Майкъл Карпентър, The Atlantic
Вдън словашките гори руски спецназовци обучават млади мъже от военизираните крайно-десни групи "Словашки наборници". След нахлуването на Русия в Украйна през 2014 година някои от тези новоизпечени военни формирования са изпратени в Източна Украйна да воюват заедно с руските части, а други остават у дома, за да агитират против НАТО, като "терористична организация".
През юни по улиците на френския град Марсилия руски футболни хулигани демонстриращи татуировките си "ГРУ" извършиха жестоко нападение срещу английските фенове, след което десетки от тях, окървавени, попаднаха в болница. Александър Шпригин, подстрекателят-ултранационалист и лидер на Всеруското обединение на футболните фенове (футболен фен-клуб, създаден по указание на Федералната служба за сигурност), беше арестуван по време на масовия бой и екстрадиран от Франция.
През май 2017 година на будапещенското гробище група руски мотористи с огромни червени знамена с изображението на съветския сърп и чук отиват пред мемориала от Втората световна война. Мотористите, целите в татуировки, заедно с дипломати от руското посолство полагат венци от червени карамфили, а след това публикуват видеото от събитието в интернет.
Всичко това изглежда толкова странно, че чак не е за вярване: за операциите за прокарване на кремълско влияние на Запад се използват бойни клубове, футболни хулигани-неонацисти и мотоциклетни клубове. Повече прилича на епизод от сериала "Американци" смесен с "Безумният Макс" или "Боен клуб". Но именно това се случва из цяла Европа и Северна Америка - руските спецслужби, опитващи се да подкопаят западните демокрации отвътре, използват "радикали" и "сърдити млади хора". При това не само във виртуалния свят, но и в реалния живот.
Привлекателността на тази стратегия отчасти се обяснява от самата и нелепост. Изглежда невероятно руските служби да вербуват или радикализират лузери или скинхедс. Кремъл може просто да заяви, че каквито и да са връзките между крайно-десните групировки в Русия и на Запад, те възникват спонтанно и нямат никакво отношение към руската държава. Но дали става дума за сръбски ултранационалисти в Черна гора или неонацисти в Унгария,
ръката на руските спецслужби е разобличена
в много от случаите. Продължаващата война в Украйна, която Русия води използвайки подставените "сепаратисти" воюващи под командването и контрола на руските военни, създава почва за вербовката на фанатици с десни убеждения от много страни — от Бразилия до Белорусия.
След активирането от Кремъл на тайната война срещу западните демокрации, която последва нахлуването в Украйна, руските спецслужби рязко засилиха "активните мероприятия" (на жаргона на руските спецслужби "активно мероприятие" означава широк спектър от дейстивя за оказване на влияние и/или подривни операции) с използоването на крайнодесни и радикални групировки. Тези групи служат като идеалните агенти на Москва за постигането на двойната цел — дестабилизация на западните общества и привлечането на своя страна на представители на западните бизнес и политически елити.
Установявайки връзки с радикални крайнодесни групоровки (а понякога — и с крайнолеви), Кремъл обработва удобните посредници, които могат да разпространяват неговите тези, като едносверемнно с това руските тролове засилват в интернет риториката, насочена към засилване на разногласията в обществото, която същите групировки разпространяват.
Но би било грешка да се смята, че партньорските отношения между Кремъл и тези групи винаги са "брак по сметка". Много от тях са истински партньорства, основани на общото неприемане на либералната демокрация и стремеж тя да бъде унищожена.
Вербовката от Кремъл на скинхедс, мотористи, футболни хулигани и улични бойци обикновено се осъществява не с цел въоръжено сваляне на демократичните правителства. Много по-често вербовката, идеологическата обработка и манипулирането на дяснорадикалните групи, изглежда, са насочени към това,
да предизвикат политически хаос
в западните демократични страни и да дискредитират или да отслабят демократичните институции. Но, понякога, както в Украйна, тези "посредници" действат непосредствено с цел подкрепа за провеждани от Кремъл операции.
Александър Залдостанов, бившият хирург-стоматолог, сега е лидер на руския мотоциклетен клуб "Нощни вълци". Залдостанов, който почти винаги се снима с екипировката си от черна кожа, е известна фигура в Русия. На Олимпиадата през 2014 година в Сочи той носеше олимпийския факел, президентът Владимир Путин лично го награди с орден "за активна работа по патриотичното възпитание на младежта". Ярък националист, Залдостанов се опитва да пробуди духа на "романтичния" империализъм и на знаменитите руски ездачи - казаците, както и бунтарството, отхвърлящо културните ценности и призвано да привлече руските младежи. Обединяващата "идеология" на "Нощните вълци" (доколкото тя съществува и във вида, в който съществува) е основана на презрението към Запада. Той е изобразяван като слаб, упадъчен, безнравствен и разпуснат. Залдостанов неведнъж е заявявал, че за движението "Антимайдан", създадено от него и ултранационалиста Николай Стариков, по-подходящо би било името "Смърт на педа...те".
Когато през февруари 2014 година Залдостанов пристига в Севастопол, той оглавява отряд "Нощни вълци" и разполага край града контролно-пропусквателни пунктове. След няколко недели мотоциклетистите му помагат да бъде щурмуван щаба на Военно-морските сили на Украйна, което е повратна точка в секретната операция на Русия за анексирането на Крим. Що се отнася до практическото участие на "Нощните вълци" в окупацията на полуострова, по-важна роля изиграват печално известните "зелени човечета", руски спецназ без отличителни знаци. Но когато се говори за психологическите операции на ГРУ, то "Нощните вълци" изиграват водеща роля.
Руските държавни медии и някои западни журналисти представят "Нощните вълци" като патриотично настроени местни жители, стихийно и доброволно подкрепящи руския путч, опивайки се от привлекателната сюжетна линия и съпътстващите фото- и видеоматериали, показващи татуираните мотористи. Кремълските пропагандни репортажи са внимателно режисирани, за да отвлекат вниманието от това, за което Кремъл не иска да говори - за координираното нападение на руските войски срещу Украйна.
Макар истинският характер на отношенията между "Нощните вълци" и руските спецслужби не е напълно ясен, правителството на САЩ смята, че техните операции в Крим от февруари до март 2014 година са реализирани в тясно взаимодействие с ГРУ.
Когато през декември САЩ въведоха санкции срещу "Нощните вълци", Министерството на финансите поясни, че "Нощните вълци" са тясно свързани с руските спецслужби, изброени са действията на "вълците" в окупирането на Крим, включително сплашване, престъпна дейност, отвличания, атака срещу газоразпределителна станция и организиране на бягството на членове на правителството на проруския президент Виктор Янукович от Украйна в Русия.
Но връзката на "Нощните вълци" с Кремъл е очевидна
Започвайки от 2009 година Путин много пъти се е срещал с "вълците", а през август 2011 година лично оседла "Харли Дейвидсън" и заедно с тях обиколи пристанищния град Новорусийск. Каквато и да е била идеята при създаването на клуба, през 2010 година той е напълно преобразуван. По думите на Пьотър Померанцев, специалист по информационните войни на Кремъл, съветникът на Путин Владислав Сурков, който по-късно оглавява секретните операции на Русия в Източна Украйна, подкрепя използването н "Нощните вълци" в качеството на "антизападен спектакъл за нагнетяването в руското общество на националистически настроения".
Именно благодарение на Сурков държавните телевизии започват да излъчват в прайм-тайма си репортажи за "вълците", така че за слабопознатия преди клуб сега знаят във всеки руски дом.
Укрепвайки връзките си с руските спецслужби след "кримската операция", "Нощните вълци" разпростират дейността си и в редица европейски страни.
Както пише "Ню Йорк таймс" посещението на "Нощните вълци" в Република Сръбска през март 2018 година е осъществено благодарение на получен от Кремъл грант в размер на 41 хиляди долара. Посещението има ясна геополитическа цел: да бъде оказана видима подкрепа за прокремълския президент на Република Сръбска Милорад Додик и негласно да бъдат подкрепени неговите призиви за отделяне на Република Сръбска от останалата част на Босна и Херцеговина (Подобен акт ще доведе до разпадането на крехката многонационална държава и ще я лиши от възможността да стане член на НАТО и ЕС, което е и ключовата външнополитическа цел на Кремъл).
Извън пределите на Република Сръбска и Сърбия към "Нощните вълци" се отнасят с подозрение и с откровена враждебност. Грузия, Украйна, Полша и Балтийските страни забраниха на "Вълците" да влизат на тяхна територия, разбирайки, че мисията им се заключава в подстрекателства към конфронтация и създаване на хаос в западните държави в интерес на Кремъл. Президентът на Словакия Андрей Киска открито нарече "Нощните вълци" "инструмент на путинския режим и сериозна заплаха за сигурността на Словакия".
Но независимо от това, че някои западни страни им забраниха достъп до своите територии, някои от "Нощните вълци" фигурират в "черните визови списъци", по конституция те не могат да забранят на свои граждани да създават местни клонове на "Нощните вълци". Такива съществуват в Украйна, в Словакия, Латвия, България, Македония, Германия, Сърбия и Босна. Голяма част от тези клонове са на руски "емигранти", много от които са с двойно гражданство. Например, в САЩ по данни на вестник "Майами хералд", бившият офицер от Федералната служба за сигурност (бившето КГБ) Святослав Мангушев е създал по подобие на "Нощни вълци" мотоциклетен клуб наречен "Спецназ".
През 2014 година, по времето когато "Нощни вълци" са в предните редици при окупацията на Крим, един от членовете на американския "Спецназ" се обръща към московския щаб на "Нощните вълци" с официално предложение да създаде техен филиал в САЩ. Както пише "Майами хералд", един от бизнес партньорите на Мангушев по това време е руски държавен служител, който инвестирал почти 8 милиона долара в недвижимост във Флорид (макар че откъде е взел средствата за такава инвестиции, имайки предвид неговата заплата на държавен служител, остава загадка). Съществуването на "Спецназ" е доказателство за широката география и опортюнистичния характер на провежданите от Русия тайни операции за оказване на натиск и влияние.
За да се разбере как радикалните крайнодесни групировки могат да бъдат използвани от руските спецслужби, е достатъчно да разгледаме случая с Черна гора, където през октомври 2016 година ГРУ се опита да организира държавен преврат, да убие министър-председателя на страната, да създаде хаос в страната. Планът на ГРУ, по думите на специалния прокурор на Черна гора разследващ опита за преврат, е включвал и кибератаки, блокиране на "Вайбър" и "Утс-ъп" и разпространяването на лъжливи слухове, че управлаващата паратия е фалшифицирала изборните резултати. С помощта на тази дезинформация, ГРУ е имало намерение да изкара хората на улицата. След това група наемници, преоблечени в униформи на черногорска полиция е трябвало да нахлуят в сградата на парламента и да открият огън срещу протестиращите, за да създадат хаос и да предизвикат размирици, а след това да убият премиера и да оставят страната без ръководство.
За да скрие участието си в тази дръзка операция срещу страна, намираща се на прага на членството си в НАТО, ГРУ се обръща към радикални крайнодесни групировки. Арестуваният Александър Синджелич, сръбски ултранцаионалист, воювал в Украйна, водач на една от тези групи разпознал двама от руските офицери от ГРУ, които са организирали, финансирали и ръководили заговора и описал цялата операция в подробности.
Синджелич е член на сръбските "Нощни вълци", неговите съучастници също са радикални националисти, хора с криминално минало. След като Черна гора публикува информацията за заговора, съветникът на Путин по въпросите на националната сигурност Николай Патрушев незабавно излетя за Белград, за да измъкне от Сърбия укрилите се там оперативници от ГРУ Едуард Шишмаков и Владимир Попов, които на следващия ден заминават за Москва.
Руските бойни клубове
са още един пример за това, как някакви на пръв поглед безобидни групи, съществуващи независимо от Кремъл, могат да бъдат превърнати в инструмент в ръцете на руските спецслужби и да действат в техен интерес.
Един такъв клуб, основан на изкуството на ръкопашния бой "система", е популярен сред руските спецназовци. "Система" е предназначена да причини на противника максимална болка и да му бъдат нанесени смъртоносни удари. Ако не вземаме предвид особено жестокия характер на поклонниците на "система", клубовете, практикуващи този стил, работят също както обикновените клубове по джудо или карате и съществуват не само в Русия, но и в много други страни по света, включително и в САЩ.
На Запад мнозинството клубове практикуващи "системата" са точно това, което изглеждат. И въпреки това, според разследване на EU Observer, редица бойни клубове практикуващи "системата" в Европа и Северна Америка открито демонстрират връзките си с руските сили със специално предназначение и дори използват в рекламите си символите на ГРУ или ФСС. Те предизвикват интерес сред националистически настроените представители на диаспората - военни ветерани, и използват особената субкултура на руските националисти, които, подобно на клуба "Спецназ" превъзнасят руските спецслужби. Много от тези, които практикуват "системата" редовно пътуват до Русия "за усъвършенстване на уменията си".
Борис Райтшустер, германски експерт по Русия, твърди, че тези групи активно се използват от руските разузнавателни служби за вербовка на агенти. Райтшустер цитира оценката на една от западните спецслужби, според която само в Германия чрез бойните клубове са вербувани между 250-300 агенти.
Разбира се, в клубовете "Система" освен руски разузнавачи в традиционния смисъл на думата, действат и "агенти на влияние", които не служат непременно в ГРУ. Такива агенти на влияние обикновено нямат достъп до секретна информация и дори някои от тях не знаят, че са манипулирани от чужда разузнавателна служба.
Ако в някои от руските бойни клубове в Европа и Северна Америка има агенти свързани с ГРУ, които се внедряват в уличната среда, за да служат като проводници на антизападни (и проруски) идеи, то в своята дейност те не се различават особено много от троловете, работещи в руската Агенция за интернет-изследвания. Основната разлика е в това, че идеологическата обработка и вербовката се осъществяват не чрез интернет, а в хода на лични контакти.
Неонацистите, скинхедс, футболните хулигани и подобните им дяснорадикални групировки, склонни към насилие, също така могат да играят ролята и на намиращите се под ръка агенти на кремълско влияние, които могат да бъдат манипулирани с цел подриване на западните демократични институции. Кремъл използва крайнодесните радикали по различни причини. Първо, тези групорвки, могат да бъдат манипулирани, да бъдат подлагани на психологическа обработка, което ги превръща в готови мишени за такива агенции като "Агенцията за интернет-изследвания". Второ, тези групи, смятат, че кремълската идеология на "традиционни руски ценности" за привлекателна, особено в сравнение със западните либерални ценности, такива като правата на човека, търпимостта и свободата на словото. Групировките от десния сектор по-лесно могат да бъдат въвлечени в орбитата на Русия с нейната риторика, насочена срещу мигрантите, представителите на сексуалните малцинства, антифеминизма и идеологическите концепции, в които се подчертава значението на мироглед, основан на колективизма, трибализма и расовата изключителност.
И, накрая, западните десни радикали са привлекателни за Кремъл не само защото от техните среди могат да бъдат вербувани агенти (най-често — озлобени млади бели мъже) за разпалване на социални протести, но и защото тяхната среда служи за вратичка за създаването на връзки с крайнодесните политически партии и политици, обявавщи се против статуквото и системата.
Кремъл смята, че такива политици като Марин Льо Пен, Фрауке Петри и Матео Салвини, са тараните, които могат да бъдат използвани, за да бъдат разрушени демократичните институции и
да се противодейства на политическите елити, подкрепящи НАТО, ЕС
и трансатлантическите връзки. Макар че действията на Кремъл по привличането на своя страна и използването на западни политици не е тема на тази статия, те са главната причина поради която Русия влага средства и усилия в "обработването" на западните радикали.
Но, по понятни причини, Кремъл предпочита да скрие подкрепата, която оказва на крайнодесните групировки и в Русия, и извън границите си.
В документалния филм за руските неонацистки футболни хулигани, заснет от ВВС, звучат тайно записаните думи на лидера на ултрасите на московския "Спартак", който обяснява, че армията от негови сподвижници е "пехотата на Путин". Малко след излъчването на филма, руската полиция издирва всички, които са говорили пред камерата на ВВС и ги принуждават да подпишат заявления за това, че бритнаските журналисти са ги накарали да лъжат.
Независимо от опитите да бъдат скрити тези връзки, расте броят на фактите, свидетелстващи, че руската държава поддържа представителите на крайнодесните кръгове в цяла Европа. Прекрасен пример за такъв тип "радикално войнстващ обект" на дейността на руските спецслужби е Ищван Гьоркоши, унгарски неонацист, оглавяващ крайнодясната военизирана организация "Национален фронт". Това е неонацистка ксенофобска организация, която прославя войските на СС и ненавижда САЩ, евреите, хората с нетрадиционна сексуална ориентация и либералите. Тя провежда бойни тренировки на военизираните си отряди и възхвалява движението на унгарските фашисти основано от "Партията на свещените стрели", която действа през 30-те години и по време на Втората световна война. Макар да не е ясно кога точно е установена връзка между руските спецслужби и Гьоркоши, през 2012 година той пуска сайта hidfo.net, прославящ путинска Русия и чрез който се разпространява кремълска пропаганда.
През октомври 2016 година унгарската полиция отива в дома на Гьоркоши, за да провери информация за незаконно оръжие. Той застрелва един от полицаите, а последвалото мащабно разследване установява, че в гората близо до дома на Гьоркоши редовно са се провеждали бойни учения, в които са участвали действащи офицери от ГРУ и, които са работили под дипломатическо прикрите в руското посолство в Будапеща.
Подобни случаи са фиксирани и в други европейски страни. В Швеция през януари 2017 година, докато разследват взрив в бежански център в Гьотеборг, следователите откриват, че неонацистите, извършили нападението са преминали стрелкова подготовка, организирана от руска военизирана група. Тази група наречена "Партизанин" действа безпрепятствено в Русия и властите се отнасят напълно "търпимо" към дейността и. Нейните курсове се провеждат от името на руската крайно националистическа организация "Руско имперско движение", която активно участва във Войната в Източна Украйна и чиято геополитическа цел е създаването на "Десен интернационал".
В Дания правоохранителните органи научават, че лидерът на датския крайно десен "Национален фронт" Ларс Агербак също е преминал стрелкова подготовка в Русия. След като е осъден за нарушаване на закона за оръжието, той се преселва в Русия.
Тези случаи може да изглеждат единични, но общността на крайнодесните в Европа е многобройна и броят на членовете и расте, а връзките й с руската държава са обичайно явление.
През 2015 година в Чехия броят на членовете на крайнодесните групировки, а също така броят на чешките военнослужещи от запаса, решително поддържащи проруски възгледи, които също както унгарския "Национален фронт" редовно провеждат бойна подготовка, е над 6 хиляди души.
Американските "алтернативни десни" и кремълските идеолози също са обединени от обща цел. Макар много от тези връзки да са резултат от взаимно възхищение, а не от активна вербовка, обвиненията, предявени на защитничката на правото на носене на оръжие, руската шпионка Мария Бутина, доказват, че Кремъл активно се стреми да поддържа добри отношения с американските организации от десния спектър.
Крайнодесните организации вече смятат Кремъл за свой съюзник. На митинг на алтернативните десни през август 2017 година в Шарлотсвил, са скандирани лозунгите "Русия е наш приятел". Ричард Спенсър, организатор на митинга в Шарлотсвил и лидер на "Института за национална политика", организация на алтернативните десни, хвали Путин като "защитник на бялата раса". На неговия сайт altright.com се публикуват материали в защита на асоциирането на алтернативните десни с Путин и, в които се твърди, че "Русия е една от малкото страни, в които се поддържат европейските ценности, такива като сила, единство, расово съзнание и други".
Точно така угодничи пред Путин и Алекс Джонс, също активист на алтернативните десни, който покани придворния идеолог на Кремъл Александър Дугин. Американските организации от алтернативното дясно се отнасят лоялно дори към сирийския диктатор Башар Асад, и, следвайки пропагандистката линия на Кремъл, го представят като "спасител на християнските малцинства" в Сирия. Матю Хаймбах, американски бял националист, който много се възхищава и хвали Путин, обобщава възгледите на алтернативните десни, казвайки:
"Аз смятам Русия за своего рода опора на националистите, и то не само на белите националисти, а на всички националисти".
За да разберем по какъв начин радикалните групи на футболните хулигани, неонацисти и любители на бойните клубове са могли да привлекат вниманието на руското разузнаване, е важно да разберем, че руското разузнаване отдавна ги използва.
В Съветския съюз в КГБ е имало цели отдели, занимаващи се с проникване в радикални и маргинални групировки, а при необходимост и с ликвидацията им. Тези отдели са работили независимо от държавата и за тяхната дейност не е било необходимо да получат разрешение от КПСС.
С разпада на Съветския съюз КГБ вече не е било в състояни да поддържа огромната система на ГУЛАГ и все по-често предпочита да си сътрудничи с групировки враждебно настроени срещу държавата (макар, безусловно, руските власти имат голям опит в използването в свой интерес на престъпните групировки, съществуващи от съветски, а дори и от царски времена). Вместо непрекъснато да преследват престъпните групи, да се опитват да арестуват членовете им само, за да се появят нови, руските спецслужби в някакъв момент решават, че е по-лесно да позволят на няколко официално забранени групи да съществуват до тогава, докато тяхната дейност може да бъде проследена и (макар и частично) контролирана.
Изводите, които трябва да си направят Съединените щати и техните съюзници са ясни.
Манипулирането на крайни ултрадесни групировки е част от старателно премислената стратегия на Русия насочена срещу западните демокрации. Руските спецслужби издирват лузери, маргинализирани членове на тези общества, за да ги радикализират и завербуват за водене на
война срещу либералните институции в техните страни
За тази цел Кремъл укрепва тяхната убеденост в това, че либералната демокрация е прогнила и подхранва чувството на озлобеност и склонност към насилие.
Тази дейност се осъществява както в хода на лични контакти посредством клубове за бойни изкуства и мотоциклетни клубове, така и във виртуалния свят на социалните мрежи, където тя в голяма степен е незабележима за правоохранителните органи и обществото.
Следователно, стратегията за борба с тази радикализация трябва да съчетава в себе си известните методи за противодействие на вътрешни ксенофобски организации, разпалващи расова омраза и най-новите методи на контаразузнавателна работа.
И накрая, работата по разкриването, разобличаването и пресичането на дейността на Русия, манипулираща антидемократични групи, вероятно, ще се увенчаят с успех едва тогава, когато се провежда и извън пределите на държавните граници при активното взаимодействие между всички демократични държави, които са подложени именно на такъв род враждебно и пагубно влияние.
Превод:Faktor.bg