Външно на Румен Радев отказваше да се ангажира със случая, ще промени ли Мария Габриел политиката към бедстващите сънародници
Илиана Славова
Денис Петранов е наш сънародник, таврийски българин, родом от село в окупираната част на Запорожка област. От 2017 г. той и съпругата му Марина живеят в Пловдив – имат българско гражданство. През април Денис решава да посети родното си място, но е арестуван от окупационните руски власти и е
хвърлен в затвор
в Симферопол, на Кримския полуостров.
Първоначално срещу него е повдигнато обвинение в хулиганство – очевидно изфабрикувано, тъй като е задържан на 26 април, а се твърди, че е виновен за хулиганска проява, извършена на 30 април. На 1 май го осъждат на 10 дни арест. На 3 май руските телевизии разгласяват ново обвинение срещу Денис – за подготовка на атентат срещу шефа на кримската окупационна администрация Сергей Аксьонов, който руските спецслужби твърдят, че са разкрили. Според тях, нашият сънародник е доставил взрив за подготвяния терористичен акт. Той не може сам да си осигури адвокат, а местните власти не са му назначили такъв.
Съпругатата му Мариана е категорична, че е невинен. Тя не познава никого от задържаните по обвинението за тероризъм и е сигурна, че Денис също не ги познава.
Разговаряме с Марина Петранова за ситуацията, в която се намира Денис и за това какво може да се направи, за да бъде освободен.
„Нямам никаква връзка с него, освен чрез адвоката, който намерих там. Иначе никого не познавам. Не контактувам с институциите в Крим, само чрез адвоката получавам някаква информация.“ – споделя тя.
За това, че съпругът ѝ е обвинен в подготовка на терористичен акт, научава от телевизията:
„Казаха го по руска телевизия, веднага след това и тук показаха в новините – че е задържан българин. Знаех за обвинението в хулиганство, а по телевизията виждам, че той е хванат на границата и е повдигнато съвсем друго обвинение.“
Пита се защо го обвиняват в нещо, което не е извършил:
„Защо обвиняват обикновен човек, който нищо не е направил? Мисля, че така е по-удобно – да вземеш един човек и да кажеш, че той е виновен, вместо да намериш истината. Там (в Крим – б.р.) работят много такива групи и е настина трудно да се намери кой е извършил едно или друго нещо. А пък така е много удобно.“
„На 15 юни той ще се яви пред съда. Дотогава имам време нещо да направя.“ – продължава Марина.
Всъщност се е наложило да смени адвоката, който първоначално е намерила, защото не може да си позволи да плати поискания от него хонорар от 12 000 долара със своята заплата на фелдшер.
Не знае дали по делото може да бъде конституиран български адвокат. Обърнала се е
за помощ към българското посолство
и към Министерството на външните работи, но никой не ѝ е оказал съдействие:
„Питах – какво, как? Помолих за помощ, но засега нищо не става. От посолството ми казаха, че не могат да ми помогнат защото България не признава Крим като територия на Русия, а пък той е закаран точно там. След като се обадих в посолството, се обадих и във Външното министерство. И нищо. Никаква реакция, абсолютно. Не зная дали не е възможно да се проведат някакви преговори. Всичко мисля, че е възможно…“
„Мисля още към какви институции мога да се обърна. Смятах, че в Министерството на външните работи трябва да ми помогнат. Говорих дори с Министерството на вътрешните работи, даже ме извикаха на разговор тук, в Пловдив. И пак ми казаха – ние
не можем да Ви помогнем,
случаят не е на територията на държавата, Външното министерство трябва да се заеме. И наистина е така, разбирам, че това е за Министерството на външните работи, обаче оттам – точно нищо.“ – допълва Марина.
От общността на таврийските българи също са се обърнали към различни институции – с писма, но засега няма резултат.
Това е меко казано странно, тъй като Денис и съпругата му са български граждани и е редно българската държава поне да направи опит
да защити правата им
Намирайки се в безизходица, Марина е обмисляла възможността да отиде на място в Крим:
„Минава времето и никой нищо… Но сама как да отида? Нито сам запозната… Ако съм сама, кой ще ме пусне? Нищо не мога да направя. Даже адвокатът оттам ми казва в никакъв случай да не тръгвам. И наистина е точно така – не зная дали ще ме пуснат се върна.“
„Мислила съм варианти. Мислих и за това, че може би ще намеря някаква правозащитна организация. И за Европейския съд по правата на човека… Но делото е на 15 юни.“ – споделя тревогата си Марина.
Надява се, че ако повече хора разберат за произвола, на който е подложен съпругът й, може би ще се намери изход.
Междувременно беше създадена петиция в защита на Денис Петранов. Във Външно министерство също настъпиха промени – служебният министър от проруското правителство на президента Радев вече е освободен от длъжност, а проевропейски ориентираната Мария Габриел зае поста му. Вероятно тя ще промени и нагласите на институцията, която вместо безразличие ще демонстрира истинска съпричастност към съдбите на бедстващите българи по света. Случаят с Денис Петранов е добър повод Габриел да покаже, че в страната ни е настъпила нова политическа ера.