Програмата Frontier Europe Initiative на престижния вашингтонски Институт за Близкия Изток (Middle East Institute) отново публикува анализ на Михаил Найденов, член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България. Темата е „България в Черно море – да се защитим от руската хибридна война“.
Като страна-член на НАТО и ЕС, България е мишена на руската хибридна война. Москва следва обмислена и добре планирана политика на оказване на въздействие върху вътрешнополитическите процеси в България, така че страната, като съюзник в НАТО, да не бъде в състояние да допринася ефективно за сигурността в региона, особено що се отнася до изграждане на присъствието на Алианса в Черно море. Авторът припомня, че българската отбрана е обект на руско подривно въздействие, като се позовава и на свое изследване по въпроса от 2018 г. (https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/14751798.2018.1421408) . Последният шпионски скандал от м. март т.г. е най-пресният пример за това как Русия упорито се стреми да използва страната ни като канал за достъп до класифицирана информация на НАТО. Интерес за Русия представляват проектите за превъоръжаване на армията ни, особено F-16 и Координационният център на НАТО във Варна. Шпионажът обаче е само върхът на айсберга, като под повърхността остава борбата за влияние върху формирането на политическите решения у нас в полза на Москва.
Експертът прави преглед на българските усилия за изграждане на устойчивост и капацитет за справяне с хибридните заплахи, включително и промените в стратегическите документи и приключилия наскоро Стратегически преглед на отбраната. Изводът, който се налага, обаче е, че това все още е недостатъчно и че предстои още работа. Независимо, че националните стратегически документи признават наличието на хибридни заплахи, все още те не покриват проблематиката в желаната степен. Най-важното е, че те не очертават начините и средствата за противодействие на хибридните заплахи, като този пропуск трябва да бъде преодолян.
В тази връзка, крайно време е
България да изработи своя национална стратегия
за противодействие на хибридните заплахи. Същевременно, авторът обръща внимание на това, че страната ни все още не се е присъединила към Европейския център за усъвършенстване на способностите за противодействие на хибридни заплахи в Хелзинки, който към момента има 28 страни-членки от ЕС и/или НАТО и които се възползват от капацитета на тази структура, за да изграждат способностите си да се справят с хибридни заплахи. Затова България трябва спешно да стане част от тази структура.
Авторът прави и конкретни предложения как България да бъде по-силен съюзник в НАТО в Черно море.
В тази връзка е необходимо да се прекъсне зависимостта от Русия, като веднага бъде прекратен достъпът на руски компании от отбранителната индустрия до ремонтите и поддръжката на останалата все още на въоръжение стара съветска техника. Припомня се закъснението в изпълнението за договорите по рамковото споразумение с РСК МиГ за ремонта на старите изтребители МиГ-29.
Паралелно с това, в днешния контекст на руски опити за дестабилизация, България трябва да се възползва активно от възможността за усилен air policing със самолети на съюзници от НАТО, които да подпомагат нашите ВВС в охраната на въздушното ни пространство. За разлика от Румъния, която редовно използва тази възможност, България от 2016 г. досега е имала само три такива мисии – две със САЩ и една с Италия, което е недостатъчно.
Необходимо е да се работи за изграждането на съвместни военноморски способности на НАТО в Черно море, като този потенциал все още предстои да бъде използван. На фона на отказа през 2016 г., който се дължеше на оказан руски натиск, България да подкрепи една перспективна и обещаваща инициатива за изграждане на военноморско формирование на НАТО в Черно море, откритият наскоро Координационен център във Варна е едно окуражаващо постижение.
Като цяло изводът е, че България е поела по пътя да стане
по-устойчив на хибридно влияние и военно по-способен член на НАТО,
но са необходими още значителни и последователни усилия в отбранителната политика, за да имаме точните отбранителни способности, с помощта на които да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден.
В заключение авторът подчертава, че България все още като цяло представлява неизползван резерв от възможности (untapped reserve), що се отнася до изграждането на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО в региона. До каква степен тези възможности могат да бъдат оползотворени зависи от дългосрочната и последователна подкрепа от страна на управляващите партии у нас, както и от ангажимента на НАТО, и най-вече на Америка, да бъде укрепван черноморският фланг на Алианса.
Б.Р. Публикацията е достъпна на този линк: Bulgaria in the Black Sea: Defending against Russian hybrid warfare | Middle East Institute (mei.edu)
За по-малко от една година изданието публикува трети материал на автора, което разглеждаме като израз на интереса от страна на Института към гледната точка на експертите от България по въпросите на сигурността в Черноморския регион.