Добромир Гюлев
Не си губете времето да гледате политическите „каламбури“, които се въртят в общественото пространство от вечерта на 2 октомври насам. Ако българската политическа сцена беше истински театрален подиум, това, което гледаме след предсрочните парламентарни избори, е най-скучната и посредствена постановка на апатичен драматург в залеза на кариерата си. Никаква пушка не се вижда закачена на стената в първо действие, така че не очаквайте да чуете изстрел до края на представлението. В момента всички седем партии „победители“ на изборите, начело с първата сила ГЕРБ, правят едно и също – вяло
имитират желание България да има редовно правителство,
докато всъщност подготвят почвата за следващата предизборна кампания в началото на 2023. Целта е да се демонстрира жертвоготовност пред изморения избирател и да се прехвърли отговорността за четвъртия пореден провал за две години на някой от другите политически играчи. Само това се случва в последната седмица.
Какво се опитват да направят ГЕРБ? Уж победиха на изборите, но изчакаха два дни преди да ни съобщят дали и как планират да съставят правителство, давайки достатъчно време на всички останали политически сили ясно да заявят, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ. В тази група не влизат корпоративният играч ДПС, който никога не провежда никаква политика освен чисто икономически интереси, и Български Възход, които още не могат да повярват че социолозите успяха да ги добутат до парламента.
Обречеността на бъдещия парламент стана ясна още в следизборните студия на 2 октомври, когато водещите услужливо местиха разни шарени цифри по екрана с идеята да „калкулират“ новата коалиция... Ами не става. Самото предложение за разговори от страна на ГЕБР беше толкова неясно изказано, толкова скалъпено, без никакви детайли, освен изваждането на преден план на две отдавна „пенсионирани“ политически фигури без каквото и да е остатъчно обществено влияние. Съвсем очевидно е за всеки среднозаинтересован български избирател, че нямат никакво намерение да правят сериозен опит за управление при това „раздаване“. От друга страна, Продължаваме Промяната още на петата минута след края на изборния ден поставиха на лицата си
маската на „обидата“
и нахокаха недалновидния избирател, който направи ГЕРБ първи. Веднага след това изкрещяха силно и ясно, че няма да работят под никаква форма с ГЕРБ още преди да са поканени дори... Съшитите с бели конци тези на двамата им лидери (или по-скоро на няколко по-устати техни симпатизанти-анализатори) издишат при най-малък опит за критично мислене. „Народът ни отреди да сме в опозиция“ и „в миналия парламент имахме точно толкова депутати, колкото сега ГЕРБ, но все пак направихме правителство“ са обяснения за деца. Истинската причина е очевидна - общо управление с ГЕРБ би било само убийствено за ПП. Цената на такъв компромис никой не е готов да плати в началото на политическата си кариера. Най-малко пък Кирил Петков. Апропо, тежката зима и сложната международна обстановка автоматично слагат много кратък срок на годност на какъвто и да е кабинет, сформиран в резултат на така фрагментирания парламент. Затова при подобно съотношение риск/печалба всички политически играчи бягат от тези опасни съглашения. Според мен това е политическо късогледство, но за това - малко по-късно.
Това, уважаеми зрители, седящи до мен в тъмната зала и вперили поглед в сцената, са причините България отново да не успее да излъчи редовно правителство. И причините за това датират от много по-рано от 2 октомври 2022... Топката се търкаля по наклонената плоскост още от лятото на 2021, а в единствения останал в държавата ни властови център – президентството – доволно потриват ръце. Техните опити да не позволят на никоя от политическите партии да натрупа достатъчно електорална подкрепа засега се увенчават с успех. На президентските стратези е съвсем ясно, че политическо представителство с два явни полюса (ГЕРБ от една страна и някоя от „реформаторските“ партии – било то ИТН през юли 2021 или ПП през ноември 2021 и октомври 2022) и няколко достатъчно малки партии, е гаранция за неуспех при сформиране на стабилно управление. Дългото управление чрез поредица служебни кабинети е почти гарантирано при тези обстоятелства. Не е възможна стабилна комбинация, защото, за да привлече достатъчно подкрепа от малките партии за сформиране на мнозинство, който и да е от двата полюса задължително ще падне жертва на вътрешни междуособици при разпределението на ключовите позиции в изпълнителната власт. Такава коалиция между една по-голяма партия и две или дори три по-малки партии (някои от които сами по себе си са коалиции от различни формации като ДБ или с постоянно тлеещ конфликт между две или повече враждуващи фракции като БСП) е обречена на кратък живот в турбулентна ситуация като сегашната. Стабилно управление би могло да се сформира само, ако има ясен победител на избори, който да може да осигури парламентарно мнозинство с подкрепата на само още една партия или в най-лошия случай на още две партии. В този троен вариант, обаче, мнозинството трябва да е много стабилно като бройка – със сигурност близо до 150 депутата. Ако говорим математически, това означава изборна победа с поне 30% - 35%, които биха се равнявали на 80-90 депутатски места. Такъв развой на нещата обаче е крайно нежелан от президентството и това личи добре от премереното „изваждане“ от поредицата служебни правителства на компромати (реални и не толкова) първо срещу единия полюс, а после срещу другия. Имаше и по-директни опити за намеси като избирателно преследване на определени търговци на гласове, предоставяне на вътрешна информация на някои партийни щабове и т.н. Важното е да се запази тази патова ситуация, от която
никоя партия няма да излезе ясен победител
Странична жертва (а защо не и приоритет?) на този пълзящ преврат става желанието на българския гласоподавател да ходи до урните. Съвсем разбираемо на хората им омръзнаха тези „ялови“ опити и все по-трудно някой може да ги мотивира да гласуват. Този феномен е само и единствено в полза на президентската институция, която рано или късно (по-скоро очаквам да е изненадващо рано) ще поиска да официализира тази своя новоспечелена власт чрез
промяна в конституцията
Такава промяна би могла да бъде легитимирана само чрез референдум, защото конституционно мнозинство в предстоящите народни събрания няма как да се сформира. А и не е това планът... Защо ниската избирателна активност е така важна за президентството? Защото, за да бъдат валидни резултатите от референдум за свикване на Велико Народно Събрание, гласувалите трябва да бъдат най-малко толкова, колкото са гласували на предходните парламентарни избори. Т.е. колкото по-малко хора гласуват през октомври 2022 (или през февруари 2023) толкова по-големи шансове има резултатите от подобен референдум да бъдат признати. А подобен референдум гарантирано ще мобилизира повече хора от поредните парламентарни избори – дали, за да го подкрепят, или да го отхвърлят - това предстои да видим... По мое мнение битката за бъдещето на България предстои и ние като граждани трябва да се опитаме да погледнем отвъд димната завеса, която в момента медиите разстилат пред очите ни, фокусирайки дневния ред на обществото върху „уж“ преговорите за съставяне на правителство в рамките на 48-то Народно Събрание.
Разбирам, че политиката е до голяма степен ритуал и този „танц“ трябва да бъде изтанцуван до края, затова не се обръщам към политическите лидери, а към обикновените гласоподаватели. Не се оставяйте детайлите да ви разсеят и да не можете да видите голямата картина. Държавата ни ще бъде поставен пред сериозно изпитание и то не е сметките за ток, растящата инфлация или войната в Украйна. Тези неща са до голяма степен извън контрола на което и да е българско правителство. През 2023 ще бъдем изправени пред много по-сериозно изпитание за държавността изобщо, за демокрацията и в крайна сметка за свободата ни като граждани да се самоуправляваме. На политическите лидери на седемте най-големи партии само ще кажа – изтанцувайте ритуалния си танц възможно най-бързо! Не го протакайте ненужно, защото новите избори са неизбежни. Но разберете, че ПРЕДИ тях задължително ще трябва да се разберете помежду си, най-вероятно жертвайки личните си политически кариери, защото алтернативата е тотален разгром и драстична загуба на власт и влияние. А знам, че голяма част от вас са мотивирани главно от това...