78 години след безследното изчезване на легендарния полицай Никола Гешев, се появи нова сензационна версиа, която преобръща всички митове и легенди за шефа на отделение “А” - политическата полиция, по царско време.
Документален филм, излъчен преди дни по БНТ, свидетелства, че страшилището за нелегалната до 1944 г. Българска комунистическа партия, е живял до края на дните си на родна земя. Смъртта го застига през 1970 г. в пазарджишкото село Виноградец, където дълги години е бил учител.
Живял е под фалшивото име Васил Саламанов
Филмът е от две части -“Паяжината на Гешевъ” и “Загадката на Гешевъ”, а негов автор е разследващата журналистка Богдана Лазарова. Тя е открила автентични снимки на мистериозния селски учител, както и свидетелства на хора, които го помнят до последните му дни.
Гешев изчезва в драматичната нощ на 9-ти срещу 10 септември 1944 година, когато комунистите завземат властта със щиковете на червената армия.
Лазарова припомня трите основни и най-популярни версии за съдбата му, които се най-разпространяват и до днес:
Убит е на границата в района на Свиленград, правейки опит да избяга в Турция на 9 септември 1944 г. През годините на така наречената народна власт тази история не издържа. Дори се твърди, че е измислена от самата Държавна сигурност. А най-голямото потвърждение, че е фалшива е фактът, че самата
ДС разкрива специално досие „Овен“ и издирва Гешев по цял свят
Съшита с бели конци е и втората версия - убит при Куклен чешма южно от Пловдив на 9 септември 1944 г.
Най-популярна е версията, че е останал жив. Твърди се, че се е укрил в Турция, Египет, САЩ, Канада, Аржентина и Бразилия, но най-често Мюнхен е сочен за място на тайнственото му пребиваване. В същото време ДС е следила непрекъснато роднините му, проверявала е всеки слух за евентуалното му укриване. И всички слухове и предположения се оказали фалшиви. Заради това през 1960 г. ДС прекратява издирването на топ полицая, разказва Богдана Лазарова.
Във филма изнасям нови факти, че Гешев никога не е напускал България. Много са свидетелските показания на хора, които го помнят през годините след 1944 г.., разказва Богдана Лазарова пред Faktor.bg. Открила съм три негови снимки от онова време, които съм намерила в пазарджишкото село, чиято автентичност е доказана чрез графологичен анализ и лицево разпознаване. В село Виноградец е работил 26 година като начален учител. Там е нямал къща и друга собственост, живял е първоначално в общежитието на училището, после под наем. След смъртта му през 1970 г. е погребан в селото. Във Виноградец е живеел усамотено с жена, която хората са приемали като негова съпруга. Била е затворена и не е контактувала с хората, твърдят очевидци. След погребението на началния учител хора разказват, че пристигнали три коли в селото и отвели някъде жената. Лазарова открива, че мистериозната дама е настанена в дома за хора с психични увреждания в село Бистрилица, община Берковица, област Монтана. Умира през 1978 година.
Учителят Васил Саламанов и спътницата му Василка Саламанова са фалшиви имена. Проверих в регистрите на 3 общини и дори в църковните регистри – не са се раждали деца с такива имена и
няма данни за такива лица
Гешев е пристигнал след 9 септември 1944 г. под прикритието като Саламанов с назначение от Просветата в Пловдив, а за съпругата му освен смъртния й акт няма други никакви документи, казва авторката на филма. Според нея виждайки на къде отива войната, Гешев е имал предостатъчно време и възможности да планира изчезването си. Включително Лазарова допуска, че е успял да прикрие и съпругата си Веселина Гешева като Василка.
Едва през 1964 година, 20 години след изчезването им са издадени смъртните актове на Никола и Веселина Гешеви и то въз основа на съдебни дела за изчезнали лица, обяснява разследващата журналистка.
Учителят Саламанов със свои възпитаници
Новата версия за съдбата на големия полицай предизвика полемики в медии и социалните мрежи. Лансират се отново стари публикации, които твърдо отстояват тезата, че Гешев е убит на турската граница, в опит да се подцени трудът на разследващия журналист Богдана Лазарова.
Реално изчезването на полицая Гешев е една от големите мистерии в новата ни история и би следвало да бъде предизвикателство за търсене на истината не само от журналисти, но и от историци, институциите, държавата. Но към момента новата версия се подминава с мълчание и подценяване.
Идентификацията е много трудна и сложна, признава пред Faktor.bg Богдана Лазарова. Говорих със съдии, прокурори и накрая с юристконсулът на централните гробища, защото тя борави с тази материя и се оказа, че в България няма никаква законова регламентация за ексхумацията. Прави се или по разпореждане на прокурор - но ако има висящо дело, примерно дело за убийство и ако прокурорът счита, че не е изяснено, разпорежда ексхумация и нова аутопсия. Каквото в нашия случай няма и няма защо да се образува. Възможна е ексхумация и по искане на наследниците, но Гешев е живял под фалшивото име на Васил Саламанов, проверила съм - такова лице няма, и няма данни за родственици, тоест и този начин е неприложим.
Затова моят апел е към властта да намерят начин да направим такава експертиза.
Полицаят Гешев има жива племенница - Анна Емануилова Гешева. Тя е правнучка на големия брат Емануил Гешев - основател на пенсионно-осигурителната система в България и дори комунистите са го оставили няколко години на работа, за да я въведе. Реално от тленните останки от нейния дядо може да се вземе генетичен материал, за да се сравни с този на лицето от Виноградец.
Разкритието на Богдана Лазарова е истинско предизвикателство пред държавата. За всички, които я познават и са следили работата й няма съмнение, че тя е сериозен изследовател и не би допуснала заради жълта сензация да представя версията за мистериозния начален учител. За историята е изключително важно да се установи какво се е случило с Гешев след идването на комунистите. Темата е важна и за институцията МВР, част от която е бил полицаят.
За истината няма давност,
затова започването на експертиза е сериозно предизвикателство към българската криминалистика.
Не съществува пречка да се възбуди отново делото за изчезването на Гешев, компетентните власти да се самосезират. След като има нови факти и обстоятелства, които могат да хвърлят светлина и да решат един стар неразрешен случай, няма проблем да стартира нов следствен експеримент. Така може да се сложи край на спекулациите с изчезването на Гешев. Когато очевидците мълчат, се раждат легенди, ние слушаме само легенди за него, а институциите дължат на обществото истината, коментира пред Faktor.bg известният адвокат Хари Хараламбиев.
Но големият въпрос е
дали държавата иска да научи тази истина
за съдбата на легендарния полицай. Като се има предвид, че днес на власт са децата и внуците на старата комунистическа номенклатура, едва ли чопленето на тази тема ще им бъде присърце. Ако се потвърди разкритието на Лазарова с методите на криминалистиката, това ще превърне в посмещище и „славната“ БКП, и "страшната" ДС - оставили техния най-голям враг да живее под носа им, а те да го издирват по цял свят. Има и още по скандална версия – знае се че Гешев е успял да вербува голяма част от висшите функционери на БКП, сред които са Живков, Мирчо Спасов, Цола Драгойчева, Трайчо Костов и др. За това е свидетелствал първият министър на МВР след септември 1944 г. Руси Христозов. Неслучайно загадка, освен изчезването на Гешев, е къде и тайният му архив с имената на вербуваните от комунисти. Възможно е Гешев да е продължил от Виноградец да им дърпа конците и да ги ръководи, което ще се окаже тотален скандал.
Богдана Лазарова дава пред Faktor.bg своята версия и защо Гешев е предприел риска да остане в България и да се укрива години наред като никому неизвестен даскал, след като е имал възможност да уреди живата си на други по-сигурни и по-добри места по света.
Нямам обяснение защо е останал в България. Можем да предположим - той и преди 1944 г не се е интересувал от материалната страна на живота, живял е с жена си под наем. За него най-големият наркотик не са били парите, а властта. Чрез агентите си, ако някога излезе архива и се окаже наистина, че ръководителите на комунистическата държава са били негови агенти, чрез тях той е продължил да упражнява властта си и на практика да дърпа конците на държавата и на Държавна сигурност.