Промяната в стратегическия военен баланс на силите в Черно море в полза на Руската федерация създава рискове за сигурността на държавите в региона, включително и за Република България. Този извод се поставя като акцент в публикувания днес от Министерството на отбраната Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2020 година. Той представлява обстоен анализ от 50 страници, в който директно на няколко пъти се посочва руската заплаха и се изтъква, че НАТО и ЕС остават гарант за глобалната сигурност.
Ето няколко от важните акценти в доклада:
„НАТО и ЕС остават главните генератори на стабилност и продължават да оказват положително влияние върху глобалната сигурност. С цел адаптиране към новите реалности, основно предизвикателство за Алианса беше гарантирането на транспортната, комуникационната и енергийната устойчивост на страните-членки. Инициирани бяха съвместни действия по предоставяне на стратегически превоз за медицински нужди и изграждане на логистични способности за съхранение на защитни средства, медикаменти и консумативи. Приоритетни за ЕС останаха икономическото възстановяване на държавите чрез създаване на специализиран временен фонд (част от проекта за Многогодишна финансова рамка на ЕС през периода 2021 - 2027 г.), недопускане овладяването на стратегически сектори от чуждестранни инвеститори и засилване на ролята на Съюза в сферата на сигурността (чрез финансиране на Европейския фонд за отбрана). Пандемията значително ограничи възможностите на дипломацията за регулиране на конфликтите в Черноморския регион. Основни дестабилизиращи фактори са продължаващото противопоставяне в Източна Украйна, милитаризацията на незаконно анексирания Крим, нарушеният в полза на Руската федерация стратегически военен баланс в региона и „замразените“ конфликти в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Запази се потенциалът за значително военно противопоставяне, което създава предпоставки за повишаване на регионалната нестабилност. Продължи стремежът на страните от Западните Балкани към европейска и евроатлантическа интеграция, което е ключов фактор за стабилността в региона. Запазват се усилията им за изпълнение на присъединителните критерии, в т.ч. за регулиране на междудържавните отношения”.
В доклада на МО се отчита, че „Програма 2020 и основаващият се на нея План 2020 се реализираха в условия на ограничителен натиск върху бюджета за отбрана. Република България беше изправена пред нови предизвикателства с нарастващи негативни тенденции в средата на сигурност, включително засилване на регионалната нестабилност в Черно море в условията на променящ се военен баланс на силите в полза на Руската федерация. В тези условия и в съответствие с целите и приоритетите на Програма 2020, развитието на отбранителни способности се извърши чрез поетапно преминаване от структурно изграждане на Въоръжените сили към тяхната модернизация, чрез нарастване на капиталовите разходи и полагане на усилия за постепенно преустановяване на зависимостта от страни-доставчици на въоръжение и бойна техника извън НАТО и ЕС”. Специално място се отделя на старта на дълго отлаганата модернизация на Въоръжените сили и сключените договори по два от трите ключови инвестиционни проекта – за нови самолети F-16 и за нови патрулни кораби. Напредък е постигнат и по проекта за превъоръжаване на Сухопътните войски с нови бронирани машини. От началото на 2018 г. стартира изпълнението на пакета Цели за способности 2017 на НАТО, като фокусът е преместен от развитие на способности за провеждане на експедиционни операции към изграждането на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране.
Анализаторите на МО отчитат, че в съответствие с приетите изменения и допълнения в Закона за военното разузнаване и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Служба „Военна информация“ се трансформира в Служба „Военно разузнаване“, а това е изключително важна стъпка в контекста на разразилия се шпионски сканда в полза на Русия.
Докладът на МО е категоричен, че „НАТО остава главния стълб на колективната отбрана. Алиансът запазва ключовата си роля в архитектурата на европейската сигурност и продължава да бъде гарант за сигурността и териториалната цялост на своите членове. Фокусът в дейността на Министерството на отбраната в рамките на НАТО беше съсредоточен върху продължаващите процеси на трансформация на Алианса и адаптацията му към променената среда на сигурност в Европа и Северния Атлантик. Приоритетите бяха съсредоточени върху запазване на приноса ни към колективната отбрана и възпиране в пандемичната обстановка, постигането на балансирано присъствие на Алианса на Източния му фланг и в региона на Черно море, и изпълнението на ангажимента за инвестиции в отбраната от Срещата на върха в Уелс през 2014 г.”
„Регионът на Черно море продължи да бъде във фокуса на Алианса и неговите партньори. Особено важно за страната ни е решението за разработване на параметрите на адаптирано предно присъствие в югоизточната част на Алианса. Тук се включват изграждането на многонационална бригада в Румъния и мерките за усилване на военноморското и военновъздушно присъствие на НАТО в региона чрез планирано провеждане на учения и тренировки”.
МО признава, че през предишната година все по-често глобални и регионални сили, както и недържавни субекти са прибягвали до хибридни инструменти за постигане на набелязаните цели. „Продължи негативната тенденция към трайна промяна в стратегическия военен баланс на силите в Черно море в полза на Руската федерация, което създава рискове за сигурността на държавите в региона, включително и за Република България. Независимо, че процесите в Западните Балкани се доминираха от запазващия се стремеж на държавите от региона за интеграция в ЕС и НАТО, рискови фактори остават негативното отражение на пандемията, политическа нестабилност в някои от страните и хибридните въздействия на външни фактори, насочени към саботиране на евроатлантическата интеграция”.