Джордж Фридман, Геополитикал фючърс
Руското правителство обяви мащабно разместване на висшия си персонал миналата седмица. Няколко министри в граждански сектори като енергетика, селско стопанство, промишленост и търговия и транспорт бяха освободени от постовете си. Най-забележителното напускане беше на министъра на отбраната Сергей Шойгу, който беше заменен от Андрей Белоусов, бивш помощник на Владимир Путин и бивш министър на икономическото развитие. Путин настояваше, че Шойгу, архитектът на войната в Украйна, все пак ще се занимава с военни въпроси, и назначаването му за секретар на Съвета за сигурност може би е доказателство за искреността на президента.
Наистина, има малко основания да се смята, че това е някакъв вид сталинистка чистка. Путин полага всички усилия да отхвърли идеята, че екипът, който е ръководил войната, се е провалил. Последните изявления на правителството показват, че Путин се нуждае от по-добър баланс между военните и икономическите въпроси, така че инсталирането на бивш министър на икономическото развитие на най-високия пост в отбраната има смисъл в това отношение. Въпреки това ще бъдем небрежни, ако пропуснем да споменем съобщенията, че един висш служител на Министерството на отбраната е бил арестуван и обвинен в корупция. Все още не е известно дали това е единичен случай или началото на повече арести (или нещо по-лошо).
Не е ясно веднага какво има предвид Путин на практика, когато говори за
балансиране на военните и икономическите въпроси,
които трябва да бъдат балансирани във всички войни, за да може армиите да бъдат снабдявани, а гражданите - изхранвани.
Нещата не изглеждат особено небалансирани в тази война, така че това може да е просто средство за замазване на радикалната промяна, начин да се избегне, доколкото е възможно, усещането за криза.
Всъщност има не толкова криза, а по-скоро дългосрочна реалност, която Кремъл се опитваше да игнорира, а другите участници изглежда не могат да разберат. Москва започна войната с предположението, че Украйна ще бъде бързо разгромена. Това очевидно е било мечтателно мислене. Повече от две години по-късно Русия държи само 20 % от украинската територия. Киев дори си е върнал някои части, които Москва беше завзела по-рано. През цялото време на войната съществуваше усещането, че Украйна може да се пречупи. Тя все още не се е пречупила, както и Русия. Но тъй като очакванията продължават да се разминават с реалността, това усещане ерозира. Акцентът върху икономиката може да е отклоняване на вниманието, част от убеждението, че войната може да бъде поддържана и обществеността да бъде успокоена, ако руската икономика се възстанови. Миналата седмица Путин се срещна и с китайския президент Си Дзинпин. Китай отдавна е дал да се разбере, че няма да се присъедини към Русия в бойните действия. Но може да подкрепи Москва в областта на икономиката. Но китайската икономика отслабна драстично през последните две години и руснаците знаят това.
Путин спомена за преговори, които Съединените щати водят от известно време.
Русия постави условия,
най-вече свалянето на украинския президент Володимир Зеленски. Той остава на поста си и изглежда, че ако Русия трябва да избира между продължаването на войната и отстраняването на Зеленски, тя би избрала второто.
Трудно е да се каже какво точно да се каже за смяната на правителството. Много познати имена все още са на власт, а някои поемат ресори, в които изглежда нямат опит. Това няма очевиден смисъл, дори и да изразява усещането, че времето на войната изтича. Разбира се, това може да е разчистване на терена за голяма атака. Това е добро прикритие. Но след две години и ограничен напредък не се нуждаете от отклоняване на слабостта. Тя вече е налице. /БГНЕС