Христо Марков

Делото „Катерушка”, за което бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов отнесе 4 год. ефективна присъда на две инстанции и има всички шансове да се превърне в процес на отмъщението, разплатата, с което съдебната система ще размаха пръст предупредително и категорично. По-точно и с други думи казано: „Помислете, когато се изказвате срещу Нашата система на правораздаване, защото ще дойде ден, когато няма да имате възможност да шавате!”. Цялата сага с това дело е фрапантна илюстрация на всесилието на негово величество българския съд .

След като мина в Апелативния съд и бе оставено със същите правни аргументи от първоинстанционния и преди насрочването му във ВКС се разшаваха съдиите и вкупом с новия председател Лазар Панов обявиха, че състава ще се определи чрез жребий, който при това ще бъде съвсем, ама съвсем прозрачен и няма да има никакви съмнения относно безпристрастността на съдиите. И така мина, въпреки че преди време при делата с висок обществен интерес тогавашният председател на ВКС 

Иван Григоров поемаше съответното дело лично

и така гарантираше безпристрастност, отговорност и авторитет на постановеното решение. Този път се подходи по друг начин формално имаше „честен и прозрачен жребий”. Докато не се вгледах в резултата от жребия. В състава фигурира лицето Жанина Начева, а зад нея отново се блещи изкривеното лице на всесилната ДС. Да, да точно така, става дума за оня Държавна сигурност, комунистическата, от която няма да се отървем никога. Приятел, който е вещ в съдебните битки и в потайностите на тази система за правораздаване, когато видя резултата каза: „Сготвиха Цветанов, този състав мога да ти се подпиша, че няма да направи нищо и ще остави присъдата на Апелативния съд в сила, без никаква корекция.”

Жребият се проведе на 3 март и определеният състав е: съдиите от ВКС Жанина Начева, Татяна Кънчева и Бисер Троянов. Делото е насрочено за 17 април. Междувременно съдия Бисер Троянов си направи отвод, защото бе член на ЦИК от гражданската квота на ГЕРБ и според него съществува съмнение за конфликт на интереси.

Но нека се спрем на един друг член на състава, а именно съдия Жанина Начева, която също е в очевадни конфликти на интереси. Тя е съпруга на известния Цветан Начев, който пък е здраво и трайно свързан с най-ретроградните среди на Държавна сигурност и Българската комунистическа партия. Нещо повече, той е щатен служител преди 1989 г. на ДС като офицер от Първо главно управление. Завършил е и школата на КГБ в Съветския съюз. До 10 ноември той си върви плавно, но сигурно в кариерата на офицер от ДС, но под крилото на всесилния генерал Любен Гоцев, нещата се обръщат и както стотици кадрови служители на тайните служби се преквалифицира в … бизнесмен. Не след дълго вече е основен акционер в ортодоксална банка „Свети Никола и съдружник с Любен Гоцев и реформатора Даниел Вълчев. Както се оказва по-късно банката е куха и използвана за източване на пари. Следва поставянето и под особен надзор, по-късно е прекръстена, в нея влизат Митко Събев и Петя Славова, следите се замитат, но така или иначе въпросният Цветан Начев е изпълнителен директор до 1998 г. С пари от същата банка той, заедно със съпругата си – съдийката Жанина Начева са командировани във Виена като, забележете!, са им предвидени командировъчни в размер на 1 000 долара на ден за…пътуване с градския транспорт!

В началото на новото хилядолетие банкерът Цветан Начев се появява и като публицист. Паметливите помнят филипиките му по СКАТ в предаването „Това не е истина”, докато напуска с аргумента, че не бива да се свързва с… „крайната десница”(по това време там се подвизава Волен Сидеров!). Разбира се, съпругът на съдия Начева не пропуска да се пласира и като политик. На изборите през 2005 г. се появява като независим кандидат за кмет на София като инициативния му комитет е съставен предимно от „наши момчета”, т.е. другари от ДС. По-късно се включва в партия „Нова сила”, дори става член на нейния Висш политически съвет. Да ви припомня, че това е партията, създадена от бившия заместник на Волен Сидеров Антон Сираков, която издигна за президент на последните избори печално известния Алексей Петров -Трактора. В инициативния комитет за издигането му блести с неотразима светлина същия Цветан Начев – ами разбира се, и двамата са колеги по ДС-линия. Но сега именно 

съпругата на Начев, ще съди бившия вътрешен министър,

който си позволи да арестува доцент Петров преди години.

И за капак на житие-битието на съдийката от ВКС и съпруга и трябва да отбележим факта, че техен кум е Янаки Стоилов – депутат от БСП от 1990 г. досега! И хайде не ми говорете, че една жена не слуша съветите на мъжа си, не споделя (често) неговите политически възгледи, че не ползва финансовите му възможности и облаги, че не е под влиянието му за едно или друго действие в професионалните си ангажименти…

Дали има конфликт на интереси при Жанина Начева, решете вие, но ми се струва, че след като съдия Троянов се оттегли само заради участието си в ЦИК, същото трябва да стори и тя, където конфликта е повече от видим. Разбира се, това няма да стане, защото на мушката е човек като Цветан Цветанов, на който трябва да се въздаде българската съдийска правда.

Зарових се във фактите около това дело и попаднах на прелюбопитни подробности. Например съдията, който осъди бившия министър на втора инстанция Спас Иванчев е твърде близък с Алексей Петров-Трактора. Връзката им е топла още от сержантското училище в Пазарджик! А, че Петров има да си връща на Цветанов заради ареста и образуваното дело, което още се точи до безкрай е безспорно, нали? И въобще не се удивявам, че в случая родната Темида вместо правосъдие се е впрегнала по конкретни дела да обслужва лични поръчки, както се шушука в тези среди. И не е лична приумица на адвоката на Цветанов Ханс - Петер Ул, че е имало сериозен натиск срещу семейството на председателя на съдийския състав за налагането на осъдителна присъда. И това го казва съвсем не случаен юрист, който при това и не е обременен с българските зависимости.

Ами да се върнем още по-назад. При първоинстационния съд. Там пък ще открием, че съпругата на съдия Тони Гетов е заместник-посланик в Германия, където са и децата им. Малко след първата присъда срещу Цветанов министър Вигенин е подписал новото и назначение, знаейки че правителството на Орешарски вече е пътник. Още преди да се произнесе Гетов, обаче се говореше и по медиите, че

сделка е направена

Самият съдия Гетов е командирован в София специално за делото, после го връщат отново в Ботевград, а жена му Албена Гетова си кара нов мандат в Берлин, който й бе подисан половин година по-рано.

Даже не ми се припомнят и делата на съдия Иванчев като това, че той оправда братята Маргини за организация на три убийства. Оправда ги и братята изчезнаха безследно. Чисти и непорочни.

Спирам се толкова подробно (вече втора публикация) на това дело, защото в него не прозира, а е видима цялата сбъркана система на родното правосъдие. Система на тайни зависимости (преди всичко с ДС), на задкулистни договорки, на политически влияния и внушения, на кариерни съдби, на обвързаности с тайни общества (преди всичко масонски) и в крайна сметка всичко това ражда една порочна практика на правораздаване, която ерозира доверието в нея, нещо повече прави я негодна за върховен арбитър на обществото. И най-страшното – попаднеш ли по една или друга причина в ръцете на правосъдието като нищо може да блокираш в обществената си активност. И всичко ще бъде облечено в правни формулировки. Изпитах го лично на гърба си преди половин година, когато по сигнал на две изперкали жени (дъщеря и майка) бях обвинен, че съм „крайно опасен за обществото и държавата” с публикациите и интервютата си. На всичко отгоре бях измъкнат от апартамента си и разкарван с бронирана полицейска кола като джихадист от Ислямска държава. Е, размина ми се, но ми струваше огромни нерви и време, да не говорим за армията от служители, съдии, прокурори и адвокати, на които плаща държавата! Обикновеният човек попаднал в лапите на правосъдието е обречен, а какво остава за бивш министър?! И после се питаме защо България плаща стотици хиляди евро неустойки и защо във всички доклади на Европейската комисия сме сочени като страна без реално, честно и обективно правосъдие. Реформи в тази система не може да има, докато не се предприеме 

кардинална, до дъно промяна

и се започне с персоналните критерии, в които да залегне задължително липсата на обвързаности с бивши комунистически служби (вж. случая със семейство Начеви) и тайни общества като масонството (направиха се някои разследвания, но всичко заглъхна).

Убеден съм, че делото срещу Цветан Цветанов ще има своето продължение в Европейския съд, ако се стигне до потвърждение на решението на Апелативния съд, защото то е лишено от обективна и субективна логика в правния ареал. Най-малко, защото министърът като върховен административен орган има суверенното право да прецени дали да се подслушва или не. В крайна сметка той е облечен с доверието на върховния законодателен орган – парламента. Дали става дума за антимафиота Орлин Тодоров или Гиньо Гинкин няма никакво значение, но от отказа през септември 2009 г. (когато е положен подписа) родната съдебна система след шест години се е сетила да раздаде „справедливост”.

Ще очаквам с огромен интерес развитието на делото на 17 април и продължението. Целият този фарс е тестер за правоохранителния ни бекграунд, но и поредното доказателство за свинските черва, които могат да раздават справедливост без да излизат на светло.

Е, така е, в България е така…