Христо Христов, desebg.com
Отварянето на досиетата на българската Държавна сигурност и осветяването на нейните методи и агентурен апарат предизвика интерес в Берлин дори 34 години след рухването на Берлинската стена и падането на комунистическите режими в България и ГДР.
Това стана ясно след продължилото повече от два часа и половина представяне на Комисията по досиетата в четвъртък (16 март 2023 г.) в пълния с посетители Български културен институт в Берлин, където публиката остана до края на събитието.
Сред гостите имаше дипломати, служители в Архива на ЩАЗИ в Берлин, представители на академичната общност в Германия, политически емигранти от комунистическия режим в България, както и млади българи от по-новите поколения, които днес могат да пътуват свободно по света.
Гостуването на независимия държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, стана със съдействието на Българското посолство във Федерална република Германия, ръководено от Н. Пр. извънреден и пълномощен посланик Елена Шекерлетова и с любезното домакинство на Българския културен институт в Берлин с директор Борислав Петранов.
За 17-годишната си история това е първото посещение в чужбина на Комисията по досиетата, в което участват всички нейни членове, начело с председателя ѝ Евтим Костадинов.
По ирония ФРГ е първата страна, която отвори досиетата на репресивния апарат на престаналата да съществува като държава бивша ГДР, а България бе последната от страните от бившия Източен блок, която стори същото едва през 2006 г. с приетия тогава закон за досиетата, който се прилага и до днес и чрез избраната от парламента през 2007 г. Комисия по досиетата.
Когато Германия приема лустрацията в България политиците се замерят с досиета
„Намираме се в Берлин, в Германия, която е изключително знакова страна за нашата работа по разкриване на документите на бившите служби на тоталитарните комунистически режими, защото когато в късната есен на 1989 г. гражданите на ГДР застават с телата си пред офисите на ЩАЗИ, за да спрат започналото унищожаване на документи, в България ДС започва интензивното прочистване на досиетата тайно от българското общество“, заяви модераторът на събитието Борис Михайлов, член на Комисията по досиетата, при откриването на дискусията.
„Когато в Германия още в началото бе приет закон за лустрацията и започна интензивното отваряне на досиетата на сътрудниците на ЩАЗИ, то в България се замеряхме през медиите със списъци на агенти на ДС“, обрисува той паралелните процеси, протищачи в двете страни в началото на прехода.
По думите му над 30 години след края на тоталитарния комунистически режим вероятно въпросът за досиетата на ДС е изгубил значение за младите поколения, които обаче трябва да научат истината за тях от учебниците по история, за да не се повтарят грешките от миналото.
„Досиетата не са само регистрационни картони, лични
Той отбеляза, че Комисията си е свършила работата, а някои от онези политически партии, които са гласували закона за досиетата в края на 2006 г. (по време на управлението на т. нар. тройна коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, б.а.) никога не са вярвали, че този закон ще проработи.
Като познавач на дейността на Комисията той подчерта значението на изградения от нея през 2011 г. Централизиран архив за документите на тоталитарните комунистически служби в гр. Банкя.
„Ние трябва да познаваме нашата история, да я предаваме на младите поколения и никога да не повтаряме грешките от нея“, каза още Андрей Ковачев.
Евродепутатът благодари на всички членове на Комисията за извършената работа и изпълнението на закона за досиетата.
Евтим Костадинов: Изключително сме благодарни за подкрепата на немските колеги
С подробна презентация председателят на Комисията Евтим Костадинов представи дейността на независимия орган.
„В началото получихме едно решение от 40-то Народно събрание и нищо друго. Нямахме помещения, в които да работим, дори средства за Комисията не бяха предвидени в бюджета“, обрисува той обстановката през пролетта на 2007 г., когато парламентът избира новия орган.
Той разказа и за трудностите и нежеланието на тогавашните управляващи да се предадат архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА на Комисията, както и предоставянето на сграден фонд на Комисията не само за офис (първоначално Комисията работи в някои от стаите на Народното събрание, б.а.), но и за създаване на архив, какъвто през 2011 г. тя изгражда в гр. Банкя на мястото на две запустели казарми.
Костадинов разказа за натиска върху Комисията веднага, след като тя е започнала да обявява неразкрити от предишните комисии сътрудници на ДС като случая с тогавашния президент Георги Първанов (секретен сътрудник „ГОЦЕ“, б.а.).
или работни дела, това са съдби. Зад всяко едно досие стои една драма и съдба, и нашата историческа мисия като Комисия е да отворим всички тези документи, за да може българското общество да научи истината“, заключи Михайлов.
Посланик Елена Шекерлетова: Трябва да прочетем тези страници от историята по най-добрия начин
„Залата е пълна и аз се радвам, че гостуването на Комисията по досиетата в Берлин среща такъв жив интерес. Същевременно не съм изненадана от това, защото голямата тема, по която Комисията работи е как да бъде съхранявана и споделяна информацията от тези архиви. Това е част от един още по-голям тематичен комплекс за това как ние, българите, се отнасяме към националната ни памет“, заяви в приветствието си посланик Елена Шекерлетова, която лично уважи събитието.
От ляво ва дясно на първия ред: Евтим Костадинов – председател на Комисията по досиетата, Елена Шекерлетова – посланик на България в Германия, Екатерина Бончева – член на Комисията по досиетата, Борис Михайлов – член на Комисията по досиетата, Ваня Жекова – член на Комисията по досиетата, Антония Гулева – началник на отдел „Изследване и публичност“ в Комисията по досиетата; втори ред от ляво на дясно: Андрей Ковачев – евродепутат, Георги Пангаров – член на Комисията по досиетата, Марияна Даракчиева – секретар на Комисията по досиетата и Марко Цветков – експерт в Комисията по досиетата
Тя посочи, че опитът на Германия дава един пример за това как би могло или за това как можеше по друг начин да се подходи в България по този проблем.
„Повечето от нас, които са свидетели на мъчителното развитие на обществения дебат дали да има такъв закон и Комисия по досиетата, какво да прави тя, от една страна показва колко чувствителна е темата, а от друга, че и досега обществото е разделено по тези въпроси. Вероятно с времето ще стигнем онова ниво на мъдрост и дистанцираност, за да прочетем тези страници от историята ни по най-добрия начин“, каза още посланик Шекерлетова.
Андрей Ковачев: Някои не вярваха, че законът за досиета ще проработи
Специално от Европейския парламент в Страсбург за събитието с Комисията по досиетата по нейна покана в Берлин пристигна евродепутатът Андрей Ковачев.
Той е най-последователният и ангажиран политик през последните 13 години с процеса на преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и е генератор на редица важни инициативи, в които Комисията по досиетата е участвала.
„Радвам се, че точно в Берлин се провежда такова събитие с българската Комисия по досиетата. Тя работи на принципа на китайската капка, въпреки всички сложни политически моменти, които има в България и заедно се опитвахме да ги преодоляваме“, заяви Андрей Ковачев пред аудиторията.
„Изключително сме благодарни на сродните комисии от другите страни от Източна Европа, които ни подкрепиха тогава и на първо място Федералната служба за архивите на ЩАЗИ с председател Мариане Биртлер“, каза в заключение Евтим Костадинов.
Екатерина Бончева: ДС и ЩАЗИ са разпространявали дезинформация за СПИН
Изключително интересни документи се съдържат в архивите на Държавна сигурност и сборникът „Държавна сигурност и ЩАЗИ“, който беше представен в Берлин от Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата, е потвърждение на този факт.
Времевата рамка на документите във фототипното издание обхваща периода 1956 г. – 1989 г.
„През 1956 г. в ЩАЗИ се създава структура за координиране на взаимодействието с българската ДС, а последните документи са от 1989 г., когато ЩАЗИ иска подкрепата на ДС по две активни мероприятия „ДЕНВЪР“ и „ПАНДЕМ“, посочи Бончева.
Тя разказа, че по двете активни мероприятия е трябвало да бъдат изфабрикувани и разпространени „документи“, според които вирусът на СПИН е създаден в американски лаборатории по изкуствен път.
„Пет са основните направления, по които ДС и ЩАЗИ за работили съвместно: външно разузнаване, активни мероприятия, възпиране на бягствата зад граница, вербовки и т. нар. пощенски канал“, посочи Екатерина Бончева.
По думите ѝ активните мероприятия на ДС и ЩАЗИ по същество са дезинформации, приличащи на днешните фалшиви новини, само че разпространявани по други канали, както и създаването агенти за влияние.
Бягство зад граница е свързано преди всичко с многобройните опити източногерманци да търсят свободата на Запад, идвайки като туристи в НРБ и бягайки през някоя от българските граници.
„В документите на ДС и ЩАЗИ се говори за „банди“ – това са групите, организирали бягства, за „опити за отвличане на източногермански граждани“ и за „престъпна търговия с хора“, уточни Бончева.
Тя посочи, че според документите на ДС 70% от бегълците от ГДР през НРБ са от средите на интелигенцията.
Пощенският канал на практика означава следене и обработка на кореспонденцията, влизаща и излизаща в ГДР и в НРБ.
Специално за ЩАЗИ Екатерина Бончева обясни, че в отдела, следящ кореспонденцията, са работили 120 души, но за обработката на международната кореспонденция са ангажирани още 900 души, които са обработвали на денонощие 90 000 писма.
От смъртта на Сталин до свалянето на Хрушчов
На събитието в Българския културен институт в Берлин Комисията представи дигитално и една своя изложба, съставена заедно с Държавна агенция „Архиви“.
Изложбата е озаглавена „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)“ и този времеви прозорец е заключен от смъртта на Сталин (1953) и свалянето на Хрушчов (1964).
Марко Цветков, експерт в Комисията по досиетата, представи най-важните процеси, протичащи в този период, които са показани и в изложбата.
По думите му това е времето, в което Москва сменя в България партийния ръководител Вълко Червенков, носител на сталинизма, а в БКП като първи секретар се утвърждава малко известният Тодор Живков.
Това е времето, когато концлагерът „Белене“ се закрива (1953), но това се оказва временно решение, защото отново е отворен за противници на режима след началото на Унгарското народно въстание (1956).
Стачката на тютюноработниците в Пловдив изпреварва работническите бунтове в ГДР
Марко Цветков подчерта един малко известен факт. Повече от месец преди да започнат работническите бунтове в ГДР, в България се провежда първата подобна акция в страните от Източния блок – стачката на тютюноработниците в Пловдив.
Тя е смазана с жестокост, макар и исканията на работниците да са социални, а не политически.
Експертът от Комисията по досиетата посочи, че в средите на интелигенцията не малко хора отказват да следват наложените партийни жалони и това им коства кариерата.„Цели театри са закривани, филми биват спирани още на премиерите, защото не отразявали живота на партизаните така, както трябва и „по никакъв начин не помагат за развитието на нашето социалистическо общество“, цитира един от документите в изложбата Марко Цветков.
Той обобщи периода на десталинизацията в България като процес за овладяване на властовите позиции, за справяне с фигурата на най-силния опонент – в лицето на Вълко Червенков, продължил до 1962 г., когато Живков се справя с политическите си противници в БКП.
„От едно развенчаване на култа към личността се преминава към един нов култ на личността, но вече към този на Тодор Живков“, заключи Цветков.
Христо Христов: Само отварянето на досиетата на ДС успя от всички декомунизационни процеси
На финала на събитието в Българския културен институт бе излъчен документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност“.
„Заснехме този филм с режисьора Димитър Коцев - Шошо, защото Комисията има какво да покаже с активната си дейност“, заяви журналистът Христо Христов, който е сценарист на документалната лента.
Той подчерта, че във филма е проследена и огромната съпротива срещу отварянето на досиетата в България.
„От всички декомунизационни процеси единствено отварянето на досиетата на Държавна сигурност успя. Нито имаше правосъдие за престъпленията на комунистическия режим, нито лустрация, нито премахване на комунистическите символи и паметници. Затова демократичното общество в България може да се гордее с Комисията по досиетата“, обобщи журналистът.
Събитието приключи с дискусия по различните проблеми в неформална среда на чаша вино.