В началото на април в руски следствен изолатор (СИЗО) почина доброволецът Александър Демиденко, който помагаше на украински бежанци. (Става дума за хора, които поради свързани с войната обстоятелства са се озовали принудително на руска територия, но не са смятали да остават – б.р.) Демиденко им е съдействал да се върнат в родината си, превозвал ги е до границата, давал им е подслон в дома си, съобщават независими медии. При него са живели за различни периоди от време до 900 души, някои – в продължение на седмици. Демиденко често им е помагал с лекарства и с пари. Хората, за които се е погрижил, и до днес са му благодарни за оказаната помощ, пише СЕРА.
Ако не броим първия антивоенен митинг в началото на пълномащабната руска инвазия, Демиденко не се е занимавал с никаква политическа или антивоенна дейност, посветил се е изключително на това да помага на хората. Арестът му се свързва с локален конфликт с граничари и с това, че Демиденко е критикувал условията, в които украинците са били принудени да чакат на опашката при граничния пункт. През есента на 2023 г. доброволецът беше
обвинен в незаконен трафик на оръжие
Всички, които познават Александър, смятат, че делото е изфабрикувано, особено с оглед на това, че задържаният е изтезаван жестоко в изолатора. Официалната версия на властите за смъртта му е самоубийство, но синът на Александър Демиденко се съмнява, че баща му би могъл да се самоубие. Както беше изяснено, ден преди смъртта си доброволецът е разбрал, че срещу него е образувано дело за държавна измяна.
Такова углавно дело е много тревожен симптом за ставащото в Русия. През последните две години присъдите с продължително лишаване от свобода – дори за най-умерена критика на войната, станаха всекидневие. Но Александър Демиденко съзнателно се опитваше да се въздържа от всякакви политически изказвания и съсредоточи своята дейност изключително върху помощта за бежанците. Както отбелязват очевидци, по време на своята дейност доброволецът дори е успял да предразположи офицерите от граничната служба на ФСБ.
Подобна присъда показва, че даже социалната работа по спасяване на хора, формално непротиворечаща на руското законодателство, може да стане повод за наказателно преследване.
Ситуацията, когато
доброто и злото буквално си сменят местата,
сега е доста банална. Още от първите дни на пълномащабната война агресията биваше наричана защита, войната – мир, убийствата – героизъм и т. н. Мнозинството от руснаците се адаптираха достатъчно бързо към подобни подмени за оправдаване на "далечната" за тях външна политика или дори на собствените им престъпления и морална нечистоплътност – примерно, опитите да се възползват от войната, за да си напълнят джобовете.
Но сега "преобърнатият морал" се отнася не само за отношението към войната и политиката. Той навлезе дълбоко във всекидневния живот на руснаците на ниво закони и правоприлагане, и може непосредствено да засегне всеки. Сега човек може да попадне в категорията "врагове на държавата" и за най-невинната и обществено полезна дейност – като се започне от помощта за бежанците и се стигне до всякакви регионални инициативи, в които властите може да привидят "сепаратистки" или "екстремистки" тенденции. Както отбелязват правозащитници, именно заради борбата срещу подобни инициативи в Русия се налага забрана на поредната несъществуваща организация – "Антируско сепаратистко движение".
Същевременно много реални углавни престъпления остават безнаказани или престъпниците получават смехотворно малки наказания. Както изясниха независими журналисти, участието във войната сега освобождава от отговорност извършители не само на леки и или средно тежки престъпления (съгласно приетия през миналото лято закон), но на практика и за тежки престъпления.
Анализът на съответните присъди показа, че за убийства, грабежи и насилие, завърналите се от фронта получават максимално меки, а често и условни присъди. Например, условни присъди често се произнасят по дела за разпространение на наркотици или причиняване на тежко увреждане на здравето, докато "обикновените“ хора, неучаствали във войната, винаги получават ефективни присъди за същите престъпления. Ситуацията се влошава от това, че завърналите се от фронта често са били съдени по-рано, но заради тяхното участие във войната предишните им присъди се смятат за погасени, поради което новите дела не се разглеждат като рецидив.
Вчерашните углавни престъпници не просто успяват да избегнат наказания, а стават
персонажи в патриотични комикси,
масово разпространявани по руските училища. Журналисти изясниха, че сред героите на комиксите, разработени по поръчка на курираното от Администрацията на президента общество "Знание", фигурира полковник Азатбек Омурбеков – той е включен в санкционните списъци на САЩ, защото е свързан с военните престъпления в Буча. В комиксите Омурбеков е представен като герой и "богатир", идеал за руски офицер.
При това всякакви опити да се разкаже истината за престъпленията на руските военни носят риск от наказателно преследване. Показателно е, че в рамките на две години 10 военнослужещи са били осъдени заради "фейкове" за руската армия. Най-често като повод за арестите са послужили разговори с хора, с които са служили заедно. Най-малко един от обвиняемите – полковникът от Руската гвардия Валерий Котович, е получил ефективна присъда – шест години лишаване от свобода.
Премълчаването на престъпленията на руските военни поради страх от репресии обаче не може да скрие информацията за тях най-малкото защото редовите руснаци все по-често страдат от тези престъпления във всекидневния си живот. Жителки на Бурятия, например, се оплакаха пред журналисти, че вече са се сблъсквали със сексуален тормоз от страна на пияни ветерани и се боят да ходят по улиците, защото се опасяват, че може да станат жертви на изнасилвания или убийства.
В дадения случай, както вече стана дума, основният проблем е не само в престъпленията на руските военни, но и в това, че държавата в огромната част от случаите застава
на страната на престъпниците,
а понякога и директно преследва жертвите им. Има ситуации, в които самите жертви на бивши военни или просто хора, опитващи се да им попречат да нарушават закона, са ставали обвиняеми по наказателни дела за "дискредитиране" военнослужещи.
Фактически, на фона на войната, в Русия беше изградена пълноценна криминална държава, в която жертвите и престъпниците си смениха местата. Затова дори за обикновените руснаци, които в повечето случаи се опитват да „не забелязват" войната и да продължават да живеят по обичайния си начин, е все по-трудно да игнорират последиците от същата тази война.
Превод: Faktor.bg