Сесил Фулатр, АФП
Умората, отчаянието и гневът преобладават в Източна Украйна след пет месеца на това, което доброволецът, оказващ хуманитарна помощ Олексий Юков нарича "война без милост, която е безумна".
В обширната индустриална област Донбас - съставена от Донецка и Луганска област - се водят боеве от 2014 г., когато подкрепяните от Русия сепаратисти превзеха част от района.
Но нахлуването на Москва на 24 февруари издигна страданията на друго ниво в района на работническата класа, където може да срещнете толкова недоволство срещу украинските войски, колкото и срещу руските.
Градовете и селата по протежение на фронтовата линия са обстрелвани, а животът им е прекъсван всеки ден.
В най-добрия случай са разрушени само домове - едноетажни къщи с добре поддържани градини и зеленчукови парцели, превърнати в руини.
Още по-далеч от фронтовата линия, в Краматорск, главния административен център на Донецка област, има постоянна заплаха от удари.
Областният губернатор Павло Кириленко заяви, че от началото на инвазията са загинали над 600 цивилни граждани, а повече от 1600 са ранени.
Руските сили, които постепенно превзеха почти цялата Луганска област, сега се опитват да направят същото и в Донецк.
И въпреки че през последните седмици фронтовата линия не се е изместила много, продължаващата война на изтощение причинява опустошение на местните жители.
В миньорския град Торецк изтощен войник, покрит със сив прах след бомбардировка, при която са загинали шестима души - най-вероятно братята му по оръжие, въпреки че той отказва да каже - вдига юмрук в знак на победа, но в очите му се чете безнадеждност.
В Славянск 54-годишният Андрий показва огромен кратер, оставен от снаряд в градината на тъща си, и изведнъж избухва в сълзи.
Жена в Бахмут на фронтовата линия сочи към журналистите с напрегнато от гняв лице, наричайки ги "предвестници на нещастието" и показва руините на аптеката си, разрушена от снаряд, който според нея е украински.
В региона, където носталгията по съветските времена е силна, понякога има ожесточена опозиция срещу правителството в Киев, обвинявано, че години наред е пренебрегвало местните нужди.
Някои местни жители очакват с нетърпение пристигането на руските войски, докато други са твърдо против тях.
Много от жителите казват, че изпитват отчаяние и неразбиране и се чувстват изоставени.
В Часив Яр, който беше засегнат от удар на 10 юли, при който загинаха повече от 45 души, 64-годишна жена събира кайсии на мястото на разрухата пред разрушената сграда.
"Под нея все още има деца. Родителите им ги викат, но никой не отговаря", плаче Людмила, майка на шест деца и баба на 12.
"Никой няма нужда от нас тук. Вече няма нищо. Официалните лица са си тръгнали. Трябва да се грижим сами за себе си, за да останем живи", казва Людмила, която като повечето хора отказва да назове истинското си име.
Местните служители често отсъстват след ударите, а военните мълчат.
Властите многократно са призовавали хората да се евакуират. Но мнозина няма къде да отидат.
"Обичах живота си. Имах работа в близката фабрика. Имах къща. Нищо особено, но живеехме добре", въздъхва Татяна.
Жената на 50 години е от град Покровск и сочи към снаряд, който е повредил десетина къщи на една улица.
Много цивилни се оплакват повече или по-малко открито и от това, че украинските войници изграждат бази в жилищни райони - в изоставени училища или къщи.
В отговор на въпрос на АФП представител на украинската армия в Донбас отказа да коментира тези твърдения на местните.
Въпросът е много деликатен, тъй като често се твърди от Москва, че ударите по тези райони са необходими заради военното присъствие.
"Не би трябвало да говоря с вас. Може да имам проблеми", каза една жена в Торецк, часове след удар по жилищна сграда.
"Но бих искала военните да напуснат, да отидат да се бият на друго място. Тук има деца и нормални хора", сподели тя пред АФП./БГНЕС