За да се защитят от вътрешни или външни заплахи и да предприемат проактивни действия срещу тях, суверенните субекти исторически са създали механизми за разузнаване. В исторически план империите, а в съвремието и държавите, са извършвали разузнавателни дейности за своите политически, социални, икономически или военни цели. Такъв е бил случаят и в Османската империя, а сега и в съвременната Република Турция. Според турските държавни архиви, въпреки че информационните дейности за целите на разузнаването започват около XVI в., институционализирането на османските разузнавателни дейности се осъществява около XIX в. В съвременна Турция обаче институционализирането на шпионската мрежа започва през 1926 г., когато Съветът на кабинета взема решение за "създаване на поверителна Национална служба за сигурност (M.E.H.) за безопасност и защита на държавата" и е направена първата стъпка за така наречената Национална разузнавателна организация (MIT).

На 10 януари MIT отбеляза 97-ата си годишнина на събитие в новата си модерна сграда, известна като "Крепостта" в столицата Анкара, където президентът Реджеп Тайип Ердоган и директорът на MIT Ибрахим Калин произнесоха речи. Наистина, от първите дни на модерната република са се променили много неща, които са повлияли на оперативните дейности и способностите на MIT. Освен това през последното десетилетие ефективността и оперативният успех на MIT също бяха в центъра на вниманието. Видимата ефективност и успехът на шпионските дейности в операции както в страната, така и в чужбина, дадоха значителни резултати в борбата на страната срещу външните и вътрешните заплахи - от терористичните дейности на ПКК и Гюленистката терористична група (ФЕТО), през наркобароните и бандите, до други престъпни дейности в киберпространството. По време на речта си Калин подчерта, че с оглед на все по-нарастващите нужди на днешния ден те са приложили многовекторни и многоизмерни начини на мислене и методи на действие в областта на борбата с тероризма, предотвратяването на шпионски дейности в Турция, управлението на риска в конфликтни зони, стратегическото разузнаване, борбата с организираната престъпност, защитата на киберпространството и разузнавателната дипломация.

Точно както светът се превърна в "глобално село", както го описва терминът от последното десетилетие, се появиха нови и по-сложни проблеми. От ислямофобията до възхода на екстремисткия национализъм, от сигурността в киберпространството до новите сложности, които възникват с изкуствения интелект (ИИ), нови проблеми се появиха и за сферата на разузнаването. Това обаче не означава, че те са заменили конвенционалните и съществуващи проблеми, както във войната между Украйна и Русия или жестокостите в Газа, а че са действали като допълнителен фактор към съществуващите сложности. С други думи, новият свят донесе нови предизвикателства, които разузнаването трябва да вземе предвид при справянето с много нива на заплахи у дома или в чужбина.

С право директорът на MIT изтъкна също, че защитата на киберпространството е поне толкова жизненоважна, колкото и защитата на физическите граници в лицето на изкуствения интелект, виртуалната реалност, разширената реалност, дълбоките фалшификации и други главозамайващи развития. Всъщност той определи изкуствения интелект като "атомната бомба на цифровата епоха" и посочи, че ако изкуственият интелект няма граници и рамки, той може да се превърне във фактор, който "пряко застрашава бъдещето на човечеството". Когато сложността на днешния свят нараства със секунди, силното и ефективно разузнаване е задължително на всички нива. Всъщност, както каза и Калин по време на речта си: "Ефективната дипломация не може да бъде осъществена без солидна разузнавателна информация." Като се имат предвид предизвикателствата пред сигурността, пред които е изправена Турция в страната и чужбина, в съчетание с нарастващото ѝ международно социално, икономическо и политическо влияние през последните две десетилетия, не бива да е изненадващо, че разузнаването се превърна в една от ключовите области, върху които турската държава се е фокусирала с цел подобрение.

"Турция не е държава, която се състои само от собствените си граници. И нашата държава не е общност, която е отговорна само за текущите инциденти в рамките на тези граници. Сферите на влияние и на отговорност на Турция са много по-широки", заяви Ердоган. В резултат на този външнополитически подход, като държава, която се стреми максимално да защити интересите си на много нива и в много части на света, и като държава, която се стреми да допринесе за световния мир и стабилност в много региони - от Сирия, Либия, Палестина и Африканския рог до Балканите и Южен Кавказ, Турция трябва да продължи да се фокусира върху това да има силни разузнавателни служби в основата на разработването на политиката във " Векът на Турция"./БГНЕС

------------

Мехмет Челик, Доктор по политически науки и международни отношения