Днес, от 12.00 часа, на мястото на бившия Втори обект на лагера „Белене“ на остров Персин на река Дунав ще се състои годишното поклонение в памет на жертвите на най-големия лагер за политически противници на БКП в България.
Събитието се организира от инициативна група, включваща много неправителствени организации и частни лица, за възстановяване на традиционното от 1990 г. годишно честване по наслов „Отново заедно да почетем жертвите на лагера „Белене“.
Честването се подновява след тригодишно прекъсване.
Как се стига до остров Персин?
За участниците в тазгодишното поклонение е важно да знаят, че, за да се стигне до мястото на събитието се преминава през пропускателния пункт на действащия затвор в гр. Белене, който се намира на ул. „Страцин” №4 в крайдунавния град.
Поклонението на 3 юни е предварително съгласувано с Министерството на правосъдието, към което се водят местата за лишаване от свобода, както и с ръководството на затвора в гр. Белене.
За тази цел то е създало необходимия пропускателен режим. Участниците в поклонението ще бъдат допускани срещу лична карта.
След проверката на пропускателния пункт на затвора хората ще се придвижват пеша по понтонния мост през реда Дунав, за да достигнат на брега на остров Персин.
Използване на лични превозни средства или бусове
Тези, които са дошли с лични превозни средства или с бусове до 20 места, ще бъдат допускани като всички пътници минават пеша по понтонния мост, а превозните средства се прекарват по него единствено от шофьора.
За участници в поклонение, които ще пристигнат с бусове от над 20 души организаторите са осигурили транспорт, който от брега на остров Персин след понтонния мост ще ги превози до бившия Втори обект на лагера „Белене“ – мястото, където ще се проведе събитието.
Големите автобуси и други транспортни средства, с които няма да се влиза на остров Персин, следва да се паркират в района около затвора по начин, който да не затруднява движението на хора и други транспортни средства.
В колко часа може да се влезе на остров Персин?
За да се избегне задръстване участници в поклонението ще могат да се придвижат към мястото на събитието още в 9.30 ч. сутринта, независимо, че началото на тазгодишното поклонение е в 12.00 часа.
Разстоянието от брега на остров Персин до Втори обект е около 12 км, но тъй като част от пътя не е в добро състояние достигането до мястото на събитието отнема около 20 минути.
Тези особености налагат необходимостта участниците в поклонението да си направят сметката, че след като стигнат до портала на затвора – проверката, преминаването по понтонния мост и извозването до Втори обект ще им отнеме между 30-40 минути. Тоест най-късното пристигане до затвора в гр. Белене трябва да е в 11.20 ч.
Преминаване през територията на природен парк „Персина“
Участниците в поклонението трябва да знаят, че бившия Втори обект, където през 1949 г. комунистическият режим създава лагера „Белене“ и голяма от пътя до през остров Персин попадат в защитена територия на природен парк „Персина“.
Изхвърлянето на боклуци по пътя не е желателно, а на Втори обект организаторите умоляват това да се прави в кошчетата за боклук.
Какво да си носят хората за всеки случай?
Прогнозата за 3 юни 2023 г. в района на гр. Белене е да има превалявания от дъжд затова организаторите препоръчват на хората да си носят чадъри или дъждобрани.
Тъй като районът е известен със своята влажност и комари добре е хората да си носят предпазни средства против ухапвания от тях.
Не се препоръчва газенето на неокосени зони в района на Втори обект.
Организаторите ще осигурят известно количество минерална вода, но няма да е излишно, ако посетителите си носят по бутилка вода.
Какво може да се види на Втори обект?
Участниците в годишното поклонение, които влязат по-рано на остров Персин, могат да разгледат две постоянни изложби на Втори обект.
Външната е „Свидетели: Памет за лагера „Белене“, по идея на Паоло Кортези и Христо Христов, която разказва за най-големия комунистически лагер в България през спомените на оцелели лагеристи.
Вътрешната изложба (в първата сграда на Втори обект) е на „Пробив в стената“ на Веселин Байчев, която показва рисунки на баща му Петър Байчев, лагерист в „Белене“, изобразяващи различни групи въдворени в лагера.
Специален гост на събитието
От тази година организаторите на събитието въвежда т. нар. специален гост на поклонението. На 3 юни 2023 г. това ще бъде Комисията по досиетата.
По време на честването тя ще представи най-новия си документален сборник „Държавна сигурност и лагерът Белене“, в който освен документи на репресивния апарат на БКП за създаването и дейността на лагера, са включени и документи от досиета на лагеристи от трите периода на „Белене“.
Извозване на участниците в поклонението до гр. Белене
След приключване на годишното поклонение участниците, които ползват лични моторни превозни средства се придвижват до гр. Белене по обратния път, като понтонния мост отново се преминава пеша от пътниците.
За хората, които не са със собствен транспорт, е организират такъв, който ще ги извози до понтона на р. Дунав.
Кои са в инициативната група
за възстановяване на годишното поклонение на „Белене“?
Инициативната група за възстановяване на годишното поклонение в памет на жертвите на лагера „Белене“ включва:
граждани от страната, както и българи от Чехия, Великобритания и САЩ;
Съюзът на репресираните от комунизма – памет с председател Лиляна Друмева;
Гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, обединила бившите жертви на „Белене“ от времето на „възродителния процес“ и техните близки с председател Сафие Юрдакул;
Съюзът на репресираните от комунистическия режим с председател доц. Драго Михалев;
партия „Обединени земеделци“ с председател Петя Ставрева;
БЗНС с председател Илия Зюмбилев (и в двете земеделски партии има много наследници на жертви на комунистическия режим, включително и такива от лагера „Белене“);
Дискусионен клуб „Свободна България“ с председател Даниела Беличовска;
д-р Андрей Ковачев, евродепутат, инициатор на множество събития за преосмисляне на комунистическото минало;
Корнелия Маринова, кмет на гр. Ловеч, един от малкото представители на местната власт, ангажирани с паметта към жертвите на комунистическия режим;
Евгений Михайлов, режисьор и общественик, ангажиран с темите за комунистическото наследство и метастазите му;
проф. Вили Лилков, изследовател на комунистическия период и автор на книги, посветени на жертвите на тоталитарното управление на БКП;
Касим Дал, политически затворник от комунизма, председател на фондация „Свобода и достойнство“;
Ванцети Василев – писател и политически емигрант при комунистическия режим;
Стойко Стоянов, главен редактор на сайта Faktor.bg;
Борислав Скочев, автор на документалното изследване „Концлагерът Белене 1949-1987“;
Георги Михайлов, историк, основател на сайта desehistory, член на УС на фондация „Истина и памет“;
Христо Христов, журналист и изпълнителен директор на фондация „Истина и памет“.
Инициативата се подкрепя от Атлантическия съвет на България.