EUobserver: Огромна манипулация помпа рейтинга на Румен Радев по модела на Джорджеску

Румен Радев е натрупал 90 милиона гледания в TikTok чрез мрежи, чието поведение трудно може да се обясни с органична активност, става ясно от доклад за координирана предизборна манипулация в България, цитиран от EUobserver.

„Информационната среда в България вече се оформя от сили, които никой не контролира или разследва, а изглежда и никой не бърза особено да ги разбере“, пише в свой коментар изданието, като припомня, че служебното правителство е задействало механизма за реакция по Закона за цифровите услуги, два дни след като мониторингов доклад на Balkan Free Media Initiative (BFMI) и Sensika документира координирана дигитална манипулация в значителен мащаб в българската информационна среда. Механизмът координира действия между държавите членки, регулаторите и платформите преди чувствителни избори.

В доклада на BFMI се казва: „Колко от тази активност е израз на действителна обществена подкрепа и колко е произведена чрез фалшиви профили, пренасочени страници и координирано публикуване, целящо да имитира спонтанна гражданска мобилизация, остава основният и засега без отговор въпрос на тази кампания.“

„България е малка държава, която провежда осмите си избори за пет години, в пролет, вече наситена с важни избори из Европа. Вотът в Унгария на 12 април привлича значително повече внимание в Брюксел, и с основание.

Петнайсетгодишното управление на Виктор Орбан, отношенията му с Москва, системното демонтиране на демократичните институции - всичко това е добре документирано и внимателно следено. Капацитетът на европейските институции не е безкраен, а България, с хроничната си политическа дисфункция, обикновено остава в края на списъка.

България влиза в тези избори с натрупан товар от реални провали. Икономическа тревога след турбулентния преход към еврото, институционално изтощение след поредица от безрезултатни избори, политическа класа, изчерпала общественото доверие, без да реши причините за кризата - в такава среда няма нужда допълнително да се насажда страх. Резултатът е информационна среда, в която е наистина неясно къде свършва общественото настроение и къде започва изкуствено създадената динамика“, се посочва в публикацията на EUobserver.

„Фактът, че България не е единствената, която се нуждае от този механизъм, не носи особено успокоение. Молдова, Румъния и Унгария също прибягнаха до него преди избори, което говори толкова за състоянието на информационната среда в Европа, колкото и за самите държави.

 Делян Пеевски, олигарх под санкциите „Магнитски“, също участващ в изборите, поддържа паралелна активност чрез група почти идентични профили. Платформите не са казали нищо.

Няма реакция и от Централната избирателна комисия. Активираният механизъм предполага ниво на институционална готовност, с което България не разполага.

Няма национален орган, който да наблюдава координирано дигитално поведение, няма изградени работни отношения между държавните институции и платформите, а усилията на гражданското общество са слабо развити и все още некоординирани.

 Централната избирателна комисия не е започнала разследване, въпреки че доказателства са публично достъпни от седмици. Един координационен механизъм е толкова ефективен, колкото институциите, с които работи. В България те до голяма степен липсват. В България доказателствата са налични преди вота.

Дали Брюксел ще действа навреме, преди 19 април, ще бъде реалният тест за ангажимента на Европа към устойчивостта на демокрацията в държава, която никога не е била лесна за задържане във фокуса на вниманието. “, допълва медията.

Meta и TikTok имат правно задължение по европейското законодателство да идентифицират и ограничават рисковете за изборните процеси. Доказателствата от България покриват този праг, но парламентарни избори в София няма сами по себе си да се превърнат в приоритет за платформите. Именно това трябва да промени европейският регулаторен натиск. Европейската комисия принуди TikTok да даде обяснения в случая с Румъния (визиран е Калин Джорджеску), но това стана след като щетите вече бяха нанесени.

На 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, спечелен неочаквано от крайнодесния кандидат Калин Джорджеску, заради доказателства за незаконно финансиране и масирана манипулация на вота чрез координирана кампания в TikTok. В последствие му бяха повдигнати шест обвинения, включително за подготовка на план за дестабилизация на Румъния и действия срещу конституционния ред, а по-късно бе добавено и седмо обвинение - за легионерска пропаганда.

В Молдова също бяха разкрити мащабни схеми за дигитална манипулация в изборен контекст, включващи десетки хиляди фалшиви профили, координирано разпространение на съдържание и използване на т.нар. engagement farms. Платформи като TikTok, Facebook и Telegram са били използвани за създаване на изкуствена подкрепа и влияние върху общественото мнение. Според наличните данни са премахнати над 130 000 фалшиви акаунта, генерирали милиони взаимодействия, което показва индустриален мащаб на подобни операции и целенасочени опити за подкопаване на доверието в институциите.

За Унгария моделът е различен, но също показателен за трансформацията на информационната среда. Там не се наблюдават толкова внезапни дигитални кампании, а по-скоро дългосрочен процес на концентрация на медийно влияние и контрол върху публичния наратив. Това включва системно изграждане на благоприятна информационна среда чрез медии, политически послания и дигитално присъствие, което постепенно размива границата между органично обществено мнение и структурирано влияние. Именно този модел често се разглежда като по-устойчив и труден за противодействие в рамките на европейските демократични механизми.