Димитър Иванов
Отдавна няма нужда да се убеждаваме, че БСП остана една нероформирана партия, която вместо за 33 години да извърви убедително пътя от болшевишки сатрап до европейската социалдемокрация остана пленница на комунистическите догми, тоталитарната демагогия и верноподаничеството към Кремъл. Но партията на бившите комунисти е взела на въоръжение днес и политическото лицемерие. Повод за поредната червена сценка се оказа отбелязването в събота в Банкя на 167-годишнина от Рождението на Димитър Благоев – Дядото. Родните комунета продължават да го тачат като създател на партията им, но
пренебрегвайки учението и заветите му
Червеният водевил се проведе в къщата-музей на Дядото в град Банкя, а в акцията се включиха председателят на БСП Корнелия Нинова, народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов и евродепутатът Цветелина Пенкова, доскорошният министър на правосъдието в служебния кабинeт Крум Зарков, членове на Изпълнителното бюро на Градския съвет на БСП - София, председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий, редови социалисти и симпатизанти.
По традиция честването завърши с връчването на членските карти на новоприети социалисти – заблудени идеалисти, които тепърва предстои да изпият горчивата чаша на разочарованието и фалша.
Гвоздеят на демагогията обаче се оказа словото на столичния председател Иван Таков, който е взел на въоръжение лексиката на комунистите от миналия век. Софийският лидер, който е горд наследник на терористичен партизански род, заговори за възраждане на класовата борба в България.
„БСП трябва да встъпи на почвата на класовата борба“
Според него днес това не е просто призив, а основна задача на Българската социалистическа партия.
"Ако искаме да се наречем истински последователи на Димитър Благоев, наш дълг е да работим за справедливо разпределение на благата, за достойно заплащане на труда на работещите хора, за демокрация, която да гарантира социална справедливост, за преодоляване на неравенствата и за справяне с бедността", заяви още Иван Таков.
Той цитира манипулативно думи на Димитър Благоев от негови трудове, написани в края на XIX и началото на ХХ век: "Нашето общество все повече и повече се разделя на две обществени класи - на богати, в чиито ръце се централизират, съсредоточават богатствата, и на сиромаси, числото на които от ден на ден расте. Преди държавата представляваше целия народ, а сега все повече и повече става представителка на богатия клас. Днес всякой знае и вижда този преврат в нашия живот". Според Иван Таков тези пророчески думи, които Дядото завещава на поколенията, до последната буква се отнасят за нас днес.
От историята знаем, че щом има класова борба, то няма как да няма и класов враг, а ако все пак нямат такъв, комунистите си го измислят и създават. Кой е класовият враг на днешните псевдо сациалисти – Таков не казва. Не уточнява и кои са класите, които водят тази борба. Но социалистическият лидер няма и как да ги назове, защото класите от времето на Дядото, днес са си разменили местата. Богатите и експлоататорите в условията на демокрация са номенклатурата на бившите комунисти и членовете на ударната им сила – Държавна сигурност. Те и децата и внуците им са настоящите червени капиталисти, които приватизираха и прилапаха чрез различни схеми активите на тоталитарната държава, трансформирайки политическата си власт в икономическа и финансова. Всички родни
олигарси и милионери са с доказан генизис от БКП, ДС
и нерушимата българо-съветска дружба. И с магическия фенер на Диоген да търсиш сини капиталисти или наследници на старата пред деветосепртемврийска буржоазия, не можеш да намериш. Най-очевадният пример за това е самата БСП – лидерът и Корнелия Нинова е горд приватизатор и капиталист по време на правителството на Иван Костов, а днес ни будалка, че е адвокат на бедните и онеправданите.
Граждани на Банкя коментират, че за честването от рождението на Дядото червеният елит пристигнал с луксозни черни лимузини. Подобна гледка се наблюдава и на пленумите и заседанията на партията им на „Позитано“ 20 в столицата. Човек остава с усещането, че се събират бароните на „Коза Ностра“, а не борци за справедливост и равенство.
Почитайки Дядото родните социалисти скриха за пореден път и най-светлия завет на Благоев, посветен на русофилството и московската сатрапия, който е непреходно актуален и днес.
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.
Да, това са думи не на някой митингуващ русофоб, а на самия Димитър Благоев, който още преди век признава: „Русия беше и е и днес решителен враг на една силна и независима България.„
В БСП обаче тези думи са по-страшни от ерес. Нашите социалисти се гордеят с русофилството си и васалното си отношение към терористичния и античовешки режим на Путин. Подкрепят мръсната руска война срещу Украйна и неонацизма на Кремъл.
Вождовете в БСП поне на думи се готвят за класова борба, но първо трябва да тръгнат срещу своите, а освен това им трябва и армия за битки. А самоубийци все по-трудно се намират – партията вече е пета политическа сила в парламента, а при по-масово гласуване съвсем ще изпадне от сцената. Класовата борба на Таков е само в развинтената му фантазия, пропаганден трик, без реално покритие. И все пак притеснително е, че в главите на тези хора все още дрънчат само чукове и сърпове, звучи „Ставай страна огромная“ и „Партизан за бой се стяга“.