The Voice of America
Изводите на американските анализатори не са утешителни за тези руснаци, които се надяват на скорошно избавление от четвъртвековната власт на Путин и Kº.
Независимо от това, че военните възможности на Кремъл далеч не съответстват на политическите амбиции на Путин, и именно това предизвиква въпроси как войната се отразява на способността му да запази властта си, като цяло експертите смятат, че той е способен да оцелее в близка перспектива, еднозначно твърди доклад, публикуван на сайта CNAS
Според Андреа Кендалл-Тейлър, старши научен сътрудник и директор на програмата за трансатлантическа сигурност на CNAS, както експерт за Русия и Евразия в Националния разузнавателен съвет дава редица причини за тези изводи:
„Отсъствието на
алтернативи на Путин
остава най-важната опора на неговата стабилност на поста президент. Даже ако елитът или обществеността са недоволни от Путин, няма център на притегляне, около който биха могли да се обединят. Управляващият елит не може да се откаже от Путин, ако няма при кого да отиде“.
Втората причина е, че в Русия винаги е имало фракции и борби в елита, а Путин е бил арбитър между тях.
„Разногласията в елита спомагат за създаване на мита за Путин, като необходим арбитър между фракциите и ключ за стабилността на политическата система. Войната в Украйна задълбочи разногласията, разколът в елита стана по-забележим. Ключов фактор е това, че нито една от „кремълските кули“ не е дезинтегрирана, в една или друга степен Путин запазва хранилка за всяка от тях и те ценят това“, смята тя.
Третата причина: Кремъл в значителна степен засилва контрола над руската медийна среда. Мнозина руснаци възприемат само кремълската версия за войната в Украйна, фактор, който обяснява и високата степен на подкрепа за войната. И дори когато критикуват военните действия, критиците отклоняват вината от самия Путин.
Влошаването на качеството на живот и икономическите несгоди не водят руснаците до мисли за необходимостта от смяна на Путин: Лошите икономически условия сами по себе си едва ли ще дестабилизират Путин, многобройни примери на автократи в историята показват, че те могат да се справят с тях в продължение да дълги периоди от време.
Още една причина за отсъствието на масови протести е
работещият „предпазен клапан“:
Още преди войната Русия страдаше от значително изтичане на мозъци. Нахлуването в Украйна ускори напускането на най-активните политически руснаци – тези, които биха били готови да предизвикат режима. Около 200 хиляди руснаци напуснаха Русия незабавно след нахлуването, след обявяването на частичната мобилизация още близо 300 хиляди само в течение на една седмица. Този процес продължава с различна интензивност, но осигурява на режима клапан за сваляне на налягането, доколкото сега са останали малцина руснаци, които биха предприели опозиционни действия.
Друг катализатор – известни опозиционни личност – са вече (или бързо биват изпращани) в затвора. Затова вероятността от голяма вълна от протести, размирици или въстание срещу Кремъл в настоящия момент е много малка.
Кремъл все повече разчита на репресии, за да запази властта си и това работи. Както показват историческите изследвания засилването на репресиите в авторитарните режими води до увеличаване на стабилността и удължаване на живота на режима.
Най-важното: надеждата за „румънски вариант“ засега са безпочвени.
Службите за сигурност продължават да изглеждат лоялни към Путин и режима, няма никакви видими признаци за отстъпничество. С още по-голяма сила това важи за военните.
„Начело на ФСБ е Александър Бортников, който се познава с Путин от 70-те години, от Ленинградското КГБ. Нацгвардията, ОМОН и вътрешни войски, са оглавявани от Виктор Золотов, чиито корени също са в КГБ и, който тясно си е сътрудничил с Путин. Федералната служба за охрана, която директно отговаря за сигурността на Путин вече седем години се управлява от Дмитрий Корнев, лоялен и не амбициозен професионалист. Затова няма никакви основания да очакваме, че тези служби може да представляват заплаха за Путин.
При всеки опит за самостоятелност всяка отделна служба ще се сблъска в друга въоръжена сила, с която и без това е в конкуренция“, прогнозира Брайан Тейлър, директор на Института за глобални изследвания и професор по политология в университета в Сиракуза.
Андреа Кендъл-Тейлър също смята, че вероятността Путин да се оттегли или да бъде свален значително е намаляла след началото на 2022 година, когато действително е имало неопределеност по отношение на това как ще реагират на войната ключовите играчи, както и международните последствия за Русия.
Оттогава спецслужбите ясно демонстрират лоялността си към Путин, недоволството на елита не достигна критична маса, а обикновените руснаци просто се примириха с войната и дори с мобилизацията.
Сега политическото равновесие изглежда възстановено и управлението на Путин – надеждно.
Макар че в авторитарните диктатури винаги може да се случат драматични промени, шансовете, че Путин ще продължи да управлява Русия в близките години остават високи.
Военните провали на фронта теоретично би трябвало да повлияят негативно върху доверието към диктатора. Тимъти Фрай, преподавател по политология в Колумбийския университет смята, че едно поражение във войната би намалило шансовете за оцеляване във властта до приблизително 50%. Но за това ще е необходима увереност, че такъв курс ще е по-малко рискован, отколкото запазването му.
С това е съгласен професорът по политология Даниел Трейсман, който смята, че ходът на войната е повишил скрития риск от сваляне на Путин, но този риск си остава нисък.
„И това е прекрасно известно на Путин, който проточва една вече стратегически загубена война“, казва още той.
„Руският елит осъзнава, че всеки опит да бъде предизвикан Путин носи
риск от дестабилизация на системата,
което може да им струва достъпа до привилегиите на властта. Затова предпочитат да останат лоялни, даже ако тези привилегии намаляват“, твърди Даниел Трейсман.
Той е песимистичен и по отношение на мнозинството руснаци:
Те си затварят очите за причините и източника на тази война, не желаейки да отговорят на въпроса кой е виновен и кой е започнал войната: 71% руснаци казват, че подкрепят войната.
Но още една мобилизация би била силен сигнал за руското общество, че нещата се развиват действително зле, особено ако се стигне до мобилизирането на населението на големите градове, на студентите – тогава рискът ще се увеличи.
Затова и той ще бъде много внимателен с това“, прогнозира Фрай.
Впрочем, даже и при пълно поражение в украинската война, това не означава непременно, че Путин ще трябва да си отиде от Кремъл.
„Путин би могъл да продаде поражението и при това да съхрани властта си. В известен смисъл той разглежда войната като екзистенциална за Русия. И това ще му помогне да продаде на населението всяко поражение, което ще се наложи да преживеят, защото Русия уж се е сражавала срещу обединената мощ на Запада и е съумяла значително да влоши неговите възможности. „Ние им преподадохме урок, че Русия не може да бъде победена, Русия стои изправена и ще продължи да стои изправено“, ще каже той. Този наратив вече се забелязва в речите на Путин“, казва Тейлър.
„Те водят метафизична война със Запада, тази война, според тях, не може да бъде загубена. Дори войските им да отстъпят, виртуално Русия ще продължи да воюва, те ще се сражават, продължавайки метафизичната война и това за тях е главното“, казва и Марлен Ларуел, директор на Института за европейски, руски и евразийски изследвания.
Превод: Faktor.bg