Съюзниците от Алианса ще сбъркат, ако не предоставят необходимата информация, за да подпомогнат българското правителство да изкорени руските шпионски мрежи
Марк Крамер, Devis Center
Последните разкрития за проникването в българските органи за национална сигурност на руските разузнавателни служби повдигнаха множество тревожни въпроси за сигурността пред политиците на САЩ и НАТО.
Може ли България да остане надежден член на Алианса (НАТО)? Този въпрос излезе на преден план на 19 март 2021 г., когато Върховната прокуратура в България съобщи, че шест души, включително петима служители в българското министерство на отбраната и българската армия, са арестувани по обвинение в шпионаж в полза на руските разузнавателни служби.
Това е най-новото разкритие за съществуването на руски шпионаж в България през последните години. През септември 2019 г. Николай Малинов, бивш депутат в българския парламент и шеф на национално движение "Русофили", една от прокремълските организации в България, спонсорирани от Москва, беше арестуван по обвинение в шпионаж и пране на пари на руски "патриотични" формации. Два месеца по-късно, в очакване на процеса, Малинов пътува до Москва, където получи орден за приятелство от руския президент Владимир Путин на церемония в Кремъл, която бе излъчена от руската телевизия. Наградата включва и паричен бонус от 2,5 милиона рубли. През 2020 г. българското правителство изгони петима руски дипломати и руския военен аташе с мотив, че те използват длъжностите си, за да „участват в дейности, несъвместими с Виенската конвенция за дипломатически отношения“, удобен ход да каже, че става дума за участие в шпионаж.
Последно българските прокурори публикуваха осъдителни доказателства за дейността на шпионски кръг, включително 20-минутно видео с откъси от тайни записи на разговори и компрометиращи видеоклипове. Публикуваните до момента доказателства сочат, че
финансовата изгода е била ключов мотив
за извършването на шпионска дейност. Въпреки че сумите, получавани от шпионите, да са били сравнително скромни (еквивалент на приблизително 1700 щатски долара на месец), в България, която е бедна страна, добавки от подобен размер към доходите са можели да бъдат получавани още дълго време.
Със сигурност, трябва вниманието да бъде изострено, когато се преценява значението на тези арести и последващи разкрития. Главният прокурор Иван Гешев, който е близък съюзник на премиера Бойко Борисов, миналата година беше обект на продължителните масови протести (заедно с Борисов). Сега Борисов и Гешев правят всичко възможно да използват шпионската афера, за да подпомогнат управляващата партия ГЕРБ в парламентарните избори в България, представяйки се за доблестни защитници на националната сигурност.
Има един ключов момент, който все още остава неясен – до колко разузнавателните служби на Русия са проникнали в българската армия.
И все пак, дори ако политическите сметки са повлияли на рестрикциите, арестите и тяхното огласяване, пред политиците на САЩ и партньорите в НАТО се повдигат множество тревожни въпроси. Публичните разкрития до момента, заедно с многото въпросителни, които все още очакват своите отговори, несъмнено пораждат
безпокойство в средите на НАТО
относно ролята на България в Алианса.
Едно ключово нещо, което все още не е ясно, е колко широко са проникнали в българската армия разузнавателните служби на Русия. Предполагаемият лидер на шпионския кръг 74-годишният Иван Илиев, е преминал обучение във военната разузнавателна академия на Съветския съюз в средата на 70-те години на миналия век. Дали не е бил компрометиран заради това обучението в СССР преди 45 години, или по-скоро е изменник, воден от алчност? Това, което досега беше представено от българските прокурори, предполага второто, но някои коментари, които Илиев прави в разговорите със съпругата си, които се чуват на записите по време на подслушването, говорят за дългогодишни отношения. Съпругата на Илиев - Галина, е едновременно руски и български гражданин и е предполагаемата връзка между шпионския кръг и руското посолство в София. Тя е сред шестимата арестувани по-рано този месец.
Двамата основни дипломати в руското посолство, с които е била в контакт Галина Илиева - Максим Рибкин и Александър Зинкин, първи и втори секретари в посолството, но в действителност работят за руското външно разузнаване, бяха обявени от българското МВнР за персона нон грата на 22 март и принудени да напуснат страната. (Отпътуването на Зинкин е забавено до известна степен, защото той се лекува от COVID-19.)
От подслушванията става ясно, че няколко седмици преди арестуването на шестимата заподозрени, Рибкин и Зинкин са наредили на шпионите да прекратят операциите си за момента. Това предполага, че офицерите от руското външно разузнаване по някакъв начин са научили, че българското контраразузнаване ще ги притисне.
Как руснаците са разбрали за това?
Все още няма как да знаем. Най-вероятно високопоставено лице в българските структури за сигурност им е дало сигнал, но все още не е ясно кое е било това лице. Предполага се, че българските власти на този етап не знаят кой точно е съобщил за предстоящите рестриктивни мерки срещу служителите на руското външно разузнаване.
Липсата на яснота по този въпрос е само една от многото причини за безпокойство относно степента на проникване на руските разузнавателни служби в българското правителство и армия. Илиев прави кариерата си в българското военно разузнаване по време на комунистическия режим и в първите две десетилетия след падането на комунизма. След като се пенсионира, продължава да работи за българското военно разузнаване в службата за обучение на нови офицери от военното разузнаване - задача, която той изпълнява в продължение на няколко години. В светлината на това, което знаем сега, може само да гадаем колко от тези нови офицери във военното разузнаване са вербувани да шпионират в полза на Русия. Понастоящем се провежда разследване на учебните курсове на Илиев, но ако Илиев не сътрудничи, пълният обхват на дейностите му по вербуването на нови агенти може никога да не стане известно.
Това, което знаем, е, че служителите на военната полиция, изпратени да задържат Илиев на 19 март, в крайна сметка са се опитвали да му помогнат да избяга. След като са го оставили без надзор в едно кафене, той е използвал възможността да избяга. Бягството му едва е било възпрепятствано от агентите на българското контраразузнаване, които са предотвратили дезертьорството му. Те са заловили Илиев пред посолството, където очевидно е планирал да потърси убежище.
Въпреки че
никой от „Военна полиция“ все още не е арестуван,
очевидната й съпричастност към опита за бягство на Илиев предполага, че скандалът е много по-обхватен, отколкото се смяташе първоначално. До януари 2021 г. служба „Военна полиция“ е била под командването на генерал Борислав Сертов, който в момента заема длъжността помощник на българското военно аташе в Русия. Информацията в българската преса сочи, че българското контраразузнаване методично е следяло протоколите на Сертов като ръководител на военната полиция, за да разберат дали е корумпирал службата и позволявал на агенти на руското разузнаване да проникнат до информация за секретни военни съоръжения в България. Сертов отрече да е провеждал „всякакви нерегламентирани срещи по какъвто и да е повод със служители на руското посолство в България“, но разследващите са казали неофициално, че нещо се е объркало именно при надзора на Сертов.
Другите трима от арестуваните на 19 март са служители на Военното разузнаване. Един от тях, Любомир Медаров, който по-рано е бил дипломат, както и офицер от военното разузнаване, към настоящия момент отговаря за службата за класифицирана комуникация и информация в българския парламент. Българските власти все още не са предоставили пълен отчет за информацията, за която се твърди, че е била предоставена от Медаров, но от записите става ясно, че той е
отговорен за придобиването на изключително секретни материали
не само за политиката на България, свързана с националната сигурност, но и за връзките на страната с НАТО, включително за американските военни сили, дислоцирани на военния полигон в Ново село, Източна България. Записите показват също, че Медаров и друг офицер от Военното разузнаване, Димитър Улахов, който също е арестуван на 19 март, са били абсолютно готови да предадат колкото се може повече от тази информация на руското външно разузнаване срещу заплащане.
Какъв е пълният размер на щетите, причинени от друг от предполагаемите шпиони - полковник Петър Петров, чиито отговорности са свързани с бюджета и програмите в Министерството на отбраната, все още трудно може да се прецени. Петров е имал достъп до най-високо ниво на класифицирани документи и телетрафик, включително секретни данни от новосъздадения Морски координационен център на НАТО във Варна на Черно море, а българските служители на контраразузнаването смятат, че голяма част от тази информация е компрометирана.
По време на комунистическия режим България е верен и лоялен съюзник на Варшавския договор на Съветския съюз. След дългогодишното управление на Тодор Живков, който е свален през 1989 г., България постепенно започна да се очиства от остатъците на комунизма. Но дори след като България стана член на НАТО през 2004 г. и член на Европейския съюз през 2007 г., държавата продължава да заема
странна позиция
България разчита почти 100 процента на Русия за внос на енергия. Когато западните петролни компании информираха българското правителство преди петнадесет години, че значителни енергийни запаси в България могат да бъдат осигурени чрез т.нар. фракинг, руските власти създадоха и финансираха в страната протестно движение срещу фракинга. За съжаление българският парламент се огъна пред исканията на това фалшиво протестно движение и забрани фракинга, оставяйки страната в почти пълна зависимост от Русия.
Подобна тежка руска енергийна зависимост е рискована сама по себе си, но последните разкрития за проникване в българските органи за национална сигурност са много по-обезпокоителни. Съюзниците на България в НАТО със сигурност ще настояват за пълна отчетност и прозрачност. Въпреки че американските служби може да са предпазливи да разкрият твърде много от това, което самите те са успели да открият от различни независими източници, те ще сбъркат ако не предоставят необходимата информация, за да подпомогнат българското правителство да изкорени руските шпионски мрежи, които превръщат България в слабо звено в НАТО. Ако българското правителство не проведе мащабно и задълбочено разследване и предприеме единствено дисциплинарни наказания, НАТО ще трябва да преоцени дългосрочната роля на България в Алианса.
Превод: Faktor.bg