Николай Слатински
На сайта на Министерството на образованието и науката е публикуван Доклад до министъра на образованието и науката акад. Николай Денков от Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката.
В Дотклада се казва:
„Изводът е, че и четиримата арбитри потвърждават наличието на плагиатство в големи размери в дисертационния труд и автореферата на г-жа Д. В.
Поради това Комисията по академична етика приема, че в процедурата за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ г-жа Д. В. е осъществилa плагиатство по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ. На основание настоящия доклад, министърът на образованието и науката следва да запознае ръководството на НВУ „Васил Левски“ с резултата от извършената проверка.
Ректорът следва да упражни предвидените в ЗРАСРБ правомощия за отнемане на научна степен и в срок от 60 (шестдесет) дни да уведоми Министерството на образованието и науката за предприетите действия.“
Аз лично не разбирам защо името на плагиата е дадено с инициали. Документът е публичен, всичко е от ясно и по-ясно и обществото не трябва да гадае кое е това лице, уличено в плагиатство! Обществото е длъжно да знае името на плагиата!
Затова ще поясня – става дума за Даниела Везиева. Да, това е служебният министър на икономиката в правителството на Стефан Янев. Тя е ръководен кадър сега в БДЖ.
Още докато бе министър, започнаха да се появяват материали, уличащаи Даниела Везиева в плагиатство. Тя се оправдаваше с неверни твърдения (за имащите нещо общо с науката стана още по-съмнително, четейки и слушайки тези твърдения, доколко и дали изобщо Даниела Везиева разбира що е това наука и какви са научните закони и морални норми).
По-късно тя бе назначена в ръководния състав на БДЖ. Това силно ме възмути, защото така се толерира плагитаството и влизането с взлом в науката. Ето защо се обърнах с открито писмо до премиера Петков. Както пее Владимир Висоцки: А в ответ - тишина.
На няколко пъти, включително и през последните дни в социалните мрежи и на сайта си аз изразявах своето недоумение защо МОН бави решението по този фрапантно очевиден и брутално очеваден казус. Като един от споменатите по-горе арбитри, аз публикувах в социалните мрежи и на сайта си своя доклад, съгласно който буквално 100% е плагиатстваното в дисертацията на Даниела Везиева. 100%. Не 25, не 50, не 75, а 100%!
Ето, че решението вече излезе
То е голяма победа на хората, с които съм съмишленик в борбата срещу плагиатството и за чиста и свята наука. То е и моя голяма победа. Не само защото имам принос в разобличаването на поредния плагиат, а защото плагиатството е моя кауза, прегърната всеотдайно и убедено от мен през последните години.
Вярно е, че Даниела Везиева е така да се каже съпътстваща щета на битката срещу един Плагиат с голяма буква, срещу един зъл гений, превърнал плагиатството и корупцията в науката свое основно занимание. Той бе ударен по аналогичен начин като този, за който пиша тук. Но тя е от котилото на този Плагиат и прекрасно е съзнавала какво се прави от него и от котилото му.
В борбата срещу плагиатството у мен няма нищо лично, макар че съм един от най-плагиатстваните, ако не и най-плагиатстваният учен в науката за сигурността.
Аз се боря не толкова и не само срещу отделните плагиати, а срещу системата на плагиатство, превърнала се в
основен начин за правене на наука
у нас, за получаване на научни степени и звания.
Дълго време в борбата си с плагиатството не назовавах поименно плагиатите. Но разбрах, че без да бъдат назовавани поименно и без да са разобличавани персонално плагиатите, системата на плагиатството само укрепва. В нея е като при мафията – един за всички, всички за един. Системата се самоорганизира и започва да води битка срещу своите противници, срещу антиплагиатите.
Плагиатите у нас са легион. Боя се, че те вече са повече от моралните, нормалните свестните и честните български учени.
Аз водя тази борба в името на идващите след нас. Сред тях са и моите докторанти и студенти. Пътят пред тях за тяхното развитие е затрупан от корупция, шуробаджаначество, партиен парашутизъм и мафиотска мрежа на плагиати. Трябва да им помогнем. Защото са хора с потенциал, защото са личности, нужни на България.
Ако успеем поне с малко да облекчим тяхната съдба и участ като учени, това лично на мен ми стига. Както се казва – стига ми тая награда...