Преди три години една дама ме блокира във Фейсбук. Смяташе, че "нещата не са толкова еднозначни". Хвърли ми гневен коментар, че Русия не желе никому злото, че сме един народ с обща история, че руската култура представлява неделима част от световното културно наследство. Допълни нещо и за благородството на руския войник.
Днес ми изпрати писмо от Познан:
„Къщата ни оцеля, само стъклата на верандата бяха изпотрошени.
Щом нахлуха в селото, се пръснаха по дворовете. Стреляха по прозорците. Стъклата дрънчаха като умиращи камбани.
С мама се бяхме скрили в мазето. Ох, слава Богу, че успяхме да евакуираме дъщеря ми и внучката! Щом се втурнаха в нашата къща, почнах да крещя, че сме руснаци, че сме ги очаквали, че сме православни християни към Московската патриаршия, а мама даже пее в църковния хор и отчето лично я познава.
Първо застреляха мама
Вдигнаха капака към мазето, пъхнаха дуло през процепа и я убиха.
Когато тръгнах да излизам от мазето, ме издърпаха за косите.
Искаха ядене, пиене и секс...
Ужасът продължи пет дни.
Исках само да умра, но и това не можех, защото бях вързана. С мен бяха две съседки и някакво момиче от Беларус. Бяха го отвлекли в друго село и го влачеха със себе си. Преди да го видят, момичето сигурно е било красиво. Сега беше кървяща рана. На тях не им пукаше за нищо. Не, не бяха буряти. Завърших медицина и разпознавам лицата на хората от Московска област. А и те се хвалеха, че са кореняци-московчани. Майор, двама лейтенанти и трима войници.
Момичето молеше някой да прекъсне мъките му. Молеше без думи, само с очи, защото не можеше да използва строшените си челюсти. Умря безшумно през нощта. Аз не можах даже да умра.
По едно време Смъртта застана над мен. Нещо си говорихме. Каза, че не била дошла за мен...
Те решиха, че не съм никаква рускиня, а шибана бандеровка. Видяха снимката на дъщеря ми и на внучката. Започнаха да ме разпитват къде е зет ми, тук ли са дъщерята и внучката. Не им казах, че зет ми е в украинската армия. Една от съседките издаде, че зет ми е в украинските войски и обеща да им покаже къщите на по-заможните хора и на онези, чийто синове и бащи воюват срещу тях. Показа им ги и я застреляха.
Дадох им картата си от Приват банка. Обадиха се на някого в Киев, който изтегли всичките ми пари. После разграбиха къщата ми, а каквото не можаха да отнесат простреляха с автоматите си.
Убиха още една съседка. Нас ни заляха с изпражнения и ни оставиха.
Изнасилени и вързани
Оцелях. Но не съм жива. Всичко в мен е мъртво. Чувствам се мръсна и мъртва. У мен умря човекът, който вярваше в Доброто. Мъртво е всичко, за което Ви писах по-рано.
Извинявайте! Това не са хора, това е смрад.
Нищо не разбирам. Уж съм християнка и се питам „Защо?!“
Къде беше Господ, комуто толкова вярвах? Няма ли Го в Московската партиаршия?
Защо стана така?! Кому бе нужно?!
Всяка нощ сънувам, че вървя по улицата и си проправям път сред трупове. Ето мъртвите съседи, по-натам виждам кръстника, после – дъщерята на пощаджийката...
Не мога да слушам руски език. Повръща ми се. Баща ми е роден в Твер, а майка ми е от Тоболск. През 60-те години пристигат в Украйна като учители по руски. Мама преподаваше руски език, а я застреля руски офицер. Същият, който засне с телефона си мебели и ценни вещи в дома ми, изпрати снимките на жена си и тя си избра какво да окраде. Напъха дрехите, бельото, козметиката и пижамата ми в любимия ми куфар. Задигна дрехите на дъщеря ми и куклите на внучката. После докопа маминия сватбен пръстен, обеците и други бижута.
Приключвам. Извинявайте!
Русия е Зло. Нечовеци. Дегенерати. Изроди
Извинявайте!
Разкажете на другите, че при тях всичко е лъжа, измама, фалшификат: църквата, политиката, езикът, културата. Няма руска култура. Права бяхте, че са дошли да ни избиват.
Зет ми е загинал при Харков. Майка му е родом от Жуковски, баща му е от Крим, а дядо му и баба му са от Урал. И той бе убит от руснаци.
Кажете на всички, че това са смъртоносци.
Текстът е публикуван на профила на Natalia Novozhilova
Превод: Faktor.bg