Проф. Веселин Вучков: Темата за досиетата не е просто разговор за близкото минало, това е разговор за настоящето и за нашето общо бъдеще

Комисията по досиетата ще представи в Благоевград два нови документални сборника - Репресиите срещу земеделци и анархисти в периода 1944 – 1989 г.

Проф. Веселин Вучков

Проф. Веселин Вучков

Пред благоевградска публика ще бъдат представени два нови документални сборника на Комисията по досиетата: „ДС и анархистите“ и „ДС и земеделците“. Те описват в подробности организираните репресии спрямо най-мощното съпротивително движение срещу настъпващия комунизъм след 9-ти септември 1944 г. – земеделското движение. Интересни са и подробностите по повод силното анархистко движение в България, спрямо което Държавна сигурност организира също

мощна репресивна машина

Събитието е организириано от Правно-историческия факултет на ЮЗУ-Благоевград и департамент „История и цивилизация“ на Американския университет. Ще се състои на 27-ми октомври 2021 г. (сряда) от 10.30 ч. в з. 313, ет. 3 на Правно-историческия факултет в центъра на Благоевград. Присъствието е разрешено след представяне на зелен сертификат. Поканени са всички студенти, преподаватели и граждани, проявяващи интерес към движенията на земеделците и анархистите, както и към 15-годишната работа на Комисията по досиетата.
На събитието ще говори председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, както и другите членове на комисията и експертни сътрудници. Приветствия ще отправят ректорът на ЮЗУ проф. Б. Юруков, деканът на ПИФ доц. Н. Марин и зам.-деканът доц. В. Китанов. Модератор на събитието ще бъде проф. Веселин Вучков, който преди шест години съдейства за откриването на специалност Национална сигурност към ЮЗУ, а отскоро е ръководител на Департамент Право в Нов български университет.
Припомняме на читателите, че проф. д-р Веселин Вучков бе зам.-министър на вътрешните работи в периода от 2009 г. до 2013 г., когато под негово ръководство МВР организира предаването на над един милион архивни единици по линия на Държавна сигурност към новото архивохранилище на Комисията по досиетата в гр. Банкя. Също под негово ръководство МВР предаде на Държавна агенция „Архиви“, ръководена тогава от проф. Георги Бакалов, историческия полицейски архив от периода 1923 – 1944 г., включващ цялата полицейска документация на Царство България, вкл. архивът на т. нар. Народен съд, полицейските досиета на Тодор Живков, Цола Драгойчева и мн. др., кадровите досиета на супер-полицая Никола Гешев и др. ръководители на Обществената безопасност и пр. 
За Faktor.bg проф. д-р В. Вучков сподели: „Събитието, което ще се проведе в Правно-историческия факултет на 27-ми октомври, ще бъде предавано и онлайн чрез Ютюб-канала на ЮЗУ. Всички, които проявяват интерес към тази важна тема за репресиите срещу инакомислещите след 1944 г., са добре дошли. Ще бъдат представени два от най-интересните сборници на комисията по досиетата. Вярно е, че много репресирани хора, които доживяха промяната през 1989 г., вече не са между живите. Надявам се наши гости да бъдат техни наследници, изследователи и редови граждани, на които темата за съпротивата срещу тоталитарната машина не им е безразлична. От десет-годишна дистанция на времето мога да кажа, че изпитвам удовлетворение заради това, че 

предадохме огромен архивен фонд от МВР към Комисията по досиетата

 Това бе много важно по няколко причини. Първо, комисията вече може сама да си прави проверки за принадлежност към ДС на определени публични фигури, тъй като архивът си е при нея. До тогава тя беше нещо като координатор на куриери, тъй като пращаше писма до МВР, НРС, ДАНС, военно разузнаване и др., без сама да проверява ведомствените архиви. 

Второ, хранилището в Банкя е модерно, архивът се съхранява много по-добре от МВР; в МВР този архив се съхраняваше в архаични условия. 

Трето, централизираният архив към комисията отвори широко врати пред изследователите, репресираните хора и техните наследници. Документалните сборници, които ще представим в сряда, го доказват. Но и много творци си написаха книги и направиха филми въз основана на този архив, който предадохме от МВР към комисията преди десет години. Това се отнася и за историческия архив, който предадохме на държавните архиви. Следващата голяма цел трябва да бъде постепенната дигитализация на това архивно богатство!“ 

Проф. Вучков сподели, че очаква на дискусията в Благоевград да бъдат повдигнати и други важни обществени теми. „Комисията е изправена пред предизвикателство, доколкото мандатът на нейните членове е изтекъл. Важно е политическите сили в предизборната си програма да заемат ясна позиция за съдбата на тази институция, която извоюво достойно място в общественото съзнание след създаването й през 2006 г. Това в политическата кампания сякаш напълно отсъства. Ще посоча и това, че всеки момент се очаква важно тълкувателно решение на ВАС по повод противоречива съдебна практика, съмнително появила се внезапно, във връзка с някои решения на комисията. Не мога да разбера бездействието на депутатите през последните години, откакто възникна този проблем. Поне от четири години това се коментира публично, а преди повече от две години тогавашният главен прокурор внесе искане пред ВАС. Въобще не бих се изненадал, ако се издаде тълкувателно решение, че ако едно лице е обявено за принадлежност към ДС първи път, защото е заемало някаква публична длъжност, и след време заеме втора, трета, четвърта и т. н. публични длъжности, то комисията ще трябва да го оповести пред обществото само първия път, а всеки следващ път трябва да замълчи, макар документите да са едни и същи. Това ли беше смисълът от приемането на този закон през 2006 год.? Та нали базовият смисъл на този закон е да се представи пред обществото публична информация за дадено лице, устремило се към общественото управление? И да повторя – в България лустрационни елементи няма; има само споделяне на информация от страна на комисията! Сега, вероятно, и тази обществена функция на закона ще бъде орязана. Това обезсмисля значително и огромните усилия, които положихме, за да съберем на едно място от различни ведомства разпокъсания архив на ДС. Защото в бъдеще тази комисия ще обявява принадлежност за втори, трети, петнайсети и пр. път, но само ако има нови документи. А няма как да има нови документи, защото всичко бе събрано на едно място – комисията не може да си фабрикува документи! Дано бъдещите депутати, при това в най-кратък срок, особено онези, които имат отговорност още към първоначалното приемане на закона, да се върнат към неговата автентична воля. Вариантите за решение са два и са изключително лесни. Първият: приемането на кратък закон за автентично тълкуване от една разпоредба, съобразно която комисията е длъжна да обявява всеки път принадлежност, когато едно лице заема няколко публични длъжности, при едни и същи доказателства. Второто решение: приемане на кратко допълнение към действащия закон в същия смисъл. Повтарям – никой няма право да извращава автентичния смисъл на закона и отговорността на депутатите, особено от център-дясно като политически спектър, е огромна! Всъщност тук политическата ориентация на депутатите няма значение, важна е отговорността към гражданското общество!
Двата състава на комисията, които действаха до сега, могат 

да се гордеят с постигнатото

 Атаките през последните 15 години бяха коварни, постоянни и перфидни. Ала специални решения на Съда по правата на човека в Страсбург, както и на Конституционния съд на България релефно подчертаха, че дейността на тази комисия не само не засяга основни човешки права, а допринася за повишаване на гражданското съзнание и информирания избор на българите. Надявам се хората да съзнават, че това е не просто разговор за близкото минало, това е разговор за настоящето и за нашето общо бъдеще като съграждани!“, каза в заключение проф. Вучков.