулира и да ограничава практикуването на "игрите на щастието".
В България казино има на всеки ъгъл, където собствениците са намерили за изгодно да го отворят. До казиното - или срещу казиното винаги има заложна къща. Да не би този, който е бил достатъчно неразумен да проиграе цялата наличност на джобовете си, да пропусне възможността да профука и останалата част от имуществото си. Това не са просто "неограничени възможности". Бих казал, че това е Африка, но не бих искал да обиждам народите на "Черния континент" - там живеят множество достойни граждани и достойни политици, които не позволяват подобен произвол.
В България е формирана устойчива култура на негативизъм спрямо всичко политическо. До голяма степен тази култура е оправдана. Но не заради това, че един или друг политик е взел едно или друго конкретно решение. Негативизмът е оправдан, защото - в своята съвкупност - политическата класа не е в състояние да се превърне в управляващ елит. Един истински елит трябва да създаде визия за своята нация, за нейното бъдеще и за нейния просперитет - и да осъществява тази визия в процеса на политическо управление на държавата.
Българската политическа класа позволява по улиците на България хазартни дилъри свободно да привличат жертвите си и да ги събличат до голо с обещания за "удара на живота им". Позволява се хазартът да бъде открито и агресивно рекламиран публично, навсякъде, по медиите и в интернет. Едва ли можете да отворите страница в интернет и да не се наложи да натиснете Х за затваряне на поредната реклама за хазарт. В продължение на години окаяни старици се чудеха пред щанда на бакалията дали да си купят хляб ИЛИ кисело мляко - за да останат парички и за "картончето за търкане".
Тази политическа класа е приела закони за забрана на наркотиците, за забрана на алкохола, цигарите и райския газ за тийнейджъри, закони за ограничен достъп на непълнолетни до дискотеки и други нощни заведения. Всеки, който живее в България знае дали и доколко тези закони се спазват - и доколко се използват за толериране на мафиотски братства, правещи големи пари през забраните и въпреки забраните.
Всяка цивилизована държава стриктно ограничава достъпа на своите граждани до игри на хазарт. В редица държави хазартът е забранен - по религиозни, морални или поради просто разумни основания за съхраняване здравето и благосъстоянието на гражданите. В други държави има определени места - с регулиран достъп - за "игрите на щастието". В България "щастието" е на всеки ъгъл. Казино - заложна къща - дилърчета за трева на ъгъла - може и пийп шоу за разкош... На двайсетина метра - патрулка, да не вземе да стане някакво нарушение на обществения ред...
В такава държава отсъствието на Спонсора от политическия живот наистина оставя болезнена празнина. Тази празнина сега - най-после - очевидно ще бъде поправена.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg