Твърденията на председателя на СЕМ Соня Момчилова, че Буча е „обратна пропаганда“ предизвика вълна от възмущение. Посолството на САЩ публикува на страницата си във Facebook статия от официалния сайт на Европейския съюз EU v/s Desinfo, чиято цел е да разобличава кремълските пропагандни лъжи. Faktor.bg предлага на своите читатели анализа, който демаскира технологията на руските лъжи.
EU vs Desinformation
Русия никога не е виновна, но винаги е жертва на коварните русофоби, опитващи се да навредят на нейния народ, да очернят нейната история и да разрушат държавата
Преди година, в края на март 2022 година, руските въоръжени сили изгубиха битката за Киев, която започна с въздушни удари в ранното утро на 24 февруари.
Храбрата украинска съпротива принуди руските войски да се изтеглят от град Буча в рамките на по-широко отстъпление от столицата. Веднага се появиха съобщения за трупове по улиците. Много от тях бяха на
разстреляни мирни украинци
със завързани зад гърба ръце. Ужасяващите фотографии бяха съпроводени от разкази на местни очевидци.
След клането, многобройни разследвания, включително и подробен отчет на ООН, установи вината на Русия за тези престъпления.
Тук ние ще изследваме това, което се случи след убийствата. Каква тактика използва Кремъл, за да опита да заблуди света, да избегне отговорността и да смекчи последиците от тези действително ужасни престъпления?
Просто се задейства стандартното поведение на Кремъл, когато го заловят на местопрестъплението: да отрича, да отрича, да отрича. Да обвинява другите. Да вдигне залозите с истории, граничещи с откачени фантазии. Никога да не се извинява. Никога да не признава. Никога да не се разкайва. Никога да не хвърля отговорността на отделни офицери на място. Вместо това да се измисля.
С времето, руските пропагандисти използваха лъжата, за да изградят
сложна архитектура от явни лъжи
Типичен пример е безкрайната поредица от лъжи, разпространявани след като на 17 юли 2014 година малайзийският пътнически самолет МН-17 беше свален от руските войски и всичките 298 души на борда загинаха.
По същия начин Москва се опита да се оправдае след ужасяващите атаки срещу Мариупол през пролетта на 2022 година.
В първоначалния кремълски наратив за Буча имаше противоречия, вероятната цел е била да бъде създаден колкото е възможно повече „шум“, за да се отвлече вниманието от ужаса на реалността.
През април-май кремълските медии твърдяха, че клането е извършено от Украйна. В същото време наблюдатели в държавните медии започнаха да твърдят, че тома е инсценировка на Вашингтон, Лондон и Брюксел или пък е виновен директорът на украинска музикална телевизия.
По думите на руски официални лица, държавни медии и ключови пропагандисти, независимо от това кой го е извършил, клането и същата фалшификация, като твърденията, че правителството на Башар Асад е използвал химическо оръжие срещу цивилни. Също такава фалшификация като Сребреница, без доказателства, гнусна лъжа.
Отричай, отричай, отричай!
Скоро след това медиите започнаха да разпространяват римейк на историята за MH-17, измисляйки някакви „технически детайли“, за да създадат впечатление за вътрешно експертно знание. Сега се твърди, че отсъствието на кръв по труповете и вкочаняването на телата свидетелства за това, че жертвите са убити след като руските войски са се изтеглили на 30 март.
Още по дивашки измислици твърдят, че телата са били живи. Че това са актьори, гримирани и разположени по улиците за фотографите, защото „те изглеждали сякаш се движат“.
Или: мъртвите тела са на проруски украинци, които украинските въоръжени сили са убили при влизането си в града, или пък, от артилерийски огън.
И още: телата са на проруски колаборационисти, убити от украинските нацисти предварително. Първо телата били скрити в гората край Ирпен, а след това превозени в Буча, за да бъдат представени за мирни жители, убити от Русия.
Разпространяващите дезинформация често използват лъжливи и даже противоречиви истории, за да отвлекат вниманието от яснотата, която може да даде добре разработено и документирано обяснение.
Човешкият разум е любопитен и се увлича от скандали и слухове, търси отговори на необяснимото. И така, умелият манипулатор, постоянно добавя елементи, привличащи вниманието и отвличащи от истината.
Появата на смесващи и противопоставящи се истории не е случайно, а преднамерено.
По този начин, до април 2022 година кремълските медии даваха различни причини защо Украйна е устроила този ужасен, фалшив спектакъл с участието на актьори или трупове: че са искали да провалят започващия пробив в руско украинските преговори? Или, за да бъдат оправдани новите санкции срещу Русия? Или, за да бъдат противопоставени на кадрите с мъчения на руски военнопленници от украинците? Или от финансираните от САЩ биолаборатории в Украйна?
Руските дезинформационни медии публикуваха това първо поколение наративи през април и началото на май 2022 година, като по-късно ги превърнаха в история, в която се твърдеше, че Русия не е способна да извърши каквото и да било военно престъпление. Следователно, доказателствата и за другите престъпления са фалшиви.
Идеята за „фалшивата Буча“ се превърна в
шаблон за дискредитиране на всички зверства,
извършени от руските войски.
Някои водещи руски пропагандисти преминаха в настъпление, като заявиха, че знаят „истинската история за Буча“. Те наричат „русофоб“ всеки, който осъжда клането в Буча или другите зверства, което е още един класически прийом на Кремъл.
Например, на 27 юни руски ракети улучиха търговски център в украинския град Кременчуг, а кремълските медии отхвърлиха съобщението като украинска провокация, аналогична на Буча.
През август един от кремълските коментатори твърдеше, че Западът се бори с Русия посредством „психологически операции“, включително и с „инсценировката на клането в Буча“.
През септември Украйна започна контранастъпление и бързо освободи териториите в Харковска област, окупирани от Русия. За Москва беше трудно да обясни как и защо, но скоро се появиха съобщения за масови гробове, открити край освободения град Изюм. По някои от телата имаше следи от изтезания. Както и трябваше да се очаква, руските пропагандисти веднага ги нарекоха „Буча 2.0“.
В началото на 2023 година „дебютира“ още един наратив, ориентиран към испаноезичната аудитория в Латинска Америка и френскоезичната в Африка, който представляваше поизчистено повторение на предшествениците му, но с по-малко количество противоречия.
А лъжата е още по-възмутителна
Сред новите твърдения впечатлява това, че руските войски не са били изтикани от Буча, а са напуснали града, демонстрирайки „жест на добра воля от страна на Москва“. Твърди се и, че украинските власти не са предоставили подробни и проверени отчети от съдебно-медицинска експертиза за смъртта на цивилните лица, независимо от множеството отчети от независими експерти.
В продължение на много години, дори десетилетия, кремълската дезинформация подготвяше своята аудитория, вътрешна и чуждестранна, за това, че Русия никога не е виновна, но винаги е жертва на коварните русофоби, опитващи се да навредят на нейния народ, да очернят нейната история и да разрушат държавата.
Затова следващият път, когато бъде разкрито ново руско злодеяние, бъдете готови за лавина от дезинформация и си спомнете Буча.