Колегите от сайта doxologiainfonews.com съобщиха преди дни, че на 23 февруари, „Неделя Месопустна”, главния секретар на Св. Синод на БПЦ-БП и Председател на църковното настоятелство на храма „Св. Александър Невски” Мелнишки епископ Герасим съслужи в патриаршеската катедрала с Виницки и Барски митрополит Варсануфий от Руската Православна Църква в Украйна (РПЦвУ).
Официално нашата Църква не се е произнесла до сега по „украйнския църковен въпрос”. Как така тогава клирик на РПЦвУ, креатура на Московската Патриаршия (МП), която пребивава в схизмира с Вселенска патриаршия (ВП) и която е изпадналата в разкол в Украйна с канонично призната от Църквата-майка Православната Църква в Украйна (УПЦ), съслужи с наш духовник в патриаршеската катедрала. Дори по време на „Великият вход” споменава руския митрополит на Киев Онуфрий като „Блаженейши Митрополит на Киев и на цяла Украйна”, т.е. като предстоятел на поместна църква?
В православните среди е добре известно, че афтокефалността на Православната Църква в Украйна (УПЦ) е призната от Вселенска патриаршия, Александрийската патриаршия (АП) и Гръцката православна църква (ГПЦ). Сръбската православна църква не призна афтокефалността на УПЦ, а останалите православни църкви все още не са се произнесли официално по „украйнския църковен въпрос”. От своя страна руският патриарх
Кирил обяви схизма на трите поместните църкви,
признали УПЦ. Те от своя страна не му отговориха на „жеста” и така МП се самоизолира и прекъсна евхаристийното си общението с Православната Църква. Прекъсвайки общението си с Вселенската патриаршия, МП изпада от православието и така автоматично терминира в себе си апостолското си приемство, което е получила от Майката Църква и се самокастрира като проводник на Божията благодат. Тя вече не може канонично да се титулова „православна”. На територията на нейният диоцез, тоест на територията на цялата Руска федерация няма излеяние на Божията благодат и в момента жителите й се намират в духовен студ, мрак и печал! Според каноните на Св. Провославна Църква всичките свещенодействия на руските клирици са невалидни и неканонични.
За съжаление случилото се на 23 февруари тази година в София поставя БПЦ в разкол с Майката – Църква, Александрийската патриаршия и Гръцката православна църква. Няма как по друг начин канонично да си обясним случилото се, защото:
1. Епископ на БПЦ съслужи с клирик на РПЦвУ, креатура на МП, която се намира в схизма с Вселенската патриаршия, АП и ГПЦ.
2. По време на съслужението митрополитът споменава руския митрополит на Киев Онуфрий като „Блаженейши Митрополит на Киев и на цяла Украйна”, т.е. като предстоятел на поместна църква. Митрополитът не е предстоятел на афтокефална църква, а е клирик на Руска автономна църква в Украйна, която пък от своя страна не е призната от Вселенската патриаршия, АП и ГПЦ!
3. За сега не всички поместните православни църкви са се изказали официално по „украйнския църковен въпрос” и затова все още няма формирано „единно мнение” по темата. Но този факт не дава канонично основание на епископа да влиза в съслужение с клирици на РПЦвУ.
Обстоятелството, че все още няма всеобщо православно мнение по „украйнския църковен въпрос” в никакъв случай не оневинява акта на самото съслужение между епископ Герасим и митрополит Варсануфий.
Точно заради „каноничната подробност”, че по време на „богослужение” Руският патриарх Кирил и Руски митрополит в Киев Онуфрий не поменават патриарх Вартоломей, патриарх Теодор II и архиепископ Йероним, предстоятелите и представителите на православните църкви не съслужиха божествена Св. Литургия с тях по време на православната конференция в Аман, Йордания, провела се на 26 февруари 2020 г. За да не се чувстват Кирил и Онуфрий като „нахапани патета” в Йордания, предстоятелите и представителите на православните църкви в общение с ВП, АП и ГПЦ дори не посмяха да съслужат помежду си никаква Св. Литургия по време на конференцията. Не трябва да се забравя, че дори в процеса на подготовката на „братската среща”, само и само да дойдат в Аман предстоятелите на поместните църкви бяха уверявани чрез писменна кореспонденция от организаторите, че по време на конференцията няма да се извършват богусложения. Тоест, да бъдат сигурни, че
няма да има богуслужение и съслужение с Кирил и Онуфрий
и че по никакъв начин няма да се конфронтират със ВП, АП и ГПЦ. Това е прецедент в историята на православната църква! За две хиляди години нито Римската империя със своите гонения, нито комунистите, дори и масоните не успяха да постигнат това, което се случи в Аман: църковни предстоятели и архиереи да не смеят и да ги е страх да засвидетелстват евхаристийно своето единство и любов в Христа!
За това демонстрацията на Мелнишкия епископ Герасим може да се приема като изключително дръзка провокация, която за сега се подминава с мълчание.
Чрез този свой акт като клирик на БПЦ, епископ Герасим въведе нашата църква в разкол с Майката – Църква в Цариград, Александрийската патриаршия и Гръцката православна църква. Това означава, че според каноните още на 23.02.2020 г. БПЦ се е самоизключила и изпаднала автоматично от Св. Православие. Всички знаем какво е Св. Православие: 14 църкви в общение с Константинопол (т.е. Вселенската патриаршия). Чрез настъпилия вече „герасимският разкол” между БПЦ и Вселенската патриаршия, нашата Църква автоматично губи правото си на евхаристийно общение с нея, а от там вече не може и да се нарича „православна”!
Тоест, в момента нашето „канонично” положение е равно на „канонично” състояние на Московската патриаршия – изпаднали сме в разкол.
На територията на диоцеза на БПЦ, тоест на територията на цялата наша татковина няма излеяние на Божията блогодат и вече пребиваваме в духовен студ, мрак и печал. А според каноните на Св. Провославна Църква всичките свещенодействия на българските клирици са невалидни и неканонични.
Точно заради това патриарх
Неофит е длъжен да даде отговор на вярващите:
епископ Герасим имал ли е благословение от него или резолюция от Св. Синод да съслужи с клирик на РПЦвУ в патриаршеската катедрала или това е негово „волно съчетание”, злоупотребявайки като председател на настоятелството на „Св. Александър Невски”?
На 11 март Свещеният Синод на БПЦ-БП ще има заседания и навярно ще получим отговори на горещите въпроси. Ако БПЦ не е в състояние да осветли каноничния статус на нашата Църква, то ще трябва да търсим истината директно от Църквата-Майка в Истанбул, за експертно мнение и решение по въпроса.
Да не забравяме, че през 2017 г. неканоничната Македонската православна църква (МПЦ) пожела БПЦ да й стане „майка” и „застъпница” пред световното православие. Нашият Синод отказа „майчинството”, но прие църквата ни бъде „застъпница”. Повече от три години обаче висши клирици на БПЦ нито един път не благоволиха да съслужат Божествена Св. Литургия с висши клирици на МПЦ, дори и по случай 1000 г. от основаването на Охридската Архиепископия. Къде е проблемът да се дистанцираме от македонците, а да оказваме такава чест на руснаците и васалите им от Украйна? С какво в канонично отношение Руската църква е по-различна от Македонската, при все че македонците са ни истински братя.
В църковните среди се коментира не без основание, че е възможно Герасим да е извършил разколното съслужение и
от непросветеност, и от непознаване на каноните
Имаше доста проблеми и неясноти с образованието и стажа му като монах преди да бъде издигнат на важния пост. Но обвръзките с влиятелни фактори от бившата ДС и така наречените библиотекари продължават да са движещия фактор за просперитет в БПЦ. А това съвсем не изключва съслужението с Виницки и Барски митрополит Варсануфий от Руската Православна Църква в Украйна да е целенасочена провокацията в интерес на Кремъл.