Най-тъжната новина в задния двор на изтичащата и преддверието на следващата година е звукът от щракването на руските газови клещи от Север и Юг около Европа.
Да, някои казват, че това е насочено „само“ срещу Украйна и така – по някаква изкривена логика – успяват да успокоят съвестта си. Но дори и това не е вярно. И не е самозаблуда. Това е чиста заблуда, хвърлена в очите на широката публика с къса памет.
Защото иначе всички, особено европейските фактори, от които зависи строителството на руските газопроводи, прекрасно знаят, че „Северен поток 2“ и „Турско – Балканско – Български поток“ са
многофункционален инструмент за прокарване на руската имперска политика
Знаят, че точно политическият капацитет на газопроводите е стратегическата цел на Кремъл. Знаят, че за същия този Кремъл икономиката в случая е само екстра, при която потърпевшите европейци си плащат предварително за натиска и изнудването, на които ще бъдат подложени малко по-късно.
И въпреки това нашите хора строят ли, строят, сами дърпат човките на клещите.
А още по-гадното в цялата история е фактът, че въпросните европейски фактори не просто са готови, а съзнателно, целенасочено и отдавна се конфронтират по темата с Вашингтон, единственият истински и многократно доказан европейски съюзник в тежки времена.
„Германия не смята да отстъпва пред САЩ в спора за построяването на „Северен поток 2“ – изцепи се онзи ден немският външен министър Хайко Маас, който в живота си е правил и доста по-смислени изказвания. „Не бива да ни се говори за европейски суверенитет, щом под това се подразбира, че занапред трябва да правим всичко така, както иска Вашингтон“ – добави още Маас, с единствената цел, според мен, да влоши нещата.
Защото друга логична цел в подобно изказване не може да бъде открита.
Първо, стилът на Вашингтон в такива случаи винаги е бил диалогичен, със сигурност поне спрямо най-близките си партньори американците не си позволяват да поставят условия, свързани с техния суверенитет.
Второ, ако под натиск Маас има предвид санкциите на САЩ срещу замесените в строителството на руските газови проекти фирми, нека да поставим нещата на правилното място в правилното време – тези санкции започнаха да се налагат далеч, след като въпросът беше обсъждан, обсъждан и обсъждан, а фактическата му страна изяснена дори за слепите. И въпреки това заплахата Европа да попадне под още по-силно руско влияние се пренебрегва от самите европейци.
Трето, от историята и политиката е доказано, че, като не можеш да си напълно самостоятелен, а в съвременния свят никой не може да бъде, трябва да се радваш, ако можеш да избираш с кого да си сътрудничиш приоритетно, тоест, с кого да се „съобразяваш“ – дали с най-добрия си съюзник или с основния си враг. С други думи – дори да си икономически могъщата Германия, трябва
да прецениш добре – Вашингтон или Москва предпочиташ
Това ако си Германия, а ако си България – още повече е валидно.
Четвърто, не можеш да опищяваш орталъка, че Вашингтон те притиска за „Северен поток 2“, а паралелно с това да опищяваш орталъка, че Вашингтон е лош, защото не иска да те защитава и изтегля ракетите си от твоя територия. Ракети, с които те закриля точно от вече спомената Москва, да не забравяме.
Пето, не можеш десетилетия наред да държиш военния си бюджет под двата процента минимум, общоприет в НАТО, да не изпълняваш почти никакви съюзнически задължения по света, и да ползваш свободните от това средства за собственото си благоденствие, за което другите плащат. Плюс да плащаш на основния враг на демокрацията – Русия, като стимулираш нейните антинатовски и антидемократични попълзновения.
Шесто, не можеш и не бива, особено когато си водеща европейска страна като Германия, да превръщаш своите – съмнителни - икономически изгоди в политически инструмент за смразяване на отношенията между целия ЕС и САЩ. Евро-атлантическата връзка, това е нещото, което е гръбнакът на целия демократичен свят, не Берлин, не и оста Берлин – Париж. Не и глупостите за това как Европа ще стане по-силна без Съединените щати – няма такъв филм и не е имало от над 100 години насам.
А-а-а, да, някои може би не помнят, а други дори не знаят, но в единствения голям европейски конфликт в по-новите времена, в който американците не се намесват – войната срещу Наполеон през 1814 - руснаците на бърза ръка стигнаха Париж. И императорът им безочливо заплаши - французите да се предадат или вечерта няма да личи къде е столицата им. Да, съвсем по руски – не ни стига кръвта от победата, ще сринем всичко, само за да покажем кой е истинският господар.
Но сещам се и за Берлин през 1945. Руснаците наистина го сринаха и разграбиха като плъхове, за тях дори неговите останки бяха богатство. А американците почти веднага започнаха да наливат пари и всякаква друга помощ, за да се възстанови този велик град, за да страдат възможно най-малко неговите жители, защитиха го и го нахраниха и после, когато Кремъл издигна Стената…..
Не, сегашна Германия, тази на Меркел, е далеч по-близо до Германия на евро-юдата Шрьодер, отколкото до тази на евро-титана Кол. Да не говорим за онази на Аденауер. Лошото е, че Великобритания си тръгва и оставя Европа наистина в орбитата на оста Берлин – Париж, две столици, които не се интересуват от стратегическите предимства на евро-атлантизма, а само от личните си тактически изгоди.
И правят това, въпреки все по-солидното натрупване на многобройни доказателства
какво представлява имперска и кагебистка Русия на Путин,
как води своята политика, какви методи използва и в каква разруха оставя всичко, до което се докосне по-отблизо.
Жалка работа!
Още по-жалко е, че, както вече става съвсем очевидно, точно Германия стои в основата и стимулира българската решимост да строи руския „Марсиански поток“, въпреки всички вреди за България от него и въпреки несъгласието на американците. От страна на Меркел това е подла постъпка – да набърка и някой друг. Защото иначе, ако беше Бойко Борисов сам, ако нямаше солидна – и то европейска - подкрепа зад гърба си, той нямаше как да покаже онези чудеса от героизъм и повратливост по темата, които демонстрира в момента. И нямаше да може да си прави оглушки за истинската истина, свързана с руската заплаха, която се съдържа в мнението на Вашингтон.
Писна ми да живея в интересни времена!