На прага на НАТО: Латвия и Естония живеят в сянката на Путин и страха да се превърнат в новия Донбас

След съобщенията за агресивен опит на въоръжена беларуска група да прекара мигранти през латвийската граница, екип от журналисти на „Еврорадио“ предприе тридневно пътуване в Даугавпилс (Латвия) и Нарва (Естония). Това са градове на самата граница с Беларус и Русия, които все по-често се сочат от анализаторите като евентуални бъдещи аналози на Луганск и Донецк, пише в своя статия hromadske.ua.

Ден 1: Пристигане на границата – между срива в информираността и страха от ракети
Първата спирка е Даугавпилс, разположен на по-малко от 40 километра от Беларус. Това е най-бедният регион в Латвия и градът с най-висока концентрация на възрастни хора, където над 90% от жителите говорят руски. В местните магазини хората описват Даугавпилс като град на „тъжни баби, чиито внуци са отишли в Лондон или Ню Йорк“. На въпроса за евентуално руско нападение възрастна жена на улицата отговаря безгрижно:

„Горкият, мизерен град, никой няма нужда от нас.“

Главната редакторка на независимия рускоезичен сайт „Чайка“ Ина Плавока разказва колко е трудно да се пробие руската дезинформация в региона:

„В началото на войната огромен брой рускоезични бяха в информационното пространство на руската телевизия и наистина вярваха, че това е СВО, а не война. Плашат ме разказите за бедните руськоговорящи в Латвия, които са потискани и имат нужда от спасение – това са същите разкази, които чувахме в окупираните територии на Украйна.“

Въпреки че в Беларус „улиците са чисти, а елдата е евтина“, Плавока вече се подготвя за най-лошото. По думите ѝ времето на хибридните атаки ще отмине и мигрантите ще спрат да идват през беларуската граница, а след това просто ще летят ракети и дронове. Затова тя вече е купила храна за животните си за три месеца напред, а неин колега си е осигурил генератор.

По същото време на естонската граница в Нарва – 50-хиляден град, отделен от руския Ивангород само от едноименната река – редакторката от Delfi Евгения Парв описва подобни настроения. Тя споделя, че хората са започнали да мислят за „план Б“ и се питат един друг къде ще бягат, ако нещо се случи, а някои дори купуват недвижими имоти в Европа. На крайбрежната алея обаче местните рибари са скептични. Рибарят Михайло сочи към руския бряг и заявява:

„Попитайте всеки жител на Нарва: кой иска да отиде да живее в Ивангород? Никой. Там няма пенсия, няма нищо.“

По-младият му събеседник обаче бързо го репликира с ирония:

„Но на каква цена? На цената на Уст-Луга, която постоянно я бомбардират... И къде тук е свободата на словото?“

Ден 2: Разделеният град, сянката на ДНР и гаранциите на НАТО
На втория ден в Даугавпилс директорът на Музикалното училище Айварс Брокс, известен с критичните си позиции спрямо местната власт, дава сурова оценка за лоялността на населението:

„В нашия град има около 50% нелоялни към Латвия. Те са си купили червени карамфили и седят в кухнята, чакайки да пристигнат танковете. Тези два лагера няма да се сближат. Кметът обича да казва: 'Ние сме Латгале, не сме Латвия'. Това ми напомня за т.нар. Донецка и Луганска народна република.“

В това време в Нарва Настя – бежанка от Донецк, която учи естонска филология – вижда пряка паралелност между двата региона. Тя си спомня, че преди войната крайбрежната алея в Мариупол също е била ремонтирана, но подчертава разликата:

„Ситуацията е много сходна. Но докато в Донецк това бе създадено изкуствено от докарани хора, тук усещаш, че местните уж чакат някаква илюзорна родина, без да забелязват социалните привилегии в Естония. Руската пропаганда се е вкоренила много дълбоко.“

Въпреки страховете от хибридни сценарии, майор Ниеми Брус от естонския доброволчески Отбранителен алианс („Кайтселийт“) е категоричен, че Нарва няма да бъде следващата, защото Естония е част от НАТО и ЕС и има съюзници, готови да защитят всяка педя от страната.

Ден 3: Негражданите, „музейните експонати“ и чакащите с раници
В последния си ден в Даугавпилс журналистите разговарят с хора с т.нар. статут на „чужденци“ или „неграждани“ – хора, живеещи от десетилетия в Латвия без право да гласуват или работят в държавния сектор. Олга, родена и израснала в Даугавпилс, коментира със горчивина:

„Ето как живеем целия си живот без гражданство. Няма друг такъв статут никъде по света – можем да бъдем изложени в музей в рамка. Казват ми да се натурализирам, но защо? Аз съм родена тук, това е моята родина.“

Случващото се в Нарва показва две напълно различни реалности. Докато украинските бежанци държат под ръка тревожните си раници с консерви, фенерчета и документи, местни пенсионери като Олег отхвърлят идеята за война с думите:

„Това е абсурдно. Европа е бедна, а тук градът умира. Не пипай Русия и тя няма да те пипне. Ако дойде Русия тук, представете си колко пари ще са необходими за възстановяване!“

В края на деня, докато погледът се спира на новите градски атракции, местните рибари на шега подсещат преминаващите да погледнат паметника на лъва в центъра на Нарва – атракция, която според местните странно много напомня на самия Владимир Путин.

*Статията е публикувана със съкращения, преводът и заглавието са на Faktor.bg