Антон Тодоров, специално за Faktor.bg
Слушах преди няколко дни Корнелия Нинова, докато каканижеше с ретроградния патос на загубена във времето партийна другарка как „правителството на Бойко Борисов и Реформаторите, подкрепено от Патриотичния фронт, е сдружение за кражби и продажби“. Край на цитата. Нинова е сред най-безсрамните политически личности в момента и понеже прекрачва с нахалството си всички граници, заслужава безпощаден бой – политически, разбира се, докато свят й се завие. Тя е от онази особена порода хора, които се упиват от безнаказаността си и пренасят това в средата, в която операрат. В БСП ще разберат какво им носи това, но ще е късно. Без съмнение няма нито една друга партия в страната в момента, която да съкращава вътрешната свобода по начина, по който го прави Нинова. А имаше години, в които беше точно обратното – БСП демонстрираше впечатляващ вътрешен плурализъм. Това няма как да не се отразява на характера на политиката и на резултатите, които БСП ще постигне. При Корнелия Нинова освен безпримерната наглост е впечатляваща и самоотвержеността, с която държи точно тя да е човекът, който ще обяви смъртта на тази партия. Не ме разбирайте погрешно – пет пари не давам за бъдещето на БСП. По отношение на тази партия се интересувам от едно-единствено нещо – максимално бързо и с възможно най-големи щети БСП да се срине до статута на извънпарламентарна партийка. А доскорошните наперени типове в нея да се разбягат като плъхове от потъващ кораб. И това ще стане – помнете ми думата. Едноличните решения на Корнелия Нинова очевидно са единствената юрисдикцията за тази партия. Казусът с „избора“ на ген. Румен Радев за кандидат на тази партия за президент е последният, формен пример. Жената се държи така, както е виждала, че се прави преди близо двадесет години от предишните й главатари - седесарската клика на другаря Костов, Михайлова (Нейнски)и сие. Когато човек наблюдава и слуша Нинова остава с неприятното впечатление, че тази е вземала персонални уроци по наглост и дебелокожие при някогашната седесарска външна министърка. Единствено и само Надежда Михайлова (Нейнски) може да преподава в такива мащаби уменията си в дебелокожието. Корнелия Нинова обаче е надминала учителката си – тя, както по всичко изглежда е
изобретила нови капки за дебелоочие
Да кажеш, че някой е направил сдружение за кражби и продажби
като си знаеш собствените акробатични полиитчески номера и седесарско минало, е
нечовешко дебелоочие и нахалство. Не случайно навсякъде я следва Георги Гергов.
Той е от същата порода. Ето какво казва той в едно интервю пред в-к „Марица“ на
19 октомври 2000 г.:
„Не е тайна, че съм привърженик на СДС.
БСП е нещо, което е приключило“ (Георги Гергов: Загубих 17 млн., но съм със СДС, в-к
Марица, 19 октомври 2000 г.). Както се казва, без коментар. Та другарката
Корнелия Нинова се изтъпанчи с „факти и документи“ да доказва твърдението си,
че „правителството на Бойко Борисов и Реформаторите, подкрепено от Патриотичния
фронт, е сдружение за кражби и продажби“. Ние ще й отговорим по същия начин – с
факти и документи. Нека видим какво е правила младата другарка Корнелия Петрова
Нинова през 90-те години на миналия век, а Вие преценете това, което е правила
свързано ли е с практики, за които днес обвинява други. Годината е 1997 г. СДС
от няколко месеца е на власт, след като спечели вота на близо 53 % на
българите. „Няма да Ви предадем, няма да Ви излъжем“ гъгнеше по митинги и срещи
другарят Иван Костов. И веднага ни излъга, докато зарина публичната власт с
назначенията на стотици щатни и нещатни служители на тоталитарните служби,
както и не по-малко криптокомунистически подводници. Една от тях е Корнелия
Нинова. Върлата комунистка Корнелия Нинова е предложена на Костича от Йордан
Соколов – едната от доведените дъщери на тогавашния председател на парламента и
на практика тогава втори човек в СДС, е близка приятелка на мизийската
другарка. Седесарските влъхви Костов, Соколов, Стоянов и Михайлова (Нейнски), които иначе ни
продъниха ушите с клетви срещу комунистите и ченгетата, изпоназначиха цели орди
от тях, когато се озоваха с цялата власт в ръцете си. Първоначално, за период
от около една година Нинова става зам.председател на Съвета на директорите на дружеството
„Техноимпортекспорт“. Това е „малката правда“ за седесарския период на днешната
БСП председателка. „Голямата правда“ се крие в едно друго назначение – през
1997 г.
Корнелия Нинова е инсталирана за изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД,
дружество, създадено през 1966 г.с Разпореждане №123 на МС. Фирмата на дружеството е определена с резолюция от 25 юли 1966 г. на Лъчезар Аврамов, тогава секретар на ЦК на БКП. Предметът на дейност е описан като „оказване на научно, културно и техническо съдействие на други страни чрез предоставяне на специалисти в областта на науката, образованието, здравеопазването, промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и др. и приемане на чужди граждани на производствено-техническо обучение в НРБ“. Става дума за дейност, свързана основно с държави като Мароко, Тунис, Сирия, Ангола, Зимбабве като само в последната държава дружеството е имало недвижима собственост, оценена на над 1,5 млн. щатски долара. Със Заповед РД №18-629 от 14 август 1997 г. на министъра на търговията и туризма Валентин Василев е утвърден устава на дружеството и новият Съвет на директорите в състав: Грета Дончева Дончева-председател, Корнелия Петрова Нинова-изпълнителен директор и Атанас Петров Петков-член. Сагата по приватизацията и следприватизационния контрол на това дружество е като лекция по безсрамие. На 13 януари 1999 г. между тогавашния министър на търговията и туризма Валентин Василев и другарката Корнелия Нинова, в качеството й на изпълнителен директор на работническо-мениджърското дружество (РМД)„Техноимпекс-98“ АД, е сключен договор за приватизационна продажба на 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД. Днешната боркиня с приватизациите и продажбите всъщност е започнала своята кариера със същото. Нещо повече, натрупала е своята опитност по времето на най-грабителското управление, което се е появявало в най-новата ни история – това на другаря Иван Йорданов Костов. И още, натрупала е своята опитност, докато се е занимавала с най-вонящата част от тогавашната приватизация – тази чрез т.н. РМД-та, които народният фолклор нарече „разбойническо-мениджърски дружества“. Дори само този факт е достатъчен да се направи извода за пълното разминаване между това, което Нинова е говорила, говори и ще говори и това, което е правила, прави и ще прави. Но да продължим по-нататък, сагата тепърва започва. Настоявам за особено внимание, защото става дума за онази част в приватизационния договор, която описва цената и начина на плащане. Именно тя е и най-изобличителната за морала и принципите на другарката Корнелия Нинова. Това са нейните принципи, ако не Ви харесват – тя има и други, както казваше някога единият от братя Маркс! Общата покупна цена на акциите на дружеството е в размер на 700 000 (седемстотин хиляди) щатски долара, но купувачът, когото Нинова представлява като изпълнителен директор, се задължава съгласно чл.4.1 да плати „в деня на сключването на настоящия договор едва 10 на сто от цената по чл.4, в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) щатски долара, намалена с внесения депозит за участие в преговорите с потенциални купувачи в размер на 27 921 щатски долара...“. Няма лъжа, няма измама – вижте факсимилетата на договора, потресаваща история. Остатъкът от цената в размер на 630 000 щатски долара ще се изплаща за срок от 10 (десет) години на равни годишни вноски, при това внасяни на две части – не стига, че 90 % от цената е разсрочена за толкова дълго време, ами и годишните вноски са разбити на половингодишни. Това са условия за много приближени на другаря Костов и кликата му хора! Такива условия за простосмъртни няма. Не знам колко от Вас забелязаха и нещо друго – РМД-то на другарката Нинова е избрано по метода на „преговори с потенциален купувач“. Не чрез търг, не чрез конкурс, а чрез този метод, който носи най-голям корупционен потенциал. Сигурно е чиста случайност, че точно през 1999 г. Корнелия Нинова придобива следните недвижими имоти - ателие в София, с разгърната застроена площ 125 кв.м и гараж с разгърната застроена площ 23 кв.м. – записано е черно на бяло в декларацията й пред Сметната палата от 2007 г. Това, както вече казах, е чиста случайност, Вие да не си помислите нещо друго. Ама моля ви се, как е възможно, тази чиста и непорочна госпожа, изхвърлете тези скверни мисли от главите си. Другарката Корнелия Нинова е
образец на комунистическа принципност и безсребрие
Да видим какво се случва няколко месеца по-късно. На 7 септември 1999 г. е
подписано „Допълнително споразумение към договор за приватизационна продажба на
5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „техноимпекс“ ЕАД“. Подписите
под него отново са на министъра Валентин Василев и на Корнелия Нинова. Какво
съдържа това допълнително споразумение? Изменя се чл. 4 от приватизационния
договор и придобива следната редакция:
„Купувачът се задължава да заплати на Продавача 30 (тридесет) на сто от цената по чл.3 чрез превод по
банкова сметка, посочена от Продавача и 70 (седемдесет) на сто от цената по чл. 3 чрез всички видове платежни средства,
признати за редовно платежно средство в приватизацията“. Знаете ли какво
означава това? Че в ход е пуснато тайното оръжие! Компенсаторките - емблемата
на приватизацията по модела на другарите Костов, Божков и Гетова. Но не си
помисляйте дори, че парадът на безсрамието на Корнелия Нинова и костовашката
клика спира дотук? Съвсем не. На 14 октомври 1999 г. е подписано ново
„Допълнително споразумение към Договор за приватизационна продажба на 5219
акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Този път са
руинирани чл.13 и чл.14 от Договора – първият се отнася към ангажиментите на
купувача да запази определен брой работни места, а вторият – към поетите от
купувача като ангажимент определен обем инвестиции. Както виждате от
факсимилето, този обем е съкратен от 700 000 щатски долара на 600 000 щатски
долара. „Хубавичко“, както обичаше да казва навремето един седесар, когато намажеше
филията около някоя сделка! Хайде сега да излезе някой умник и да ми докаже, че
това не са условия за избрани, ама много избрани другари от кликата на
Драгалевци. Аз обаче имам изненада – парадът на безсрамието не спира дотук, а
продължава – за ужас на всеки, който има елементарен морал и принципи. Гледайте
сега какво пиршество на клиентелизма настава. На 16 декември 1999 г.министърът
на търговията и туризма Валентин Василев (на когото остава много малко време на този пост) и другарката
Корнелия Нинова подписват поредно „Допълнително споразумение към договор от
13.01.1999 г. за приватизационна продажба на „Техноимпекс“ ЕАД“. Двете страни
се споразумяват за следното – напълно се отменят чл. 13, 17 и 24 от Договора (вече сами можете
да видите за какво се отнасят, като прочетете факсимилетата). Перверзията
според мен е в поредната промяна на чл. 14, който след редакцията придобива
следния текст:
„Купувачът се задължава да направи инвестиции в дружеството на обща стойност
300 000 /триста хиляди/ щатски долара“. Машаллах, ашколсун и т.н, другарко
Нинова! И Вие днес се възправяте да говорите кой и какво бил продал. Няма
по-голяма от комунистическата наглост, няма по-ненаказано нещо от наследниците
на небългарската компартия в България. И ако след всички тези факти и документи
някой от тази клика има наглостта да си
отвори устата, мисля че трябва да се търси вече друг, по-ефективен начин тя да
бъде затворена. Примерно с шут. Да, знам, че сигурно вече нямате нерви и гневът
Ви не знае граници, след като прочетохте тази пътна карта на клиентелизма по седесарско-комунистическото
ноу-хау. Оказва се, че наглостта на костовите протежета може да достигне зеещи
висини. Въпреки тези скандални редукции и преработвания на първоначално подписания
приватизационен договор, когато Агенцията за следприватизационен контрол
започва проверка за изпълнението на тези драстично намалени задължения на
РМД-то, се оказва, че и те
не са изпълнени
Агенцията за следприватизационен контрол завежда дело срещу РМД „Техноимпекс-98“ и нейните юристи пишат в исковата молба, че съгласно чл.14 от договор РМД-то се е задължило да направи инвестиции съгласно постигнатите договорености при проведените преговори с потенциални купувачи. „При извършена на 01.08.2001 г. проверка на изпълнението на посоченото задължение е констатирано пълно неизпълнение, поради което на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000 (петдесет хиляди)“, допълват юристите на Агенцията. Първото решение по казуса, произнесено от Калоян Топалов, тогава съдия в Софийски районен съд е, че РМД-то на другарката Корнелия Нинова не дължи неустойка. С Решение от 10 януари 2005 г. по търговско дело № 1503/02 по описа на Софийски градски съд обаче, РМД „Техноимпекс-98“ е осъдено да заплати в полза на Агенцията за следприватизационен контрол:
- сума в размер на 50 000 щ.д., представляваща неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор за отчетен период 1999 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2002 г. до окончателното й изплащане;
- супа в размер на 20 604,33 щ.д. – представляваща мораторна лихва върху неустойката, считано от 01.02.2000 г. до 28.12.2002 г.;
- сума в размер на 90 лв., представляваща деловодни разноски;
- сума в размер на 3002 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на въззивна жалба, подадена от „Техноимпекс“ АД е образувано въззивно гражданско дело № 689/05 г. по описа на Софийски апелативен съд. С Решение № 21 от 17.03.2006 г. Софийският апелативен съд оставя в сила първоинстанционното решение. С издадения изпълнителен лист „Техноимпекс-98“ АД е осъдено да плати 70 604,33 щ.д. (другите две суми от исковаат молба в размер на 90 лв. и 3002 лв. не са включени). Към тази дата другарката Корнелия Нинова вече е обърнала палачинката на 180 градуса - вече повече от половин година тя заема поста зам.-министър на икономиката при своя демиург Р.Овчаров от БСП. Нали знаете – при несвикналите в екстремните политическите лупинги, нейните акробатични номера биха довели до позивни за повръщане. Може би не е случайно, че избра майстор на лупингите и за кандидат-президент на БСП. Забравя обаче, че екстремното лупингуване често води до необратими катастрофи. Това морал, принципи, ценности, идеали – вятър и мъгла е за тази порода хора.
Как завършва сагата ли? С Определение № 44/04.05.2007 г. на Върховния касационен съд е решено, че се оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“ срещу Решение № 21/17.03.2006 г. на Софийския апелативен съд.