Днес се навършват 115 години от рождението на Димитър Димов – по призвание писател и драматург, по образование ветеринарен лекар и професор по анатомия.
Роден в Ловеч на 25 юни 1909 г. неговите родители Тотю Димов и Веса Харизанова едва ли виждали в малкото особено дете автора на едни от най-интригуващите романи в съвременната българска литература.
Останал рано сирак, тежестта за възпитанието и образованието му пада върху майката. Като малък той е тихо момче, което обича да се усамотява. През ученическите си години проявява интерес към естествените науки, а в гимназията интересите му го срещат с трудовете на Зигмунд Фройд.
Силно влияние върху търсещият млад човек оказва вторият съпруг на майка му – Руси Генев. Той е български офицер, който след войните работи като тютюнев експерт, от когото бъдещият писател получава изчерпателни познания за един от забележителните си романи – „Тютюн". Но интересът към словото и литературата на майка му отключват у момчето чудак, както често го описват близките му, страстта към писането.
Докато през деня работи, вечер Димитър пише усърдно и така се стига до първия му и може би най-обсъждан роман -"Тютюн", който след време бива определен като "Случаят".
Той се появява изненадващо, защото не отговаря на приетите стандарти. Най-неочаквано един писател, който доскоро е смятан за буржоазен, макар и вече убеден привърженик и изразител на комунистическата идеология и член на БКП, се впуска в актуалната тема и я пресъздава реалистично. Романът се чете, но процесът заплашва да излезе извън контрола на "компетентните".
В този случай се включва дъщерята Теодора, която години по-късно описва пред Impressio ситуацията така: "Въпреки идеологическата цензура, през епохата на социализма в България твориха истински талантливи писатели, съизмерими с най-доброто в света. Всъщност, една от съществените характеристики на таланта е именно това, да се прояви въпреки трудностите и препятствията, да свети в мрака."
Постепенно приоритет в живота на Димитър Димов завинаги остава писането. След „Тютюн“ се раждат още два романа – „Поручик Бенц" и "Осъдени души", които получават заслужено признание, въпреки че не предизвикват бурните дебати, с които е запомнена творбата му "Тютюн". Двата романа са по-скоро психологически. Дълбаят в човешката душа, а героите не се борят с класови врагове и не изпълняват партийни задачи.
Димитър Димов напуска този свят на 1.04.1966 година, оставил трайна диря в съвременната българска литература. В архивите му се съхраняват два недовършени романа, както и планове и ръкописи за две научни разработки върху теорията на отражението. Той завещава на идните поколения и над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.