Война Доган – Пеевски, цирк на задкулисието или КОЙ отива в миналото

Кой Кой

Кой Кой

Димитър Иванов

Трусовете в ДПС са видим факт. Сега съвсем не става дума за предположения или за мъртво вълнение в корпорацията, а за открита буря, която все по-натрапчиво се вижда и с просто око. Само за три дни от редиците на наложената като етническа партия излетяха знакови фигури.  Първо Филз Хюсменова, дългогодишен депутат и бивш министър на ДПС в кабинета на Станишев неочаквано подаде оставка с формални аргументи.  Витаят обаче предположения, че е била подтикната към този акт. Ден след това ДПС  изключи от редиците си депутата Айсел Руфад, която бе заместник-председател на партията и председател на областния съвет на Движението в Шумен. В петък  обаластният съвет на Движението в Пловдив свали доверието си от народния представител Рамадан Аталай.

В депесарските среди се говори, че предстои да паднат още няколко глави, а първата вероятно ще е на депутата Джейхан Ибрямов. Обяснението за чистката формално  е заради лоши изборни резултати, въпреки, че Пеевски проглуши ушите, че ДПС е отбелязала ръст на доверие на последното гласуване. Знаково в случая е, че се отстрелват все верни хора на Сокола, които са били до него неизменно през последните 34 години. Но това съвсем не е преврат, защото Пеевски отдавна овладя партията, а просто подреждане на къщата и 

изхвърляне на ненужния боклук

 „Очистителните“ процеси в партията вървят явно и на по-ниско ниво. В петък от работа е била освободена и дългогодишната секретарка на Доган – Биршен. Тя е съпруга на Джейхан Ибрямов, а може би и заради това краката му се клатят. Биршен работеше за Доган повече от 23 години, разкриха пред Faktor.bg източници от Централата в София.  
Въпреки самоотвержените плонжове на политолози и анализатори да внушат на публиката, че война между Пеевски и Доган няма, фактите показват друга картина. Основният аргумент е, че Соколът бил моралният фактор в партията и имал почти магическо присъствие в сърцата на турци и мюсюлмани. Истината обаче е, че през последните години друг раздава порциите и реална власт, и решава проблемите на босовете и електората в смесените райони. Нещо повече -Пеевски държи корпоративния и контролирания вот, а с годините подкрепата по етнически и религиозен признак за ДПС се свива. Почти недоловим като пулса на смъртник е и прословутия когнитивен резонанс, който Доган твърдеше, че съществува между него и избирателите на ДПС.

Покрай депесарските шутове, които Пеевски раздаде се пусна и слухът, че НСО е свалило охраната на Доган, но истината е, че почетният председател почти от три години е отказал услугите на НСО, а частни гардове гарантират сигурността му.

Битката между двамата титани на задкулисието видимо изглежда, че тепърва предстои.  Пеевски наруши традицията и отказа да е мъжка секретарка на Доган. Тлеещата до преди месец опозиция срещу бившия медиен бос вече съвсем се е пробудила. В парламентарните среди се говори, че изгонената депутатка Айсел Руфад събира в парламента подписка за създаване на втора група на ДПС, която да е срещу новия  лидер. Турците били недоволни, че Пеевски, Йордан Цонев и  Искра Михайлова решават всичко в партията. Съотношението на депутатите било 26:20 в полза Корпулентният. Освен това стари депесари звънели по телефоните и търсели от съмишленици подкрепа за Доган, но повечето от тях, обидени на шефа, отказвали да се бият заради него.
Метлата в ДПС върви паралелно с нови постове и позиции, които хора на Пеевски овладяват в държавата. Освен четирите непредизвикани от нищо смени на областни управители в ключови за Движението райони, се готвят назначения по горските стопанства, структурите на Фонд „Земеделие“, ВиК сектора и др. Поредното преяждане на ДПС с власт, но този път в ерата на Пеевски. Вярност към Корпулентния вчера засвидетелстваха и всички кметове от страната, народни представители, членове на ЦОБ, които присъстваха на работна среща с лидера, за да не останат в миналото.

Две версии могат да обяснят случващото се.

Първата е  очаквана

Пеевски е превзел партията, може и Доган да изключат от нея. При тази версия основният въпрос е има ли Доган ресурс да води битка срещу своя Франкенщайн? От правилния отговор ще зависи и колко матросовци ще се хвърлят на амбразурата на Сараите, за да бранят Сокола. Доган трудно и неубедително ще получи някаква подкрепа от Борисов и Радев. И двамата ще го играят ни чул, ни видял! Специалните служби, МВР, прокуратурата, съдебната система са твърде близки до Пеевски. Подобна е и ситуацията в партията – новите кметове, областни управители, депутати, шефове на институции и експерти в различни структури от квотата на ДПС бяха посочени от Пеевски и ще са му верни, защото бъдещето им ще зависи от него. Сокола отдавна е изпуснал конците, още повече, че и другият посочен от него съпредседател Джевджет Чакъров се е сврял, или са го сврели в миша дупка. И като комуниста Антон – ни вопъл, ни стон от него. Чакъров няма силата и харизмата да поведе опозицията и недоволните, да се изправи пред Корпулентния, защото ролята на мъжка секретарка на Пеевски повече му допада. Вчера дори не е бил поканен на работното заседание, не е присъствал  и при изключването на Аталай в Пловдив.

Кремъл остава някакъв  шанс на Доган, но и Москва вече няма интерес от него, защото не контролира нищо, а Пеевски вече е виден евроатлантик.
Носи се слух, че Доган, който в момента отмарял от тежката ситуация на морските си сараи, готвел  изявление за случващото се, с призив към всички напуснали или отстранени от партията през годините да се върнат в нея, за да и се даде нов живот.

Втората версия е конспиративна,

но напълно в стила на циници като Пеевски и Доган. Двамата просто играят в един отбор като доброто и лошото ченге. Между тях не прехвърчат нито пламъци, нито светкавици, а са сраснати в общи интереси – да  яхат държавата. В подкрепа на тази версия са твърденията, че изгонената депутатка Айсел Руфад преди да получи шут е била в Сараите при Доган, за да се оплаква от новия бос, разкривайки, че с други съмишленици готвят подписка срещу Пеевски. Секретарката Биршен изгърмяла, защото осъществила срещата между Сокола и Руфад.

При целия буламач правдиво звучат думите на отлюспения преди години от ДПС Гюнер Тахир: „Вижте докъде стигнаха тези олигофрени? Пеевски ги насмете, както глиган омита жълъди, а те нямат кураж и мъжество да му се противопоставят ...! Жалки страхливци и ясладжии!“
Според бившия земеделски министър Мехмед Дикме  с Пеевски или с Доган ДПС няма добро бъдеще. Изходът според него е и двамата да се оттеглят и да оставят младите свободно да си изберат лидери. Но тази илюзия със  сигурност няма да  се случи. Кашата в партията е факт, който отдалечава все повече страната от вероятност да се състави правителство.